Визитка
Стивън Mейор е председател на Европейския орган за ценни книжа и пазари от 1 април 2011 година. Преди да заеме този пост, той е директор на холандския регулатор на финансовите пазари – AFM. В тази роля той подготвя и създава независим надзор на капиталовия пазар. Мейор е заемал различни международни позиции, включително и председателство на IFIAR (Международния форум на независимите одитни регулатори).
Стивън Мейор е завършил докторска степен по икономика и е бил декан на School of Business Economics at Maastricht University. В момента преподава във VU University Amsterdam.
Европейският орган за ценни книжа и пазари – ESMA, е независим орган на ЕС, създаден на 1 януари 2011 г. в съответствие с Регламент на ЕС No. 1095/2010, публикуван на 15 декември 2010 г. в Официалния вестник на Европейския съюз (L 331/84). Органът допринася за запазването на стабилността на финансовата система на Европейския съюз, като се гарантира целостта, прозрачността, ефективността и правилното функциониране на пазарите на ценни книжа. България се представлява в ESMA от Комисията за финансов надзор.
Г-н Мейор, четох ваши речи и анализи, в които изтъквате като основна цел на вашата работа и на оглавявания от вас Европейски надзорен орган за ценни книжа и пазари връщането на инвеститорското доверие. Как ще стане това?
– Европейският съюз предприе редица стъпки за възвръщане на доверието към финансовите пазари. Една от тези стъпки е създаването на нашата институция – ESMA (Европейския орган за ценни книжа и пазари). Очевидно надзорният орган, който аз ръководя, е само един от елементите, създадени в Европа в отговор на настоящата криза. Първата наша цел е да създадем единно ръководство (наръчник) за работа на небанковите финансови пазари в целия Европейски съюз. Става дума за единни технически паневропейски правила.
Втората ни цел е да гарантираме последователност в регулаторните мерки по целия континент. Това са два от най-важните ни приоритети. Много важна наша роля е и защитата на инвеститорите.
Как по-конкретно?
– Неотдавна излязохме с едно предупрeждение към инвеститорите по отношение отпускането на кредити в чуждестранна валута. Искаме да ги предпазим от рискови инвестиции.
Агенциите за кредитен рейтинг са трън в очите ви, нали?
– Другата нашa задача е да осигурим надзор върху дейността на агенциите за кредитен рейтинг като „Муудис“, „Стандард енд Пуърс“ и др. За целта вече попълваме единен регистър на кредитните агенции и успоредно с това ги проверяваме. Искам категорично да кажа, че ние не се бъркаме в тяхната работа, не проверяваме техните анализи и решения. Целта на проверките е друга – да видим как е организирана работата им и как се борави с информацията. В резултат на проверките ще изготвим доклад, който се надявам да оповестим пред обществеността в началото на април.
За единно законодателство за небанковия финансов пазар в Европа ли говорите? Индикативно или задължително ще е то за отделните държави?
– Единният наръчник ще е сборник от правила, които трябва да се спазват. Това е нашата отговорност към пазара на ценни книжа в обединена Европа. Някои от правилата ще бъдат задължителни. Това са така наречените „технически стандарти“. Но ще има и пакет от правила, които са от типа, както ние ги наричаме, „разяснителни“, които ще имат незадължителен, а препоръчителен характер.
Няма ли опасност прекалените регулации, въведени с цел по-голяма сигурност на инвеститорите, да накърнят интересите на бизнеса? Къде минава линията между рестрикциите и свободното пазарно развитие?
– Нашата цел е всички регулаторни и надзорни практики да гарантират по-добро функциониране на пазарите. Както видяхме вече във финансовия сектор, когато няма нужната регулация и стабилен надзор, тогава плащаме огромна цена. Сега ние ще предложим единна регулация за цяла Европа, което, първо, ще улесни компаниите, и второ, ще им даде възможност да упражняват дейността си в цяла Европа. За някои това може да изглежда като допълнителен товар. Но допълнителният товар е в това веднъж да разпишем тези регулации, а следствието ще бъде облекчаване на условията за бизнес и улесняване на дейността, което в крайна сметка ще понижи разходите.
Доколко ще се съхрани самостоятелността на националните надзорни органи?
– Националният надзор ще се съхрани по отношение на всекидневните надзорни практики. Националните надзорни органи ще продължат да играят своята роля и ще взимат своите решения независимо от ESMA. Но общите стандарти, които ще създадем ние, ще трябва да се спазват. Нашата роля ще бъде да разпишем стандартите и само в някои изключителни случаи да се намесваме в практиките на националните регулатори. Това ще се случва, когато е необходимо да се гарантира последователността на мерките в областта на надзора – примерно по отношение на държавния дълг. ESMA трябва да гарантира, че в целия ЕС ще се ползват единни практики за оценка на държавния дълг.
В кои случай органът може да има превес над Комисията за финансов надзор в България например?
– Ние ще очакваме всички национални надзорни органи да бъдат „на една страница“ с нас в наръчника. В него ще има и разпоредби, във връзка с които националните регулаторни органи ще могат да въвеждат допълнителни правила или допълнителни изисквания.
Кога ще се намесвате?
– Да, ние ще се намесваме при неспазване или изкривяване на общоприетите практики от националните надзорни органи.
Може ли органът да одобрява финансови продукти или да забранява смятани от него за порочни практики?
– Да, вече взехме такива мерки.
Какви са първите опасни практики, които бихте забранили веднага?
– Това беше случаят с опасностите, които крие кредитирането в чуждестранна валута при покупка на недвижими имоти, за което своевременно алармирахме. Ще продължим да обръщаме внимание за предлагани на пазара високорискови продукти, за които няма гаранция, че инвеститорът ще получи това, за което е платил.
Познавате ли капиталовия пазар в България? Какви препоръки бихте дали за излезе той от ступорното си състояние?
– Не съм експерт по българския капиталов пазар. Едно мога да кажа – това, което се случва на европейския и световния пазари, вероятно се случва и на българския пазар. Това, което е проблем за България, е световен проблем. Всеки национален надзорен и регулаторен орган трябва да поеме отговорността на национално ниво, но са необходими и общи съгласувани мерки, за да се справим с проблемите, които имат глобално значение.
Как ще се идентифицира системният риск на единния европейски пазар?
– Едно от нещата, които трябва да се направят, е да разчитаме все повече на информацията от финансовите пазари. По-голямата осведоменост, прозрачността е общият знаменател, който въвеждаме в надзорната политика на общоевропейско ниво. Разчитайки на по-добрата информираност по отношение на финансовите пазари, ние ще можем по-вярно да преценяваме има ли системен риск и доколко сме изправени пред такъв в бъдеще.
Може ли, при какви условия и как органът обявява извънредно положениев Европа?
– Много институции в Европа са ангажирани с това да следят пазарите и да сигнализират за необходимостта от обявяване на извънредно положение. Но решението, в крайна сметка, се взема от Съвета на Европейския съюз. Ние като надзорен орган също имаме определени правомощия. Няма как да гарантираме отсъствието на кризи в бъдеще, но вече Европа е в по-добра ситуация, защото степента на предвидимост ще се увеличи чувствително.
ТПС
Стивън Мейор
