Тъжно е, когато скептичните прогнози се сбъдват. Но както се оказа, повечето анализатори у нас се озоваха в ролята на троянската пророчица Касандра, на която никой не вярвал. А когато предсказанията й се сбъдвали, било твърде късно да се направи каквото й да е. Преди две години и половина, когато депутатите преправяха на крак Закона за потребителските кредити и вкара в него текстове, засягащи жилищните заеми, в. "БАНКЕРЪ" настояваше, че това не бива да се прави. В този момент се обсъждаше специална директива на ЕС за ипотечните кредити, по която България трябва да приеме специален закон. Той ще трябва да обобщи всички изисквания и условия, засягащи обезпечените с ипотеки заеми, които гражданите вземат от банките. И това се случи. Директивата е факт, проектозаконът е в Министерския съвет. А при приемането му ще се наложи промяна и в Закона за потребителския кредит, от който ще отпаднат всички текстове, засягащи жилищните кредити.
Тъй като жилищните и ипотечните кредити са много по-сложен продукт от потребителските – свързани са с много оценки, пък и сумите са в пъти по-големи, а сроковете за погасяването им – в пъти по-дълги, в закона се въвеждат редица нови изисквания както по отношение на кредиторите, така и по отношение на кредитополучателите. Банките ще бъдат длъжни да предоставят на своите клиенти значително повече информация както за валутния, така и за лихвения риск, който получателите на жилищни заеми поемат. Друг е въпросът дали гражданите ще си направят труда да я прочетат. Но това вече си е тяхна грижа.
Нов момент при предоставянето на жилищни заеми, който е уреден и в директивата, и в проектозакона, е въвеждането на изисквания за предоставянето на съвет – услуга по предоставяне на индивидуални препоръки на потребителя във връзка с кредит. Тази услуга вече е отделна дейност от предоставянето на кредит и от кредитното посредничество. Законопроектът не въвежда задължение за кредиторите и за кредитните посредници да предоставят съвет, но изисква, когато такава услуга се предлага, потребителят да бъде изрично уведомяван за това. Както и за размера на дължимата за нея такса, ако се предвижда такава. Въвежда се изискване към кредиторите и към кредитните посредници, които предоставят съвети да разглеждат достатъчно голям брой предлагани на пазара договори за кредит, както и да съобразяват препоръката си с индивидуалния профил и с финансовото състояние на кредитополучателя.
Законопроектът въвежда подробни изисквания по отношение на рекламата. Предвиждат се задължителни реквизити, които трябва да съдържа всяка реклама за кредити за придобиване на недвижими имоти от потребители. С цел защитата на интересите им законопроектът предвижда всички елементи на рекламата да се предоставят на потребителя с еднакъв по размер, вид и формат шрифт.
В мотивите към проектозакона е записана още една важна особеност: "В съответствие с концепцията за отговорно кредитиране законопроектът предвижда по-строги изисквания за извършване на оценка на кредитоспособността на потребителите, като задължава кредиторите да вземат предвид всички фактори, които биха могли да повлияят на възможността на потребителя да изпълнява задълженията си за срока на договора за кредит. Предвижда се кредиторът да има право да предостави кредит единствено когато оценката на кредитоспособността показва, че потребителят ще може да изпълнява задълженията си. Въпреки че по презумпция кредиторите извършват такава оценка, предвидените разпоредби са предназначени не само да насърчат отговорно поведение от страна на всички кредитори, но и да предотвратят случаите на свръхзадлъжнялост сред кредитополучателите."
Казано накратко, с приемането на проектозакона ще бъдат въведени доста нови правила, с които кандидатите да получат жилищни заеми трябва доста сериозно да се запознаят, за да не се чудят защо после искането им е отхвърлено или пък са изпаднали в ситуация, в която трябва да се разделят с ипотекираното си жилище.
