По повод 120-годишнината от гибелта на Гоце Делчев лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов разказа от трибуната на Народното събрание любопитна история – показателна за съдбата на българските национални герои.
Гоце Делчев е бил убит след предателство на негов съвипускник – българина Хюсеин Теофиков, минал на турска служба. Въпросният ренегат, завършил българското военно училище, водил потерята след Гоце Делчев през 1903 година. След като като е застрелян, революционерът е погребан в село Баница, недалеч от родния му град Кукуш.
През 1915 г., когато България временно освобождава района на селото, един от четниците на Гоце Делчев – Михаил Чаков, изравя тленните му останки, за да ги пренесе в свободна България. Тъй като вижда, че трупът все още не се е разложил, взима само горната част от тялото – торсът, ръцете и черепът. Останалата част от тленните останки
остават в село Баница и са погребани зад олтара на местната църква.
След като костите са почистени, Михаил Чаков се качва на един от българските военни влакове и тръгва към Ксанти, Западна Тракия (по онова време част от България). По пътя заспал и един от пътуващите с него войници решава да види какво има в торбата. Според някои – войникът искал да го обере, защото Чаков му се сторил доста богат. Когато видял костите обаче
пишман крадецът се уплашил и изхвърлил торбата през прозореца.
Когато Чаков се събудил и видял, че торбата я няма, веднага дал сигнал да спрат влака. Всички войници били свалени, а комендантът – след като разбрал за кражбата – дръпнал прочувствена реч и дал дума, че крадецът няма да бъде наказан, само ако признае какво е направил с костите на българския национален герой. Войникът се разплакал и си признал. Влакът се върнал, цялата войскова част започнала търсенето и в крайна сметка торбата била намерена. Чаков успял благополучно да я прибере в Ксанти.
През 1919 г., по силата на Ньойския мирен договор, Ксанти става част от Гърция. Тогава Чаков решава да се пресели в Пловдив, преминавайки през новата граница – на Маказа. Там обаче каруцата, с която се придвижвал, се счупила, целият багаж се изсипал,
строшил се и сандъкът, в който били костите на Гоце Делчев.
По този повод, съпругата на Чаков – както и при първото премеждие – коментирала: „Сякаш българският войвода не иска да напусне земята, за чието освобождаване се е борил“.
В пловдивския дом на Михаил Чаков костите на Гоце Делчев намират покой до до края на 30-е години на миналия век, когато в София – на ул. „Пиротска“ № 5 – е завършено строителството на Македонския дом.
„Той отдавна няма нищо общо с Македония“, посочи Костадинов, имайки предвид Македонския дом, в който днес се намира централата на ВМРО. Според лидера на „Възраждане“ сградата трябва да бъде върнат на македонските братства и на българската държава, защото не е направена да бъде частна собственост на частна фондация.
По време на Втората световна война, когато България отново временно освобождава територията на Беломорска Македония,
оцелелите наследници и сестрите на Гоце Делчев
възстановят гроба му в село Баница.
На 4 май 1943 г. гробът е преосветен и се превръща в място на поклонение на българите от Беломорска Македония.
През 1944 г. обаче България отново губи територията си и в избухналата гражданска война, първото нещо, което прави гръцката десница, е да… взриви гроба на Гоце Делчев.
Не по-добра е съдбата, която
сполетява тленните останки на революционера в България.
През 1946 г. ръководството на управляващата вече Българска комунистическа партия взема решение за връщане на тленните останки в Македония. По пътя за Скопие с кортежа, транспротиращ костите, се случва инцидент като с каруцата на Чаков, но тленните останки все пак са доставени по предназначение.
Отначало ръководството на Македонската компартия не ги иска, защото – както обявил тогавашният първи секретар Лазар Колишевски – Гоце Делчев е просто един български бунтовник. По-късно обаче Гоце Делчев е превърнат
в основен стълб на македонската националната митология.
Днес тленните му останки са в две държави – Гърция и Република Северна Македония. На едното място – поне формално – са почетени, защото Гоце Делчев няма християнско погребение и саркофагът му е положен върху четири каменни кълба. На другото място – в Гърция – след взривяването му гробът остава неотбелязан, а за
местните историци Гоце Делчев продължава да е български терорист.
Накрая Костадинов завърши разказа с думите, че саможертвата е нещо хубаво и дава символ, който недостойните наследници да следват. Тя обаче е нищо без продължение на делото на тези, които са умрели за България, за да бъде тя свободна, независима и обединена. И ако днес делото им не бъде продължено, то нека огън да гори България, подчерта лидерът на „Възраждане“.
