Правителствени документи на САЩ разкриват, че латиноамерикански лидери са похарчили милиони, наемайки топ лобисти във Вашингтон, за да прокарат дълъг списък от искания – от споразумения за свободна търговия, помощ за сигурността и енергийни инвестиции.
Анализ на в. „Гаридън“ и Quincy Institute, базиран на правителствени документи, показва, че поне 10 страни от Латинска Америка и Карибите са регистрирали свои висши служители и пратеници съгласно Закона за регистрация на чуждестранни агенти (Fara). Fara има за цел да насърчи прозрачността, като изисква от работещите като чуждестранни агенти да разкриват своите дейности и компенсации.
„При Тръмп видяхме по-директен подход към влиянието върху правителството“, казва Джейк Джонстън, директор в базирания във Вашингтон Център за икономически и политически изследвания (Cerp). „Много личните отношения, които се развиха с крайната десница в Латинска Америка, дадоха директен достъп до Белия дом. Не бих казал, че това влияние е безпрецедентно, но мащабът е“.
Президентът на Салвадор – Найиб Букеле, може би е видял най-голяма възвръщаемост от тригодишната си лобистка кампания за 1,5 млн. долара. Букеле получи среща в Овалния кабинет с Тръмп, сделка за ядрена енергия, американска гаранция за помощ за разширяване на скандалния му мега-затвор и подобрен рейтинг за безопасност на пътуванията от Държавния департамент.
Изгодният договор с Mercury public affairs пък може да е помогнал на еквадорския президент Даниел Нобоа да си осигури търсената фотосесия с Тръмп в Мар-а-Лаго, да спечели одобрение за увеличени доставки на оръжия за справяне с влошаващата се ситуация със сигурността и да получи положителна оценка от американското разузнаване за кандидатурата си само дни преди да спечели президентски балотаж, помрачен от нередности.
Хавиер Милей от Аржентина пое малко по-различен път, за да стане „любимият президент“ на Тръмп, харчейки десетки хиляди, за да вечеря с Тръмп в Мар-а-Лаго и да се появи заедно с Илон Мъск на консервативната конференция CPAC през февруари във Вашингтон, улеснявайки пътя към сделка с МВФ, подкрепена от САЩ за 20 млрд. долара и посещение в Буенос Айрес на министъра на финансите – Скот Бесент. Отделно са очакванията в скоро време за посещение в Овалния кабинет и търговска сделка.
От Панама до Гвиана, от Хондурас до Хаити, от Доминиканската република до Колумбия (и опозицията на Венецуела също), лидери от цялото полукълбо играят уникално играта на Тръмп, за да осигурят прикритие за противоречиви политики, да се позиционират електорално и да спечелят благоразположението на висши законодатели и служители, управляващи политиката за следващите четири години към техните често пренебрегвани страни.
Сред ключовите фигури в този процес са лобисти с установени връзки с американския държавен глава като Дамян Мерло и Карлос Трухильо. Фирми за лобиране като Continental Strategy LLC и BGR Group също са ангажирани да прокарват интересите на латиноамериканските правителства.
Латинска Америка в никакъв случай не е регионът в света, чиито лидери харчат най-много за лобиране, нито е необичайно при нова администрация в САЩ чуждестранните правителства да търсят достъп до новоназначени политически фигури и избрани законодатели.
И все пак, за регион, за който анализаторите казват, че ще бъде приоритизиран при сегашната администрация – но исторически харчил малко, за да си гарантира това – Латинска Америка увеличава лобирането си, за да си осигури място на масата, превръщайки се на свой ред във виден играч в обширната мрежа за чуждестранно влияние на Вашингтон, отбелязва „Гардиън“.
