Глобалните централни банкери все още не се отказват от битката с високите цени и върховите лихвени проценти в повечето стопанства от планетата тепърва се очакват, но по някое време от тази година лихвеният ентусиазъм ще пресъхне, а в някои случаи дори ще претърпи обрат.
След като през 2022-а качиха кредитните разходи най-мощно за последните четири десетилетия, за да овладеят инфлационните атаки, които насърчиха с щедрата си парична политика, а впоследствие не успяха да предвидят, шефовете на Федералния резерв – Джеръм Паул – и на Европейската централна банка – Кристин Лагард – обещаха да продължат да затягат дисциплината и през първите месеци на 2023-а. От другите 21 държави, които следи агенция „Блумбърг“, 10 се очаква да повишават лихвените проценти, девет – да ги орязват, а две – да кротуват.
Тази комбинация дава основание на икономическия екип на „Блумбърг“ да пресметне, че глобалният лихвен показател ще се изкачи до върховите 6% през третото тримесечие на тази година и ще я приключи на 5.8 процента. Ако изчисленията се потвърдят на практика, това би била най-високото лихвено равнище от 2001-а и доста над 5.2% в началото на 2023-а.
Досега най-ярките изключения от миналогодишния възходящ лихвен цикъл бяха Япония и Китай, като се очаква те да понижат отново кредитните разходи и през тази година, редом с Канада, Русия и Бразилия. Решенията вероятно ще са трудни, защото по-дълбокото навлизане на рестриктивна територия рискува да задуши потреблението и да тласне икономиките в рецесия. Това е голямата тревога на търговците на облигации, които стават все по-скептични към способността на централните банки да продължат да качват лихвите и след това да ги задържат високи.
Икономистите на „Блумбърг“ предупреждават, че предвид високата инфлация, чийто ръст все още не е овладян, единствената посока на банкерите е да продължат нагоре и най-голямата грешка на инвеститорите би била да не предвидят достатъчно бъдещи лихвени повишения.
Тримесечната прогноза на експертите за страните от Г-7 са, както следва:
Федералният резерв
В момента лихвеният диапазон за федералните фондове е 4.25-4.50 процента. Прогнозите са те да достигнат 5% в края на 2023-а и да приключат 2024-а на 4 процента.
Заявката на Пауъл и на колегите му са да продължат да следват най-агресивния от 80-е години на миналия век цикъл на лихвени увеличения и през 2023-а. След като качиха лихвите до 4.3% през миналия месец от почти нула през март 2022-а, те прогнозират върхова стойност от 5.1% през тази година и никакви лихвени редукции преди 2024-а, за да овладеят високата инфлация.
Инвеститорите очакват щатските централни банкери да повишат лихвите поне с 25 базови пункта на първото за тази година редовно съвещание на паричния комитет на 31 януари и 1 февруари, и да продължат със същата стъпка и на следващите две събирания. Залозите на фючърсните пазари са, че Федералният резерв ще започне да орязва лихвените проценти преди края на годината, но паричните стратези отхвърлят подобни прогнози. Публикуваното резюме от декемврийската им среща разкрива опасенията им от „необосновано“ разхлабване на финансовите условия и предупреждава да не се подценява готовността им да държат лихвите високи за определен период от време.
Европейската централна банка
В момента депозитната лихва на еврозоната е 2%, а прогнозите на икономистите на „Блумбърг“ са за 2.25% в края на тази година и 1.5% към 31 декември 2024-а.
ЕЦБ планира да продължи да качва лихвените проценти „значително и с устойчиво темпо“ през тази година и заяви още две лихвени увеличения с по 50 базови пункта през първото тримесечие, за да си върне контрола върху инфлацията. Сегашните предвиждания показват, че ценовият натиск вероятно ще се задържи над целевите 2% годишно до края на 2025-а въпреки направените възходящи лихвени корекции с общо 250 точки от юли 2022-а.
Паричните стратези твърдят, че рецесията през тази зима няма да е достатъчно дълбока, за да предизвика обрат на политиката и обявиха намеренията си да редуцират вложенията в облигации: между март и юни ЕЦБ ще намалява раздутия си баланс със средно 15 млрд. евро на месец. А падежите на дългосрочни заеми през първото полугодие ще изтеглят други 670 млрд. евро от финансовата система на еврозоната.
„Бенк ъф Джъпен“
В момента лихвеният баланс от провеждана парична политика е минус 0.1% на базовата лихва с перпектива тя да се задържи на това равнище до края на тази година и да стане 0% в края на идната.
Председателят на Японската централна банка Харухико Курода ще бъде следен под лупа през последните три месеца на продължилото му цяло десетилетие управление след като през декември 2022-а шокира глобалните финансови пазари с решението си да увеличи целевия таван на доходността на десетгодишните японски държавни облигации. Базовият сценарий е Курода да не прави промени, но той вече показа, че няма невъзможни опции.
Друго важно събитие от Страната на изгряващото слънце е номинацията на наследник на Курода от премиера Фумио Кишида. Предвид движещата се на рекордно ниски нива популярност на Кишида, той няма право на грешки. Предложението му се очаква до края на февруари и то ще подскаже политиката на „Бенк ъф Джъпен“ не само за 2023-а, но и за следващите пет години.
Икономистите на „Блумбърг“ посочват, че дори при наследник „ястреб“ няма да има по-драматични промени на паричната стратегия на банката през 2023-а от евентуалното преминаване към по-дълбоко разхлабване на монетарната политика. Истинският обрат може да се очаква през 2024-а когато „Бенк ъф Джъпен“ ще повиши целевата средна стойност на доходността на десетгодишните правителствени облигации от 0% на 0.25% през първото тримесечие, а краткосрочната лихва вече няма да е отрицателна през второто тримесечие.
„Бенк ъф Инглънд“
Основната лихва на Английската централна банка в момента е 3.5% с прогноза тя да се повиши до 4.25% в края на 2023-а и 3.5% към 31 декември 2024-а.
„Бенк ъф Инглънд“ все още се намира във възходящ лихвен цикъл, но темпото на лихвените повишения вероятно ще се забави през идните месеци. След като осъществиха най-скоростното увеличение на лихвите за последните 33 години, английските централни банкери се очаква да качат базовата кредитна лихва с още 75 базови пункта – до 4.25% до средата на 2023-а. А инвеститорите, които само допреди няколко седмици бяха убедени, че на официалното съвещание на банковия паричен комитет през февруари лихвените проценти ще скочат с още 50 базови пункта, вече намекват за по-скромен ръст.
Инфлацията на Острова се движи в близост до най-високите равнища за последните 40 години, а повечето анализатори твърдят, че британското стопанство вече е в рецесия, която ще е по-дълбока и по-продължителна отколкото в останалите страни от Г-7. Опасенията от отражението на скачащата издръжка на живота върху домакинствата редом с падащите цени на жилищата и на търговския обмен в резултат на BREXIT са част от причините, които отказват паричните стратези на „Бенк ъф Инглънд“ начело с банковия председател Андрю Бейли да продължат с резките движения от 2022-а.
По оценка на икономисти, тазгодишната задача на британските централни банкери ще е да задържат лихвите в рестриктивна територия достатъчно дълго, за да охладят пазара на труда. Което означава повишението им до 4.25% до май и никакви промени до края на 2023-а. Що се касае до 2024-а, би трябвало да има впечатляващ изненадващ инфлационен спад, за да последват лихвени редукции.
„Бенк ъф Канада“
Канадската краткосрочна кредитна лихва е 4.25% с тенденция тя да се понижи до 4% към 31 декември 2023-а и до 2.75% в края на 2024-а.
Канадската централна банка вече открехна вратата за пауза във възходящата си лихвена кампания и пазарите се обзалагат, че тя ще направи още едно повишение с 25 базови пункта на съвещанието на 25 януари, след което ще задържи базовата си лихва на 4.5% – под нивото на Федералния резерв.
Канадските домакинства имат относително високо дългово бреме в сравнение с повечето развити държави, включително и с американските – достатъчно основателна причина за банковия председател Тиф Маклем да претегли внимателно как потребителите са преживели миналогодишните агресивни повишения на кредитните разходи.
Очакванията са икономиката на Канада да се охлади и да навлезе в рецесия през първото полугодие на 2023-а, а централната банка да понижи лихвите до края на годината. Високата базова инфлация, горещият пазар на труда и по-добрите от очакваните числа за стопанския растеж обаче са рискови фактори за по-нататъшно затягане на паричната политика в средносрочен план.
