На 1 януари празнуваме Васильовден (или Василовден, Василица, Василия, Сурваки, Сурва, Сурува, Суроздру) – български народен празник, отбелязващ началото на новата календарна година. Познат е във всички български етнически територии.
Имен ден празнуват: Васил, Василка, Веселин, Веселина, Весела, Веска, Василена, Василиса, Вълко, Вълка, Вълкан, Вълкана и други.
На 1 януари Православната църква чества паметта и на големия християнски мислител, философ и писател Св. Василий Велики (ок. 330-379 г.), откъдето идва и наименованието на празника. На този ден е и църковният празник Обрезание Господне.
Василий е бил епископ на град Кесария в малоазийската провинция Кападокия. Най-известното от неговите произведения е „Шестоднев“.
Заради примерния си живот и висока ерудиция Св. Василий Велики е почитан заедно със Св. Григорий Богослов и Св. Йоан Златоуст като един от тримата велики светители и учители на православната църква. Автор е на многочислени проповеди и писма на богословска тематика (от тях са съхранени до наши дни над 300).
По този повод във всички епархии на Българската православна църква се отслужва празнична Василиева Света Литургия.
Сурваки е един от зимните празници, попадащи в периода на т. нар. Мръсни дни (този период обикновено е в дните от Рождество Христово до Йордановден), което предопределя част от обредните практики, изпълнявани на него, сближавайки го с Бъдни вечер и Коледа.
Същевременно основният дял от практиките и обичаите, характерни за този празник, са в пряка връзка със схващането му като начало на новата календарна година.
По традиция в нощта преди Сурваки се нарежда празнична трапеза, около която се събира цялото семейство. Ястията в общи линии повтарят тези, които се слагат на трапезата на Бъдни вечер, но има и съществени отлики. Задължителните ястия, които трябва да присъстват са баница и/или погача и свинско месо.
Основният обичай, който се изпълнява на Сурваки е т. нар. „сурвакане„. Изпълняван е навсякъде из българските етнически територии, както и сред живеещите извън тях българи. Обичаят се състои в обредното обхождане на определена територия (махала, квартал, най-често цялото селище) от група „сурвакари“ – малки момчета на възраст между 4 и 12 години или ергени. Те влизат по къщите и сурвакат членовете на семейството (както и добитъка) като ги потупват по гърба със сурвачки, пожелавайки здраве и плодородие, за което са дарявани от домакините обикновено с хранителни продукти.
На този ден в Западна България, в някои села в Сакар (преселници от Одринска и Дедеагачко), Добруджа, Родопите (Чепинско) и други се провеждат маскарадни игри, които са успоредица на Кукурските игри на Сирни заговезни. В Сакар се провежда обичаят Камила, в някои селища в Добруджа правят Бръзая, в западната част на Софийско на този ден излизат т. нар. Мечкаре. В граовските села карнавалното шествие се нарича „невеста“ или „мечка„.
