Спукана му е работата на обществения съвет, който трябваше да заседава в петък при президента Плевнелиев. Ако взема решения с вишегласие – гласовете на протестиращите, на ония, които всъщност го докараха в сградата на Дондуков 2, ще потънат в масата като жандармеристи сред протест на Орлов мост. Сметката е проста – от общо поканени 35 души девет са протестиращи, останалите – представители на браншови, потребителски и пациентски организации, Лекарския съюз, пенсионерите, хората с увреждания и двата големи синдиката – КНСБ и Подкрепа. Вътре са и шефовете на четирите работодателски организации – КРИБ, БСК, БТПП и Асоциацията на индустриалния капитал в България – Огнян Донев, Божидар Данев, Цветан Симеонов и Васил Велев. Силно присъствие имат неправителствените организации, близки до десницата – Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, Огнян Минчев от Асоциация Прозрачност без граници, Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, Георги Стоев от Индъстри Уоч, десните политолози Даниел Смилов и Антоний Гълъбов като представители на СУ и НБУ. Иначе казано – обичайната масовка. Както винаги липсват представители на малкия и средния бизнес (не ни се ще да вярваме, че всички до един са фалирали).
Съзнателно не споменаваме имената на деветимата от клокочещата улица – ако се спазят националните правила, вероятно за тях много ще се чува в следващите седмици, месеци и години. Така, както стана с другите в съвета. Навремето и те дойдоха сякаш от нищото (по-сетне се оказа, че нищото е добре документирано!), а повечето от тях неизменно са консултантите на всяка и всякаква власт в родината. Като се почне още от епичната кръгла маса през пролетта на 1990-а.
Кой смятате, че ще надделее в дискусиите на този обществен съвет? Промяната или статуквото? Кой кого ще надприказва – прегракналите гласове от улицата или велеречивите професионални обяснявачи на прехода? Неоформените интереси на протеста или ясният като банково бордеро апетит на вечните делящи баницата?
Дето се вика, питаме колкото да се намираме на работа.
ПП. Докато дописвахме тези редове, дойде новината, че представителите на протестиращите са напуснали мероприятието. Не сме съгласни с формата – няма да стоим с олигарси на една маса, заявиха те, визирайки председателя на КРИБ Огнян Донев. – И с тези, срещу които се борим, ще се борим до край, отбелязаха те на излизане. И призоваха за още по-голям протест на 3 март. Което означава, че казионният номер, поне засега, не мина.
А, и да не пропуснем – веднага след тях в знак на протест се изнизаха и синдикалните лидери. Да се пита човек що изобщо са отишли? Но за тях е ясно – те винаги са били, са и вероятно ще са на принципа Барабар Петко с мъжете.
