В президентските избори в Полша в неделя сигурността е от първостепенно значение. Също така въпросите за стабилността на демокрация в страната и нейното място в Европейския съюз.
Една от най-важните задачи на новия президент ще е поддържането на силни връзки със Съединените щати, широко възприемани като съществени за оцеляването на поляците в една все по-нестабилен регион.
Множество кандидати, вероятен втори тур
Избирателите в тази централноевропейска държава с 38 милиона души ще гласуват, за да заменят настоящия консервативен президент Анджей Дуда, чийто втори и последен петгодишен мандат приключва през август.
С 13 претенденти е малко вероятно да има решаваща победа на първи тур. Телевизионен дебат тази седмица се проточи близо четири часа. Има призиви за повишаване на прага за квалификация за участие в надпреварата.
Очакванията са за втори тур на 1 юни, като социологическите проучвания показват вероятен сблъсък между Рафал Тшасковски, либералния кмет на Варшава, и Карол Навроцки, консервативен историк, подкрепен от партията „Право и справедливост“, управлявала Полша от 2015 до 2023 година.
Тшасковски залага на увеличаване на разходите за отбрана до 5% от БВП, либерализация на законите за абортите и развитие на полската оръжейна и технологична индустрия, като същевременно гарантира силна позиция на Полша в Европейския съюз.
Поддръжниците го описват като модернизатор. Той знае чужди езици, участвал е в ЛГБТК+ паради и се харесва на по-младите, градски гласоподаватели. Прогресивните възгледи на Тшасковски свидетелстват за еволюцията на някога по-консервативната „Гражданска платформа“.
Карол Навроцки се стреми към по-ниски данъци, оттегляне от Миграционния пакт и Зелената сделка на Европейския съюз и е критичен към предоставянето на повече права на ЛГБТ двойките. Подобно на Тшасковски и този кандидат иска да се отделят 5% от БВП за отбрана.
Навроцки, който не е член на партията „Право и справедливост“, оглавява подкрепения от държавата Институт за национална памет, който разследва престъпленията от нацистката и комунистическата епоха. Той получи похвали от консерваторите за премахването на съветски паметници и насърчаването на патриотичното образование, но е критикуван за неопитност и антигермански изказвания.
Тази седмица Навроцки беше придружен в предизборната кампания от румънския националист Джордж Симион, който в неделя ще участва във втория тур на президентските избори в Румъния. Симион е смятан от критиците за проруски, което накара Туск да напише в Туитър: „Русия се радва. Навроцки и неговият проруски румънски колега Джордж Симион на една сцена пет дни преди президентските избори в Полша и Румъния. Всичко е ясно“.
След Тшасковски и Навроцки се нарежда 38-годишният Славомир Менцен, крайнодесен кандидат, който ръководи данъчна консултантска фирма и е яростен критик на правителствената регулация.
Неговите ключови предложения включват значителни данъчни облекчения, оттегляне от Европейската зелена сделка и ограничаване на правата на хомосексуалните общности. Той смята, че Полша трябва да избягва поемането на прекомерни военни или финансови отговорности във войната между Украйна и Русия и иска конституцията на страната да има предимство пред законите на ЕС.
Полша на първа линия
Географското разположение на Полша придава допълнително значение на изборите. Граничеща с руския Калининградски анклав, Беларус и разкъсваната от война Украйна – както и с няколко западни съюзници – тя заема критична позиция по източния фланг на НАТО и служи като ключов логистичен център за военната помощ за Украйна.
Опасенията нарастват, че ако Русия надделее в пълномащабното си нахлуване в Украйна, тя може да се насочи към други страни, които се освободиха от контрола на Москва преди около 35 години, отбелязват от Асошиейтед прес.
На този фон изборите ще оформят външната политика на Варшава в момент на нарастващо напрежение върху трансатлантическото единство и европейската отбрана.
Защо президентството е важно?
Въпреки че Полша е парламентарна демокрация, президентството упражнява значително влияние. Президентът е главнокомандващ, притежава право на вето, оформя външната политика и играе символична роля в националния дискурс.
При Дуда бе подкрепяна консервативната програма на „Право и справедливост“. Откакто центристката коалиция на премиера Доналд Туск дойде на власт в края на 2023 г., Анджей Дуда блокира ключови реформи, насочени към възстановяване на съдебната независимост и подобряване на отношенията с ЕС.
„Залозите са огромни за управляващата коалиция и за тези, които се интересуват от бъдещето на полската демокрация“, казва Яцек Кухарчик, президент на Института по обществени въпроси във Варшава. „Става дума за демократична реформа и възстановяване на върховенството на закона – и това може да се случи само със сътрудничеството на следващия президент“.
