Понякога нещата в бъдещето не са много ясни – не е ясно какво ще се случи след едно или друго действие, засягащо работата на университета, на държавата, но лидерът трябва да вземе решение, защото хората го очакват от него, иначе организацията ще бъде в застой. Това е като в един аквапарк, в който има пързалка „Камикадзе“, при която се спускате в една доста стръмна тръба, в която няма светлина. Лидерът трябва да е готов на подобен скок в тъмното и да вярва, че има спасителен басейн и че това, което прави, е полезно за цялата организация. Този пример даде проф. Димитър Димитров – ректорът на УНСС в речта си, която изнесе по време на международния икономически форум: „Моделът „Стартъп нация“ – креативност и предприемачество за ускорен икономически растеж в европейски контекст: примерът на Държавата Израел“.
Събитието, което се проведе под егидата на проф. Димитров, се състоя в Университета за национално и световно стопанство, с подкрепата на Организацията на приятелите на Израел в България „Негев“ и AJC – American Jewish Committee. На него специални гости бяха посланикът на Израел в България – Н. Пр. Йоси Леви Сфари, бившият съветник по национална сигурност към министър-председателя на Израел проф. Ейтан Шамир, нобеловият лауреат по химия за 2011 г. проф. Дан Шехтман, президентът на България в периода 2012 г. – 2017 г. – Росен Плевнелиев.
Форумът бе на изключително високо ниво благодарение на доц. д-р Николай Крушков от катедра „Интелектуална собственост и технологичен трансфер“.
В речта си „Сигурност, творчество и лидерство“ проф. Димитър Димитров започна с това, че понякога хората бъркат отношението към отбраната и сигурността с чисто военните аспекти, докато реално в УНСС се занимават с техните икономическе аспекти – отбранителна индустрия, търговия с оръжия, корпоративната сигурност, киберсигурност, управление на бедствия и аварии, ядрена и енергийна сигурност, продоволствена сигурност. „Но всичко това опира до хората, технологиите и решенията, които те използват и взимат„, подчерта проф. Димитров.
Той поясни и че сигурността, като система от политики, стратегии, коалиции, ресурси, среда и политици, не би имала смисъл, ако резултатът от нея не води до спокойни, здрави и образовани хора. А за да се случи това, двигателят на решенията, свързани със сигурността, е творчеството и творческата среда. Ректорът на УНСС я описа като приятелска атмосфера с хора с идеи, с търпение, с полет на мисълта, които имат достъп до чужд опит, взаимно се поощряват и вярват в справедливостта.
В същото време проф. Димитров отбеляза, че „невинаги лидерът решава сам какво трябва да се случи – той трябва да разчита на огромен брой хора и инициативи„. Даде пример, че в момента работи с ректори от редица европейски университети и те заедно обсъждат как да продължи по-нататък проектът „Европейски университет“, така че те и да синхронизират усилията си, и да дадат общи решения в областта на образованието и научните изследвания, но едновременно с това да не ограничават инициативите помежду си, а напротив да произведат продукти, които са на европейско равнище.
След това проф. Димитров говори за това, че творчеството не е безкрайно поле и съществува в рамките на различни ограничения – бюджет, ресурси, време, организационна култура, защита от външни въздействия, управляемост на идеите. Той даде пример, че има организации, включително и правителства, които се захващат с много реформи, но никоя от тях не довършват докрай.
И тук е ролята на лидера, подчерта проф. Димитров, уточнявайки, че той трябва да се съобразява с реалността, но не да се оправдава с нея, като например, че няма бюджет и няма разбиране, а напротив – да се опита да преодолее тези ограничения.
Какъв трябва да бъде лидерът?
На първо място проф. Димитров акцентира, че той трябва да бъде образован, почтен, отдаден на работата си, с добър екип и визия какво би искал да направи по-нататък. Освен това той трябва да може да обясни идеите си както вътре в екипа си, така и извън организацията си и да бъде адаптивен в стила си на управление. За да обясни последното качество, ректорът на УНСС уточни, че има лидери, чийто стил на управление невинаги е съобразен с текущите процеси, законотворчество, нормативна уредба, определена организационна култура.
Като особено важна характеристика на лидера проф. Димитров открои позитивността: „Да, лидерът трябва да вижда и негативните неща, но той трябва да дава хоризонт, да строи нови пътища, да обяснява какво ще се прави по-нататък и да излъчва енергия, зареждаща уморените. Тогава се появява увереността, че лидерът знае какво прави и ние го следваме. Критици винаги ще има, но ролята на лидера е да вижда възможностите“, обобщи ректорът на Университета за национално и световно стопанство.
Ректорът на Технически университет – София – проф. Иван Кралов посвети изказването си на възможностите, които предлага висшето им учебно заведение в посока технологичното развитие на обществото.
Кой е фундаментът за изграждане на една устойчива, съвременна, технологична екосистема, която може да даде висока добавена стойност? – попита проф. Кралов и сам даде отговора.
На първо място това е задълбоченото познание на историческото развитие в съответната научна област, на всички технологии и процеси.
На второ място е интердисциплинарното познание. Проф. Кралов даде пример, че днес е невъзможно да се проектира медицинска апаратура, ако се познават само определени инженерни методи, без конкретно познаване на съответната медицинска специфика, на всички химични и биохимични технологии. А за успешното й приложение в практиката, трябва да се разбират принципите на маркетинга и икономиката, уточни проф. Кралев.
На трето е синергийният ефект – връзката между утвърдените учени и младите специалисти, между бизнеса и академията; между отделните университети и научните институции, без която не могат да бъдат постигнати високи резултати.
Каква е стратегията за развитие на технологичното образование в България през последните години? – попита проф. Кралов и отново сам отговори:
Основните принципи в нея са изграждането на центровете за върхови постижения и центровете за компетентност. Това са места, изградени близо до университетите и научните организации, в които е съсредоточена върхова инфраструктура и се изгражда върхов научен капацитет. Там студентите, които искат да станат специалисти, могат да се запознаят с новите технологии и с новите процеси на развитие.
На следващ етап са изследователските университети, където се развива науният капацитет и водещите специалисти в дадена област имат най-добри възможности за развитие.
В момента тече още един етап – изграждане на центрове за трансфер на знания и технологии, както в университетите, така и в научните организации, обясни проф. Кралов. След това той даде няколко примера от българската практика за изграждане на устойчива съвременна екосистема на високи технологии:
На първо място в ТУ-София новите учебни планове се създават изцяло заедно с бизнеса – водещи компании – които не само оборудват лаборатории, но заедно с обучаващите в университета се включват активно в учебния процес още от самото начало.
На следващо място е практиката, като за младите специалисти има програми от Министерството на образованието, които гарантират стажове и практики в бизнес компании.
Проф. Кралов отбеляза и че ТУ-София е единственият университет, който в структурата си има две средни училища, които в технологично отношение са водещи не само в страната, но и в Европа. В тези училища има ментори от университета, а освен това и инфраструктурата му е отворена за тях, което им дава възможност да се запознаят със съвременните технологии, оборудване и инженерни решения.
Разбира се, много важни са всякакви видове състезания, хакатони, които дават възможност на младите таланти да представят свои идеи и решения, подчерта ректорът на ТУ-София.
След това сподели, че повече от 10 години в ТУ-София функционират така наречените студентски и ученически иновационни хъбове, в които финансират и разработват с менторството на специалисти от университета техни идеи, така че да достигнат до фаза – защита на интелектуална собственост, моделиране и дори пазарна реализация. Така младежите не само развиват своите идеи, но и са насърчавани да ги прилагат на практика.
По отношение на центровете за трансфер на знания и технологии, проф. Кралов отбеляза, че те са изключително важни, защото в тях има както образователна, така и приложна страна, при която обучаващите се получават информация как утре да постигнат по-високо ниво на съответната разработка, как да я реализират и да получат съответното възнаграждение.
Ректорът на ТУ-София говори и за европейските алианси на университетите, които дават възможност на студентите минимум два семестъра да бъде обучавани в партньорски университет в Европейския съюз, където е най-добрата инфраструктура и върхова експертиза в дадената специалност. Само ползвайки най-доброто на европейско ниво, ние можем да бъдем конкурентоспособни, категоричен бе проф. Кралов. Той направи уточнението и че за да се създаде устойчива нация в технологично отношение, младите специалисти трябва да бъдат научени да могат да правят и онова, на което не са обучавани.
Накрая проф. Кралов набеляза и няколко предизвикателства – необходимостта от промени в нормативната уредба, свързани със Закона за обществените поръчки, Закона за държавната собственост и Закона за публично-частното партньорство. Според него те могат да бъдат усъвършенствани, за да доведат до много по-бърз процес на инвестиране в трансфера на знанията и иновациите към бизнеса. Подчерта и необходимостта от засилване на целевото финансиране в изграждането на нови центрове за трансфер на знания и технологии.
„Нашият девиз е ние успяваме„, припомни ректорът на ТУ-София и подчерта, че само чрез синергията между университети, бизнес, научни и иновационни центрове, България ще остане на картата на технологично развитите държави.
