Адвокатурата продължава да настоява за промяна на режима по регистрация на търговци. От една страна той е утежнен от изискването за откриване на набирателни сметки на дружествата си, в които да бъде внесен капиталът, която веднага след това бива закривана, тъй като тя е изпълнила функцията си. Цената за откриването на такава сметка възлиза на 25 -35 лв., като някои банки са въвели такси и за закриване. Така разходите по това перо често надвишават стойността на капитала, който често е в размер на 10 лв. при долен праг по закон от 2 лв.
Това излишно според адвокатите изискване се изпълнява ежегодно от над 30 000 стартиращи фирми, като всеки гражданин прекарва около 1 час в банката в ръчното попълване на декларации, въпросници, заявления и спесимени. При чужденците положението е още по-сложно, тъй като те заплащат по-високи такси без гаранции че ще бъдат одобрени. Проблемът възниква през 2017 г. с въвеждането на множеството регулации за банките, които могат да отказват откриване на набирателна сметка без да се обосновават.
От адвокатурата твърдят, че имат подкрепата на стопанските камари на САЩ, Франция, Германия и Испания, както и на други неправителствени организации. Проблемът е бил отнесен до Българската агенция за инвестиции във връзка с облекчаване на чуждите инвеститори, а от 3 месеца е в полето на правосъдното министерство. Искането е за промени в Наредба № 1 от 14 февруари 2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.
Тя изисква установяването на факта, че дружественият капитал е внесен, да става задължително с представяне на „документ за внесен в банка капитал”. В Търговския закон такова изискване обаче няма, а адвокатурата смята че подобна регулация е противоконституционна. Аргументите са, че изискването за представяне на документ за внесен в банка капитал предполага наличие на банкова сметка или откриване на специален тип набирателна сметка на името на дружеството в процес на регистрация. Това налага търговските дружества или физическите лица – техни учредители, да влязат в клиентски отношения с банка, от които тя няма интерес, освен ако не събира сериозни такси.
„Върху този процес съществено влияние оказват два фактора. От една страна, това е действащото законодателство, което вече поставя редица изисквания към банките и съществено увеличава обема документи, които банката следва да подготви и действията, които следва да извърши. Това са регулациите, свързани със защитата на личните данни, автоматичния обмен на данни и мерките срещу изпирането на пари, които взети заедно изискват поголям човешки и времеви ресурс. Сериозният спад на цената на финансовия ресурс, търгуван на междубанковите пазари, намиращ отражение в продължителния период на отрицателни лихви, който направи привличането на средства финансово неизгодно за банките. Съчетаното действие на горните два фактора доведе до това, че за банките стана икономически неизгодно приемането на нови клиенти, като в най-голяма
степен това наблюдение важи за клиентите европейски граждани и чуждестранни лица, които не владеят български език. Всичко това доведе през последните години до множество откази на банките да откриват банкови сметки на юридически лица“, мотивира се адвокатурата.
Тарифите на банките в тази насока предвиждат такси за проучване на документите на клиента между 50 и 550 лв., като независимо от заплащането им често процедурата приключва с отказ за влизане в делови взаимоотношения (отказ за откриване на набирателна или разплащателна сметка на лицето). Този отказ често не се мотивира или не се съобщава на молителя (мълчалив отказ).
Голяма част от банките поставят пред лицата допълнителни и непредвидени нормативно изисквания, като наличие на статут на пребиваващ в Република България чужденец или задължение за извършване на търговската дейност основно в България.
„Тези условия са не винаги изпълними, още повече, че в модерния дигитален свят, търговците имат за цел да оперират не конкретно в България, а на единния европейски пазар, като физически могат да се намират във всяка една точка на света. Изискванията на Наредбата препятстват възможността най-вече за гражданите на Европейския съюз и чужденците, да учредяват търговски дружества в Република България, поради невъзможност да представят при регистрацията документ за внесен в
банка капитал“, заявяват още от адрвокатурата.
Предложението им за промени обаче едва ли ще бъде лесно прието, тъй като предвижда практически безконтролна алтернатива за внасяне на капитала чрез „декларация от управителя, че същият е бил депозиран при него“. Аргументът е, че това ще се отнася за дружествата със сравнително по-малък капитал, като е отчетено ограничението по Закона за ограничаване на плащанията в брой. В случаите, в които размерът на капитала е равен или надвишава 10 000 лв., той ще бъде внасян в банка при сегашния режим. Този праг е обаче твърде висок и обхваща малка част от капиталовите дружества, което обяснява липсата на реакция по предложенията.
