На 1 октомври лидери на ББЦ лягат с голи гърди на българо-турската граница, за да не допуснат сънародниците ни от Измир, Бурса и Истанбул да гласуват у нас. Доскорошните им партньори ВМРО твърдят, че те единствени са затваряли границата на три вида избори през последните години, но ефект от подобен вид действие нямало. А баш воеводата Красимир Каракачанов е категоричен: „При 136 секции в Турция вотът ще бъде опорочен. Какъв е смисълът да се организират пътувания от Анадола навръх Рамазана (5октомври), когато фалшификацията на вота може да стане в самата Турция? Нашата идея е да се закрият секциите в Турция и така да се реши проблемът“.
Възможно ли е наистина българската държава да осигури прозрачен вот извън предизборното говорене на политиците? Доколко ще повлияе върху крайния резултат на изборите срещата между новоизбрания турски президент Реджеп Тайип Ердоган и лидера на ДПС Лютви Местан, състояла се в турската столица Анкара на 12 септември? Случайно или не редом с Местан на височайшата визита е бил скандалният бивш депутат от ДПС Хюсеин Хафъзов, който в края на миналия парламент буквално взриви общественото мнение с думите си: „Мечтата ми беше да живея в свободна и демократична България и един ден ще го постигна. Следете всяка моя стъпка, защото съм готов да заплатя за свободата си“.
На въпросната среща Местан отсякъл, че ДПС е най-важният мост на дружбата между България и Турция. И припомнил, че у нас съществува забрана за предизборна пропаганда на майчиния език на различните етнически общности. Поводът, по който едва ли случайно избухна Хафъзов. Ето и още един детайл, някак си убегнал от погледа на политическите наблюдатели. „На миналите избори бяхме наказани за това, че сме говорили на турски език на митингите. Ние подготвихме законопроект срещу този закон, но не получихме подкрепа от другите партии. В България, която от седем години е член на ЕС, се упражнява дискриминация и това е в нарушение на основните права и свободи на гражданите“, е заявил Местан пред турския президент, цитиран от БТА.
На 20 септември, в 23.00 ч., осем дни след историческата среща, ЦИК публикува на страницата си съобщение за рекорден брой секции за изборите на 5 октомври за българите зад граница. Секциите са 429 в 59 държави. Сто тридесет и шест от тях са в Турция. Според промените в Изборния кодекс за разкриването на секция се изискват 40, а не както досега, 100 заявления за гласуване.
Любопитна подробност е също, че на последните парламентарни избори най-много гласове от българите в чужбина получиха ДПС и ГЕРБ – ДПС получи 50% от вота зад граница, а ГЕРБ – 20 процента. Важно е да отбележим също, че нашенците в чужбина няма да могат да избират предпочитан кандидат чрез преференциален вот.
Според разпоредбите на Изборния кодекс, техният глас ще се зачита за резултат на партията на национално ниво. Въпросът е как българската държава ще докаже, че вотът в чужбина ще е прозрачен? Заместник-министърът на външните работи Катя Тодорова, която отговаря за провеждането на изборите в чужбина, обяви, че около 400 служители на отделните министерства ще бъдат изпратени от България към секционните избирателни комисии извън страната, за да попълнят съставите на отделните секции. МВнР ще командирова 168 души, Министерство на правосъдието – 48, Министерството на финансите – 36, администрацията на Министерския съвет – 21, от Министерството на регионалното развитие – 25, и други. Основно служители ще бъдат изпращани в Турция, където има най-много секции извън страната.
И тук идва ред на числата. По данни на МВнР отпуснатите 1.2 млн. лв. няма да стигнат за обезпечаването на изборите извън страната. Необходимата сума възлиза на 1.876 млн. лв., са изчислили от ведомството на външния министър Даниел Митов. „БАНКЕРЪ“ припомня, че през през 2005-а, когато бе най-големият брой секции извън страната – 341, са били отпуснати 3 млн. лв. от бюджета. Означава ли това, че България ще изпрати в чужда държава чиновници, които и една баклава не могат да вкусят?
Затягането на коланите у нас ще се наложи по много причини. Но нима беше по-важно кабинетът „Близнашки“ да отпуска допълнителни милиони на БНТ, президентството, СЕМ и близки до ГЕРБ общини, отколкото да задели още средства за честни и прозрачни парламентарни избори?
Има и друг проблем: какъв ще бъде механизмът за подбор на отделните служители и контролът на евентуалните им зависимости от политическите партии? И достатъчно ли е законовото условие, според което служителите в администрацията на отделните министерства нямат право да членуват в политически партии?
На 24 септември партия „Другата България“ изпрати отворено писмо до медиите под наслов „Секциите в Турция законни, изборите в България – незаконни“. От партията алармират, че въпросът с гласуването в чужбина и мъртвите души тежи с пълна сила през последните 25 години. И припомнят как на парламентарните избори през 2013-а са поискали достъп до изборните книжа на осем секции зад граница, но ЦИК категорично е отказала.
„Време е да посочим виновниците и най- вече да спрем безвремието, на което ни обричат, тези, които „уж“ избираме“, заключават експертите на „Другата България“.
Междувременно Патриотичният фронт (коалиция между НФСБ и ВМРО) обжалва решението на ЦИК за секциите в Турция пред Върховния административен съд (ВАС). Избирателната комисия обаче отказа да се съобрази с решението на съда и съответно да заличи осемте секции в Турция, за които ВАС се произнесе, че са незаконни. Мотивите на комисията са, че съдът се е позовал на грешни таблици в сайта на ЦИК, които по-късно били поправени.
„ЦИК не може да прегласува нещо, което съдът вече е отхвърлил. Комисията не признава върховенството на закона с тези свои действия“, обяви от своя страна лидерът на НФСБ Валери Симеонов. А Ангел Джамбазки от ВМРО е категоричен, че: „Решението на ЦИК за броя на секциите в Турция е ясен показател – в изборната комисия има представители на ГЕРБ, БСП, ДПС и на РБ. Идеята е да привлекат от Турция гласове за ДПС и за партията от Реформаторския блок на Касим Дал около 100 хил. гласа“.
Съвсем отделен е въпросът морално ли е хора, които не са родени в България и никога не са говорили български език, да влияят върху политическата карта на България, пускайки своята бюлетина по „указание“.
Ще кажат ли ДПС и РБ „ашколсун “ на съседите? Или българската държава ще свърши работата си на 5 октомври?
