Кредитори от еврозоната са разчитали на финансови фирми извън банковата сфера за около 14% от финансирането си – обстоятелство, показващо уязвимостта на бранша от потенциални вълнения в секторите, които не са обект на стриктен регулаторен надзор. Най-голям дял от тези пасиви са негарантирани депозити, следвани от дългови ценни книжа и репо-финансиране, става ясно от проучване на Европейската централна банка, публикувано на 30 май. Авторите на изследването посочват, че делът на финансирането от такива фирми е по-висок и по-диверсифициран за по-големите банки отколкото за по-малките.
Оторизираните органи в глобален план все по-активно обсъждат дали и как да регулират масата финансови фирми, известни като сенчести банки, след напрежението в началото на пандемията, колапса на Archegos Capital Management през 2021-а и миналогодишния срив на пазара на облигации във Великобритания.
Констатациите на експертите потвърждават потенциала за „финансова зараза“ точно когато колапсът на няколко банки през последните месеци поставя под въпрос как наистина подготвени кредитори могат да устоят на деформации на финансирането в условията на повишаващи се лихвени проценти.
Въпреки че депозитите от т. нар. небанкови финансови посредници са малки в сравнение с вложенията на банковите корпоративни или дребни клиенти, те „могат да са особено нестабилни“, пишат анализаторите на ЕЦБ. Почти половината от тези депозити не са свързани с клиринг, попечителство или кешов мениджмънт и могат да се теглят свободно.
Кредиторите би трябвало да заменят финансирането от репо-пазара „много бързо, ако „сенчестите банки се сблъскат с големи и резки отливи на капитал“, подчертават експертите. Почти половината от този вид финансиране на европейските кредитни институции през четвъртото тримесечие на 2022-а е дошло от дружества от небанковия финансов сектор, като инвестиционни фондове. Основните получатели са били френските, германските и нидерландските кредитори.
Другите по-важни находки на екипа от анализатори на ЕЦБ са, както следва:
- 13 големи банки са получили около 80% от общия обем репо-заеми от нефинансови фирми в еврозоната;
- небанковите дружества на блока на еврото държат 28% от дълговите книжа в обращение и играят по-голяма роля на краткосрочния пазар, включително и търговските книжа, на които ключови инвеститори са паричните фондове;
- банките търгуват над 20% от брутната условна експозиция във финансови деривативи с фирми от небанковия финансов сектор, основно – инвестиционни фондове и други финансови институции;
- водещите пет банки имат 50% дял от общия обем заеми и ценни книжа от фирми от сенчестия финансов сектор, като този дял скача до 80% за най-големите 13 кредитори.
