Поредния правен абсурд са на път да сътворят българските депутати, докато упражняват нормотворческите си възможности. Без никакви обществени обсъждания от БСП и ДПС внасят на 5 февруари в Народното събрание предложение за промяна в Закона за водите. Още на следващия ден то е прието на първо четене от водещата парламентарна Комисия по околна среда и вече се е запътило към пленарната зала. Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки, както и представители на бизнеса, не са били информирани и не е поискано мнението им за подготвяната законодателна инициатива. В крайна сметка зад цялото това бързане ясно прозират лични интереси и нарушаване на европейското законодателство.
Измененията засягат само един-единствен член и на практика зачеркват действащия в момента принцип, установен в целия Европейски съюз – „едно водовземно съоръжение – един концесионер“. С новия текст ще се даде право на множество различни бутилировачи да използват вода от едно и също находище. А Директива 2009/54 (чл.8.2.) на ЕС забранява предлагане на пазара на натурална минерална вода от един и същ извор под повече от едно търговско описание. Според същата директива това е валидно и за изворните води.
Какви обаче ще са последствията? В действителност само със замяната на една дума с друга в закона се елиминира възможността за всякакви по-нататъшни инвестиции в сектора, тъй като всеки нов играч ще може спекулативно да се възползва от вече разработен и доказан бизнес, като му вземе търговската марка. „Новата законова рамка напълно обезсмисля и ще спре всички инвестиции за развитие на марките и потребителското доверие в тях, тъй като поставя под общ знаменател множество оператори, бутилиращи вода от едно и също находище, вместо да насърчи отговорното поведение сред компаниите“, твърди Жана Величкова, председател на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки.
Известно е, че търговските марки са връзката между фирмите и техните продукти и освен всичко останало са гаранция и за произхода на стоките, които потребителите купуват. Ето защо подобен подход, при който бъдещите концесионери нямат друг избор, освен да предлагат продуктите си под едно и също търговско описание, според Величкова е в остро нарушение на европейските норми в областта на търговските марки и защита на конкуренцията. По думите й така се създават предпоставки и за подвеждане на потребителите, тъй като ако една компания от множество други, предлагащи вода от един и същи източник, има проблем с качеството, те няма да могат да различат продуктите й.
Мотивът на вносителите на промените, че мярката е против изкуственото затваряне и монополизиране на пазара и премахва неоправданите легални бариери, давайки възможност за навлизането на нови предприятия, също е доста спорен. Най-малкото поради обстоятелството, че у нас се бутилира едва 2% от природния ресурс. Находищата, които не се експлоатират, са много повече от дадените на концесия, но с депутатските корекции очевидно не се цели решаването на този проблем.
Всъщност, защо точно сега се прави тази спорна поправка и кой точно има интерес от нея, след като целият бранш негодува? Формално вносител на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите е Йордан Младенов от БСП. Досега той не е блестял с някаква особена активност в Народното събрание – като заместник-председател на Комисията за взаимодействие с граждански организации и движения е отправил само едно питане (към екоминистър Искра Михайлова) по време на парламентарния контрол. А и при представянето на проекта си в парламентарната Комисия по околна среда Младенов произнася само четири доста „завързани“ изречения: „Първо, въвежда се нов принцип „едно водоземно съоръжение, един концесионер за добив“, което премахва досегашния принцип „едно находище, един концесионер“.Второ, този законопроект е първи от поредица законопроекти, имащи монополен характер, развиващи бизнес с минерални води в България, създава нови работни места чрез навлизане на нови предприятия. С този закон ще се даде възможност за по-добро оползотворяване на публичния ресурс, ще се даде възможност за оползотворяване на по-голям капацитет от находищата на минерална вода в България. Тези промени не противоречат на европейското законодателство“.
Остава впечатлението, че на народния представител Йордан Младенов темата с минералните води му е доста чужда и някой сякаш го е използвал само за ролята на „вносител“. Не е за пропускане и фактът, че след краткото му и объркано изказване думата взима неговата съпартийка Дора Янкова, която е бивш кмет на Смолян. За разлика от Младенов, тя надълго и нашироко мотивира и защитава предложената законодателна промяна. Случайно или не, именно Янкова първа съобщи и че към минералното находище в Девин имало заявен инвеститорски интерес от нова фирма. Излиза, че някой май иска да се намърда в бизнеса, ползвайки най-популярната у нас марка бутилирана вода, и за да стане това възможно, се променя цял закон.
Сега концесионер на въпросния родопски извор е „Девин“ АД. В края на 2009-а създаденото от бизнесмена Стефан Шарлопов дружество, което по неофициални данни държи около 35% от пазара, бе придобито от люксембургския фонд за дялово инвестиране Advent International. Сделката беше за 29 млн. евро, като новият собственик наследи и дългове за около 13 млн. евро. Според Търговския регистър днес „Девин“ АД се представлява от Томас Кренбауер, в управителния съвет са още Борислава Налбантова и Мая Герасимова, а в надзора – Албена Василева, Кристиян Мрук и Милан Кулих.
Компанията има договор за концесия на сондаж №5 в находище „Девин“ още от 14 април 1999-а, като разрешението й за добив на минерална вода е ограничено до 166 млн. литра. През ноември 2009 г. обаче бившият вече премиер Бойко Борисов даде съгласие обемите да бъдат увеличени и през 2014-а да достигнат 227 хил. куб. метра. Удължен беше и срокът на концесията на 35 години. Съответно таксата, която фирмата плаща на държавата, е 2.5 щ. долара за 1000 литра вода.
Оттук нататък ще е любопитно развитието на казуса, но при всички случаи ще е най-добре промяната на г-н Младенов кротко да бъде изпратена за съгласуване в Брюксел. Иначе вместо „нови работни места чрез навлизане на нови предприятия“ тя като нищо може да докара ново дело, заведено срещу страната.
Петдесет и шест предприятия се занимават с бутилирането на вода, като 23 от тях са концесионери на находища на минерални води. Девет са регистрирани за бутилиране на изворна вода. Компаниите от сектора осигуряват заетост на над 3000 работници, предимно в отдалечени и планински райони. По данни на Асоциацията на производителите на безалкохолни напитки общият размер на инвестициите само в индустрията с минерална вода за последните седем години надвишава 110 млн. лева.
