Флоренция, главният град на областта Тоскана и столица на провинция Флоренция, се смята за люлка на западноевропейския Ренесанс. Градът е управляван дълги години от фамилията Медичи – древна и могъща италианска благородническа фамилия от тоскански произход, която се превръща в една от водещите династии в историята на Италия от XV и XVIII век. От тях произхождат четирима папи на Католическата църква – папа Лъв Х (1513-1521 г.), папа Климент VII (1523-1534 г.), папа Пий IV (1559-1565 г.) и папа Лъв XI (1605 г.), както и две кралици на Франция – Катерина де Медичи (1547-1559 г.) и Мария де Медичи (1600-1610 г.).
Властта на Медичите над Флоренция продължава почти непрекъснато, с изключение на някои краткотрайни периоди: от 1434 г. с Градската синьория на Козимо Стари до 1737 г. със смъртта без наследници на великия херцог Джан Гастоне де Медии, последният от династията.
Богатството и влиянието на Медичите първоначално произтичат от търговията с текстил, ръководена от гилдията за вълна във Флоренция – Arte della Lana. Подобно на други семейства, управляващи в италианските сеньории, Медичите доминират управлението на своя град, успяват да поставят Флоренция под властта на семейството си и създават среда, в която изкуството и хуманизмът процъфтяват. Те и други семейства в Италия вдъхновяват италианският Ренесанс, като Висконти и Сфорца в Милано, Есте във Ферара, Борджия в Рим и Гондзага в Мантуа.
Банката на Медичите, от създаването си през 1397 г. до падането ѝ през 1494 г., е една от най-проспериращите и уважавани институции в Европа, а семейство Медичи е смятано за най-богато в Европа за известно време. От тази база те придобиват политическа власт първоначално във Флоренция, а по-късно в по-широка Италия и Европа. Те са сред най-ранните фирми, които използват счетоводната система на главната книга чрез разработването на системата за двойно счетоводство за проследяване на кредити и дебити.
Семейство Медичи твърди, че е финансирало изобретяването на пианото и операта, финансира изграждането на базиликата Свети Петър и Санта Мария дел Фиоре и е покровител на много представители на изкуствата и науките, като Бренелески, Ботичели, Леонардо да Винчи, Микеланджело, Рафаело, Макиавели, Галилей, Франческо Реди и други. Медичите също са главни лица на Контрареформацията, от началото на Реформацията чрез Трентския събор и Френските религиозни войни.
„Санта Мария дел Фиоре“ (Cattedrale di Santa Maria del Fiore, Duomo di Firenze) е катедралата и най-голямата църква на Фларенция. Строежът ѝ започва през 1296 г. в готически стил, следва проект на Арнолфо ди Камбио – италиански скулптор и архитект от втората половина на XIII век, чието творчество олицетворява прехода от готика към Ранния ренесанс. Катедралата е строена около шест века под ръководството на най-малко шест архитекти. Строежът й е завършен през 1436 г., като куполът е дело на Филипо Брунелески – италиански архитект и скулптур.
В превод името ѝ означава „Света Дева Мария с цветето“. Катедралата се отличава със своя купол с огромни за времето си размери. Екстериорът, гледащ към многоцветните мраморни панели в зелено и розово, е очертан в бяло.
Базиликата е построена върху основите на по-старата катедрала „Санта Репарата“. Вдъхновена е от новите катедрали в Пиза и в Сиена. Към края на XIII век деветвековната катедрала „Санта Репарата“ се руши и става прекалено малка за бързо разрастващото се население. Проспериращата Флоренция също така иска да зашемети с нова, по-голяма катедрала съперниците си от Тоскана – Пиза и Сиена.
„Санта Мария дел Фиоре“ е най-голямата в Европа за времето си с място за 30 000 вярващи. Дори в днешни дни тя се намира на пето място по големина.
През 1419 г. флорентинската Гилдия на търговците на вълна провежда конкурс за проект на конструкцията на купола. Основните конкуренти са скултурът и ювелир Лоренция Гиберти и архитекта и скулптур Филипо Брунелески, който се ползва с подкрепата на Козимо Медичи. Брунелески печели конкурса и получава поръчката. Гиберти е назначен за негов помощник, но впоследствие се отказва поради други ангажименти.
От 1423 г. Брунелески поема сам отговорността за изграждането на купола. Той изгражда конструкцията без поддържащо скеле и заимства от Пантеона в Рим идеята да изгради два купола – един в друг, като единият поддържа другия, а тухлите на вътрешния купол се подреждат зигзагообразно при зидането, за да се застъпват и крепят. Резултатът е един от архитектурните шедьоври на Ранния Ренесанс и върхово постижение на инженерната мисъл. За купола са използвани 4 милиона тухли, тежащи около 1500 тона. Брунелески конструира кран, който да ги вдига, а по-късно измисля и още по-ефикасен подемник.
Катедралата е осветена от папа Евгений IV на 25 март 1436 г. (от първия ден на годината според флорентинския календар), но фасадата остава недовършена.
Днешната фасада на катедралата е строена през XIX век и е завършена през 1887 година. „Санта Мария дел Фиоре“ е с форма на латински кръст.
В интериора на катедралата се откроява забележителен часовник, създаден през 1443 г., който работи и днес. Стрелките му обаче се движат обратно на посоката на днешните часовници.
На стените на катедралата са изобразени английският кондотиер /шеф на военните отряди/ Джон Хокуд, италианският наемник Николо да Толентино и Данте с „Божествена комедия“. Поставени са бюстове на органиста Антонио Скуачалупи, на философа Марсилио Фичино и на Филипо Брунелески. В катедралата се намира и барелеф на художника и архитект Джото, който е погребан там.
