Китайските ракети и роботи получават топъл прием в „задния двор“ на ЕС

Китайските ракети и роботи получават топъл прием в „задния двор“ на ЕС

Във време, когато Европа все повече гледа на Китай като на стратегически съперник, Сърбия изглежда се движи в обратната посока. Дори когато Европейският съюз втвърдява реториката си срещу Пекин, видно от противоречивите скорошни забележки на ръководителя на външната политика на блока Кая Калас, отразяващи нарастващото европейско разочарование от глобалния възход на азиатския колос, Сърбия тихомълком ускорява военното сътрудничество с второто по сила стопанство на глобуса чрез усъвършенствани дронове, системи от ракети и роботи и трансфер на отбранителни технологии.

За Брюксел това развитие повдига неудобни въпроси. Как може страна, която се стреми да се присъедини към ЕС, едновременно да задълбочава отбранителните си връзки с Китай – сила, която Европа все повече възприема като геополитически конкурент? И превръща ли се Сърбия – близък партньор на Русия, в стратегическа врата на Пекин към задния двор на Европа?

Балканската държава – единственият европейски купувач на модерно китайско оръжие на запад от Беларус, подобри арсенала си тази година, за да включи китайски свръхзвукови ракети. Следващото перо може да са изтребители – възможна тема за дискусия, когато сръбският президент Александър Вучич посети Китай следващата седмица.

Плацдармът на Пекин на границата с ЕС задълбочава съмненията за перспективата Белград да се присъедини към блока и за лимитите на стратегията на Вучич да жонглира с връзките със Запада, Китай и Русия.

Покупките на оръжие подчертават как Сърбия се е развила само за десетилетие от инвестиционна дестинация в това, което китайският лидер Си Дзинпин определи като „железен приятел“ – застъпник на претенциите на Китай върху Тайван. Пекин отвърна със същото, като подкрепи домогванията на Сърбия за Косово, която се отдели през 2008 г. и кандидатства за членство в ЕС през 2022 година.

„Няма законен начин ЕС да каже „Не можете да се съгласите с това“, но това поражда съмнения за ангажимента на Сърбия към интегрирана инфраструктура за сигурност“, посочва Флориан Бийбър – професор по история и политика на Югоизточна Европа в австрийския университет в Грац. „Но не мисля, че това ще бъде игнорирано, че ще остане напълно незабелязано.“

Брюксел е предупредил сръбските лидери, че по-нататъшното увеличение на китайските инвестиции ще навреди на шанса на страната им за членство в ЕС, твърди европейски служител, пожелал анонимност. Но с войната в Украйна, която е ангажирала НАТО, летящите ракети в Близкия изток, и непрестанните атаки на Доналд Тръмп срещу Атлантическия алианс, блокът може би няма голямо желание за конфронтация с най-голямата бивша югославска република, която е кандидат за присъединяване към ЕС от 2012 година.

Говорител на Европейската комисия заяви, че дискусиите със Сърбия за членство се фокусират върху теми като върховенството на закона и независимостта на съдебната система. „Купуването на китайска военна техника вече не е табу за Сърбия“, посочва анализаторът на авиационния сектор Петър Войнович. Неговият специализиран уебсайт за първи път съобщи за покупката на ракети въздух-земя CM-400, след като получи снимки, които ги показват прикрепени към самолети на сръбските военновъздушни сили.

Белград все повече гледа на Китай като на стратегически съюзник на фона на затоплянето и охлаждането на взаимните отношения на ЕС със Сърбия и съсредоточаването на вниманието на Русия върху Украйна. Значителният поток от инвестиции в Европа е в застой, а интересът на семейство Тръмп към развитието на имоти все още не се е превърнал в реалност.

Вучич ще направи деветото си официално посещение в Китай от 24 до 28 май по покана на китайския си колега и ще подпише десетки споразумения и договори за привличане на повече инвестиции в Сърбия, включително производството на компютърни чипове и хуманоидни роботи, което ще донесе „ускорена индустриализация и модернизация“ на балканската страна, съобщи сръбският лидер в интервю в късните вечерни часове на 21 май в Белград. И добави, че това ще бъде „очарователно, фантастично посещение“.

„Всички показатели сочат, че Сърбия се е отклонила от европейския си път“, отбелязва Зарко Пуховски – професор по политология в Загребския университет.

Инвестициите на Пекин на Балканите започнаха с глобалната му инициатива „Един пояс, един път“ през 2013 година. В Сърбия азиатският клос е направил нетни вложения за над 8 милиарда долара и е насочил почти толкова заеми, за да подкрепи китайски изпълнители, избрани от Белград, за изграждане на магистрали, мостове и високоскоростна железопътна връзка до Будапеща. Китайски компании са инвестирали също милиарди за добив на мед и злато и стоманодобивен завод, с което делът на Китай в преките чуждестранни инвестиции в Сърбия е достигнал 32% през 2024 г., в сравнение с 2% преди повече от десетилетие.

Пактът за свободна търговия между Белград и Пекин, който е в сила от 2024 г., и безвизовото пътуване за гражданите на двете страни помагат за привличането на над 100 000 китайски туристи годишно в балканската страна. Разширеният, модерен Китайски културен център в сръбската столица, който предлага езикови курсове и програми за обмен, се превърна в мощен символ на сръбско-китайските връзки: Той е построен на мястото на бившето китайско посолство, което беше разрушено при бомбардировките на НАТО през 1999 г. на тогавашната югославска столица.

Въпреки това, ЕС остава най-големият източник на инвестиции и безвъзмездна помощ за групата страни, кандидатстващи за членство в блока, които трябва да приведат своите икономики и демократични акредитиви до стандартите на общността. ЕС често призовава за предпазливост когато кандидатите приемат оферти от китайски изпълнители в инфраструктурни проекти – обикновено съчетани със заеми от китайски банки – или приемат инвестиции, които са от полза за веригите за доставки, подкрепени от Пекин. Въпреки това, отношенията на ЕС с Китай засенчват всичко, което кандидати-членките са постигнали досега.

Напрежението вероятно ще се прояви и на авиационния пазар, според анализатора Войнович. Вучич може да избере китайски изтребители, които евентуално да заменят руските МИГ, носещи ракети CM-400, които е по-малко вероятно да бъдат инсталирани на поръчаните френски машини „Рафал“, чиято доставка би трябвало да стане между 2028-а и 2030 година.

„Френските Dassault Rafales на теория биха могли да бъдат оборудвани с ракети CM-400, но в действителност французите не биха позволили никаква форма на инженерна или инсталационна интеграция поради интелектуална собственост и други съображения, свързани с отбраната“, подчертава Войнович. И добавя, че ако Сърбия реши да купи китайски самолети, като например модела J-10 от Chengdu Aircraft, това ще бъде техният дебют в Европа.

Сръбското Министерство на отбраната, чийто служители посетиха китайски военни производители миналата година, отказа коментар.

Увлечението на Белград по Китай може да се превърне в истинско зрелище на военния парад в Белград през юни, на което Вучич очаква да покаже въоръжени роботи, произведени в Китай. Той също така няма търпение да ги произвежда в родината си, разчитайки на благословията на Си Дзинпин за трансфера на технологии.

Сърбия може да започне производство на роботи през следващите седмици, каза Вучич на 21 май вечерта. По-рано той намекна, че изработването им от AgiBot Innovation за предприемач може да се превърне в „една от най-големите инвестиции в Сърбия“.

Според митнически данни, прегледани от Балканската служба на Радио Свободна Европа (RFE/RL), държавната отбранителна промишленост на Сърбия е внесла стоки на стойност близо 280 милиона долара от Китай през последните две години. Въпреки че официалната информациая не уточнява вида на купеното военно оборудване, анализаторите смятат, че то вероятно включва технологии за дронове, системи за противоракетна отбрана и нови договори, обвързани със съществуващи споразумения.

Данните от Стокхолмския международен институт за изследване на мира (SIPRI) рисуват поразителна картина: Китай е имал 57% дял от общия внос на оръжия в Сърбия между 2020 г. и 2024 г., надминавайки Русия с нейните 20% и Франция – със 7.4 процента. Централният елемент на тези придобивки на Сърбия е системата за противовъздушна отбрана със среден обсег FK-3 – експортната версия на китайската ракетна платформа HQ-22. Експертите по отбрана я смятат за една от най-скъпите и стратегически значими покупки на Белград през последните години.

Сърбия е и първата европейска страна, придобила произведени в Китай разузнавателно-ударни дронове CH-92 и CH-95, заедно с усъвършенствани ракетни системи като платформите за противовъздушна отбрана FK-3 и HQ-17. Това е важно, защото в исторически план Пекин е изнасял такива системи предимно за страни в Азия, Африка и Близкия изток. Сътрудничеството с китайски производители на дронове е допринесло за разработената в Сърбия програма за бойните безпилотни машини „Pegaz“, представена през 2022 година.

Ширят се и спекулации, че Белград е придобил китайската система за противовъздушна отбрана с голям обсег HQ-9 – водещата платформа за противовъздушна отбрана на Пекин с обхват от близо 200 километра. Слуховете се засилиха, след като се появиха съобщения за египетски военни товарни самолети, които многократно са кацали на сръбската авиобаза Батайница през 2025 година. Подобни самолети са били използвани преди това за транспортиране на китайски военни системи. Въпреки това, все още няма потвърдени публични доказателства, че Сърбия в момента експлоатира системата HQ-9. И все пак, самите спекулации отразяват нарастващите опасения в Европа за мащаба на военното сътрудничество между Сърбия и Китай.

Вучич многократно е защитавал военните покупки от Китай като прозрачни, законни и необходими за модернизацията на националната отбрана на страната му. И все пак геополитическият балансиращ акт на Сърбия може да се натъкне на все по-големи трудности. Белград иска по-тясна интеграция с ЕС и същевременно поддържа силни връзки с Русия и задълбочава стратегическото сътрудничество с Китай. Но с изострянето на глобалната конкуренция и нарастващата настойчивост на Брюксел по отношение на ограниченията за сигурност, Сърбия може евентуално да бъде притисната да избере страна.

Засега обаче една реалност става все по-ясна: докато Европа обсъжда как да отговори на възхода на Китай, китайските ракети, дронове и отбранителни технологии вече намират топъл прием в собствения заден двор на ЕС.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

В кой град смятате, че е най-подходящо да се проведе Евровизия 2027?

Подкаст