Обещаната административна реформа на кабинета започна с гръмки заявки за икономии, по-малко бюрокрация и по-ефективна държава, но само за няколко дни посланията на управляващите започнаха да си противоречат. Първо финансовият министър и вицепремиер Гълъб Донев обяви 10-процентно съкращение на разходите за персонал в бюджетния сектор и призова институциите да предприемат „структурни промени“ и „съкращаване на персонала“.
Малко по-късно, на редовното заседание на правителството в сряда, премиерът Румен Радев увери, че „масови уволнения няма да има“. Така реформата, която трябваше да демонстрира решителност и ясна посока, още в началото се превърна в пример за класическия български управленски стил – първо се говори за радикални мерки, а после започват уточненията, изключенията и успокоенията.
На пръв поглед намеренията звучат логично. Българската администрация от години е критикувана за бавни услуги, тромави процедури и раздут апарат. Според официалните регистри т.нар. чиста администрация – без МВР и Министерството на отбраната – наброява около 133 000 души, като близо 99 000 от тях работят в изпълнителната власт. Ако обаче се включат всички служители на бюджетна издръжка – учители, лекари, полицаи, военни, съдебна система и общини – броят надхвърля 550 000 души. Именно тази огромна система поглъща значителна част от държавните разходи и все по-често става обект на политически обещания за „оптимизация“.
Проблемът е, че още в първите дни след анонса се оказа, че голяма част от бюджетния сектор всъщност няма да бъде засегната от ограниченията. От публикуваните указания на Министерството на финансите стана ясно, че съкращенията няма да важат за военните, полицаите, разузнавателните служби, надзирателите в затворите, част от служителите на ДАНС и НСО, както и за учителите, лекарите, медицинските сестри и общините.
Аргументът е, че в тези системи и без това има сериозен недостиг на кадри. Така на практика мярката остава насочена основно към административния апарат в министерства, агенции и държавни структури, където реалните възможности за големи икономии изглеждат далеч по-ограничени.
Реформа с много изключения
Точно тук започват и съмненията доколко обещаната реформа ще постигне финансов ефект. Разходите за персонал в държавния сектор по последните бюджетни разчети надхвърлят 13 милиарда евро годишно. На теория 10-процентно намаление би означавало икономии за над 1 милиард евро. Но на практика ограничението ще важи само за част от системата и то едва от септември, което означава, че ефектът за 2026 г. ще бъде минимален – вероятно няколкостотин милиона евро. Това е далеч под необходимите икономии, за да бъде овладян бюджетният дефицит и страната да се вмести в европейските финансови критерии.
Правителството очевидно осъзнава този проблем и затова освен орязването на разходите за персонал въвежда и допълнителни ограничения. Ведомствата са получили указания през последните месеци на годината да ограничат общите си разходи така, че те да не надвишават 90% от изразходваните средства през предишната година. Освен това се замразяват индексациите на заплати, ограничават се новите назначения и се препоръчва „преглед и оптимизация“ на незаетите щатни бройки.
Особено показателно е, че кабинетът говори за съкращения, но едновременно с това създава нови съвети, комитети и междуведомствени звена. Към Министерския съвет вече ще работи специален Съвет за административна реформа, оглавен от Гълъб Донев. Паралелно с това се появяват и други структури – комитет за „Евровизия 2027“, междуведомствени звена за контрол на цените, идеи за оперативни щабове за горивата и наблюдение на пазарите.
Така управляващите едновременно обещават съкращаване на администрацията и създават нови административни формати, което неизбежно поражда въпроса дали реформата няма да се окаже просто пренареждане на съществуващата бюрокрация?
Дигитализация или козметични промени
Премиерът Румен Радев постави акцент върху друго – дигитализацията и премахването на дублиращи се функции. Според него няма да има съкращения без предварителен анализ кои структури са остарели, кои функции се припокриват и кои процеси могат да бъдат автоматизирани. Това е по-умерена и по-реалистична позиция, защото администрацията трудно може да бъде реформирана само чрез механично намаляване на щатовете.
Истинският проблем на държавната система обаче не е единствено брояна служителите, а ниската ефективност. България остава сред страните в Европейския съюз с най-бавно административно обслужване и с високо ниво на бюрократична тежест за бизнеса. В много институции все още се работи с хартиени документи, гражданите обикалят между различни гишета, а електронните услуги често съществуват само формално. Именно затова дигитализацията от години се посочва като ключ към по-малка и по-ефективна администрация. Досега почти всяко правителство обещаваше електронно управление, само че резултатите оставаха ограничени.
Предвидените мерки включват сливане на агенции и дирекции с припокриващи се функции, трансформиране на агенции в дирекции към министерства, премахване на междинни звена и ограничаване на назначенията след пенсиониране. Обмислят се и програми за доброволно напускане. Това звучи като опит за поетапна реформа, а не за рязко орязване на държавния апарат. Именно затова изявленията за „болезнени“ промени и масови икономии започват да изглеждат все по-неубедително.
От първите стъпки на правителството се вижда, че то се опитва да покаже финансова дисциплина, но едновременно с това иска да избегне недоволството, което със сигурност ще последва, ако започнат масови съкращения. Затова и реформата засега прилича повече на политическо послание към обществото и международните партньори, отколкото на ясно разписан план за преструктуриране на държавата. От цялата работа логично остава усещането, че става дума за поредната реформа „тука има – тука нема“.
