В клуб „Перото“ в НДК президентът Илияна Йотова връчи годишните награди на името на журналистката Радостина Константинова – един от основателите на „168 часа“, създател на вестниците „Монитор“ и „Политика“, наричана от колегите си „първата дама на перото“. Преди церемонията по награждаването организаторите на наградите от фондация „Радостина Константинова“ излъчиха документален филм, посветен на нея, в който нейни колеги разказват за съвместната си работа.
Самата Илияна Йотова призна, че също е работила с Радостина Константинова – в началото на 90-те години, когато тя създавала „168 часа“, а бъдещият президент започвала журналистическата си работа в БНТ.
„Мислех си какво ли щеше да каже Радостина, ако ни слушаше тази вечер? Тя имаше една особена дрезгавина в гласа, който го правеше много характерен. Говореше с един категоричен тон, който не търпеше възражения, и ако ни чуваше отгоре, щеше да каже: Защо, уважаеми журналисти, сте толкова кротки, сте толкова мили към проблемите, за които говорите?“ – сподели Йотова, а след това продължи с думите:
„Защото тогава, много назад във времето – през 90-те години, когато се променяше целият ни усет за това какво е журналистика и имахме усещането, че един стъклен таван се е разбил на парчета, ние имахме голяма свобода в ръцете си. Имахме главни редактори, които бяха работили и преди промените – но хора с много дълбока визия, с много знания и професионализъм, които, макар и че имаха страхове заради това ново време, ни казваха – давайте, всичко онова, което мислите.
Разбира се, свободата във вестниците винаги е била много повече, отколкото в обществените медии. Нещо повече – теми, които са се раждали на страниците на вестниците, бяха доста по-орязани в телевизиите. Но имахме правото на мнение и на гледна точка, но я нямаше тази зависимост не само от политическата класа, но я нямаше тази зависимост от собствениците на медиите„.
След това президентът Илияна Йотова сравни ситуацията с журналистиката днес като едно разкъсване между Сцила и Харибда. От страната на Сцила са собственици, корпоративни зависимости, обвързаност с рекламодатели, заради които има неща, които не е много добре да казваш, а от другата – е Харибда, която е нещо ново за последното десетилетие и се нарича дигитална ера. В нея всеки си мисли, че може да бъде журналист и всеки пише в социалните мрежи, каквото и както му хрумне, без да проверява дали е вярно или не.
Йотова обърна внимание и на езика, на който се пише в тази дигитална ера, отбелязвайки, че днес, когато свеждаме глави пред паметта на Радостина Константинова, трябва да си дадем сметка, че тя е била един от най-умелите виртуози на писаното слово.
„Тя имаше блестящ изказ, докато днес езикът ни е буквално мъченик„, призна президентът.
След това тя постави въпроса как може да се плува между Сцила и Харибда и сама даде отговора – когато журналистът се вижда в ролята на човека, който казва истината, анализира и носи голямата отговорност да насочва различните гледни точки в една определена посока – в името на обществения интерес.
„Това е, което коренно отличава журналистът от всяка интернет интервенция в днешното публично пространство„, коментира Йотова.
Тя призна и че й е трудно да си спомни за материал, излязъл във вестниците през 90-те години, в който да не са били преследвани поне няколко мнения, поне няколко гледни точки – особено на засегнатите, за които се пише. Разбира се, те имат пълното право да откажат, но това си остава за тяхна сметка, уточни Йотова. След това направи сравнението с днес – когато, увлечени в бързината и в желанието да сме първи, да не си правим труда да потърсим и другото мнение.
Как се преодолява всичко това? – обърна се президентът Йотова с въпрос към залата и сама даде отговора – с професионалните стандарти, които за журналистите са тяхната Библия. Сподели надеждата си, че и отличените студенти ще продължат да ги следват, разказвайки своите разследвания.
Наградените бяха Михаела Илиева от I курс „Журналистика“ в УНСС, Калина Георгиева от IV курс „Журналистика“ в УНСС, Александра Асенова от III курс „Журналистика“ във ФЖМК на Софийския университет.
Журито в състав д-р Весислава Антонова (преподавател в УНСС и журналист с опит в „Хоризонт“, „Капитал“, „Мениджър“ и член на Националния съвет по журналистическа етика), д-р Ирина Гъркова (преподавател във ФЖМК, журналист в „Стандарт“, „24 часа“ и „Континент“) и проф. Валери Тодоров (член на фондация „Радостина Константинова и два мандата генерален директор на БНР) връчи и две грамоти.
Едната бе за Калина Стоянова от III курс във ФМЖК, а втората – за Леа Дамянова – от УНСС – и те също, като първите три отличени студентки, ще имат възможност да реализират концепцията си за създаване на свои канали в YouTube с цел да преведат разследващата журналистика на езика на днешната дигитална епоха.
Разследващата журналистика в никакъв случай не носи хубави неща за този, който се опитва да разплете кълбото. Тя е неблагодарна работа, но си заслужава, предупреди ги президентът Илияна Йотова.
В същото време тя бе категорична, че церемонията не е само в памет на Радостина Константинова, но и изразява желанието на хората да знаят истината и да имат сетива за онези журналисти, които я търсят, независимо какво им струва това.
Това е глад на нашето общество и никога разследващата журналистика няма да загуби своята стойност и своята цена, подчерта президентът. Държавният глава призова студентите да изучават текстовете на Радостина Константинова – езика и формата, по който тя пише, пренасяйки този модел в 2026 г. с потребностите на днешното общество: Защото ще направите нещо изключително важно – ще говорите за истината и ще дадете глас на безгласните.
По време на церемонията за кратко приветствие към наградените се обърна и синът на Радостина Константинова – Константин – Кирил, който също припомни, че майка му е създала вестници, търсейки истината, независимо от цената. И днес – чрез фондацията на нейно име той и съмишлениците й отдават почит на тази смелост.
От фондация „Радостина Константинова“ бяха подготвили среща – дискусия с журналистите от новия формат „Извън ефира“ – Мария Цънцарова, Николай Стайков и Борис Митов.
Николай Стайков е носител на наградата „Радостина Константинова“ за разследването си „Осемте джуджета“, той е един от основателите на Антикорупционния фонд, а преди това е бил заместник-главен редактор на „Капитал“. Мария Цънцарова, работила първо в „Нова телевизия“, после в bTV, е носител на отличие на името на „Радостина Константинова“ за 2013 година. Борис Митов е работил в „Свободна Европа“ и също като Николай Стайков и Мария Цънцарова, е пример за неудобен журналист.
И Борис Митов, и Николай Стайков, които някога са работили във вестници, споделиха, че и те – в редакциите си – са чувствали, че имат професионален и колегиален гръб зад себе си и могат да работят по фактите – така, както бе показано в документалния филм за Радостина Константинова – за начина, по който тя е работила с колегите си.
В хода на дискусията бе зададен въпрос от залата дали тримата известни журналисти са имали някога желание да се откажат от професията. Николай Стайков сподели за подобни случаи на разочарование, когато е виждал, че разследващите институции не работят на страната на журналистите.
Мария Цънцарова призна, че не е изпитвала желание да се откаже, въпреки че разказа за огромното напрежение, което е изпитвала, за да убеди шефовете на новините или главния редактор, че си струва дадена тема да бъде разработена.
Тя обаче бе категорична, че това че институциите не реагират на разследванията на журналистите, не прави труда им безсмислен – напротив – ценното е как се повишава чувствителността на обществото по някоя тема, защото така общественото настояване се превръща в импулс и той принуждава институциите да не се правят на разсеяни.
