Днес Европейският парламент публикува проучване на Евробарометър, регистриращо общественото мнение на европейските граждани през пролетта на 2023 година.
Според изследването една година преди следващите европейски избори общественият интерес към тях се увеличава значително на европейско ниво.
Мнозинството от гражданите в Европейския съюз (56%) проявяват интерес към предстоящите избори за Европейски парламент, което представлява 6 процентни пункта увеличение в сравнение с данните от 2018 г. – една година преди последните европейски избори през 2019 година.
В България делът на респондентите, които заявяват, че се интересуват от европейските избори през 2024 г., е 41%, с което страната се нарежда до Франция (40%), като най-ниски нива по този показател се наблюдават в Чехия (27%) и Словакия – с 26 процента.
Около две трети от анкетираните (67%) на европейско ниво заявяват, че вероятно ще гласуват, ако изборите за Европейски парламент се проведат през следващата седмица.
Подобен въпрос беше включен в проучването на Евробарометър на Европейския парламент през април 2018 г., когато този дял бе 58%, което показва, че понастоящем гражданите са по-склонни да гласуват на европейските избори през 2024 г., отколкото в същия период преди изборите през 2019 година.
Множеството от българските респонденти (55%) също споделят, че биха гласували на следващите европейски избори, все пак това е едно от най-ниските нива за Европейския съюз, заедно с резултатите в Хърватия (53%) и Словакия, където процентите са петдесет.
Данните показват още, че европейските граждани смятат демокрацията за най-важната ценност, която Европейският парламент трябва да защитава: 37% я поставят на първо място, следвана от защитата на правата на човека в Европейския съюз и по света (28%), а за 27% приоритет е свободата на словото и мисълта.
Данните за България сочат като най-важна ценност за защита – свободата на придвижване (37%), следвана от спазването на върховенството на правото (34%) и зачитането на националната идентичност, култура и традиции в отделните държави членки на ЕС – 30 процента.
Българските респонденти поставят защитата на демокрацията на пето място (25%), като на същото мнение са анкетираните от Естония (26%), Словакия (25%), Румъния, Словения и Хърватия, където процентите са по двадесет и четири.
На европейско ниво 54% от респондентите са заявили, че са доволни от начина, по който функционира демокрацията в Европейския съюз.
Що се отнася до различните елементи на демокрацията, европейските граждани са най-удовлетворени от провеждането на свободни и честни избори (70%), зачитането на свободата на словото (70%) и на основните права (66%), като същевременно са по-малко удовлетворени от борбата с дезинформацията и корупцията.
Националните резултати по този показател показват 47% удовлетвореност от начина на функциониране на демокрацията в Европейския съюз, като аспектите, поставяни на водещи позиции, са разнообразието на медиите и свободата на словото (съответно с подкрепа от 67% и 60%), зачитането на основните права (58%), достъпът до участие в политическия живот и възможностите на гражданското общество да защитава демокрацията, събиращи по 52% подкрепа.
Най-висока е неудовлетвореността на българските респонденти по отношение на борбата срещу корупцията (72%), политическите партии, които вземат предвид интересите на хората (62%) и върховенството на закона (56%), като неудовлетвореността от провеждането на свободни и честни избори е 52 процента. По последния показател България е на първо място в Европейския съюз.
В резултатите се откроява висока удовлетвореност на гражданите от действията на Европейския съюз в посока подкрепата за Украйна – 69 процента. По този показател най-високи резултат се отчита в Нидерландия (90%), Швеция (87%), Финландия (87%) и Ирландия – 87 процента. Най-ниски са данните в Словакия (45%) и Гърция – 48 процента.
Следващите показатели по отношение на удовлетвореността от действията на Европейския съюз сред европейските граждани са зачитането на демократичните права и върховенството на правото (64%), както и на външната политика – 54 процента.
В България най-високи са нивата на удовлетвореност в областта на подкрепата за Украйна (55%), следвана от програмата в областта на цифровите технологии (52%) и външната политика – 49 процента.
Изследването засяга и влиянието на многобройните кризи от последните години. За България 50% – 62% от анкетираните граждани усещат спад в жизнения си стандарт и очакват това да продължи и през следващата година. Други 29% все още не са забелязали такава тенденция, но очакват това да се случи през 2024 година.
