Вагнеровият фестивал – това не са просто опери. Това е въпрос – може ли съвременното общество да приеме различния, може ли да прости – не на грешника, а на онзи, който открива неудобната истина за самите нас? Това коментира директорът на Софийската опера и балет – академик Пламен Карталов по време на пресконференция, дадена в сградата на културната институция, посветена на Вагнеровия фестивал, който ще се проведе от 26 юни до 5 юли.
Специален акцент бе поставен върху операта „Танхойзер“. С нейната премиера фестивалът ще бъде открит, а меломаните, които не успеят да я гледат тогава, ще имат възможността да го направят и на закриването му. Отделно в програмата са включени постановките на „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът на боговете“.
На пресконференцията присъстваха освен режисьора на постановката – академик Карталов, и диригентът Константин Тринкс, сценографът Свен Йонке, членове на постановъчния екип и изпълнители – Мартин Илиев (Танхойзер, рицар и певец), Александър Носиков (Херман, ландграф на Тюрингия), Габриела Георгиева (Венера), Атанас Младенов (Волфрам фон Ешенбах, рицар и певец), Цветана Бандаловска (Елизабет, племенница на графа), Елеонора Джоджоска–Младенова (Елизабет, племенница на графа), Михаил Мотайленко (Битеролф, рицар и певец), Мария Павлова (овчарче) и други.
Мартин Илиев, изпълняващ ролята на Танхойзер, призна, че този герой му е един от любимите, защото образът е сложен като характер и труден за изпълнение.
Роденият в Карлсруе диригент Константин Тринкс изрази удовлетворението си от това, че за втори път работи с екипа на Софийската опера. Той подчерта големия потенциал на певческия колектив на Операта – според него за всеки оперен театър е трудно да осигури изпълнителски състав за „Танхойзер“, а софийският – не само че е успял с тази сложна задача, но е подсигурил всяка от партиите с двама, че и с трима изпълнители.
Специално внимание беше обърнато както на инструменталното, така и на певческото изпълнение, което е много по-различно от италианското и френското белканто. Изпълнението на струнните и духовите инструменти отговаря на високите технически изисквания – всяка нота звучи в цялата си пълнота, за да се постигне именно онова усещане, което Вагнер е търсел.
Сценографът Свен Йонке, следвал във Виена и Загреб, сподели, че историята на Танхойзер е разказана чрез метафори, че в нея има голям потенциал за развихряне на въображението и че художественият ефект в нея се постига чрез контраст, базиран на съчетание от реалистични и абстрактни декори. Той благодари на режисьора, че му е дал пълна свобода на експериментирането и на внасянето на нови елементи, като това продължило до последния момент на подготовката на спектакъла.
Изказването на Пламен Карталов беше колкото аналитично, толкова и емоционално. Той разкри същността на проблема в сюжета на „Танхойзер“:
„На сцената на нашия театър виждам Танхойзер разпънат между две общества – обществото на насладата и обществото на хармонията. Карталов описа света на насладата като система от капани на удоволствието, а света на хармонията – като свят без милост, свят на тесногръда нравственост, в който редът отстъпва пред емпатията и вината изглежда вечна.
„Моята постановка на „Танхойзер“ с български певци се превръща в една съвременна драма, но не за греха и за прошката, а за човека, който търси цялост и свобода в един свят, разкъсван между крайности„, обясни режисьорът концепцията си.
Карталов стигна по-далеч в предположенията си, поставяйки въпроса: „Идентифицирал ли се е Вагнер с главния герой?“ и отговори утвърдително. След това добави, че всеки един от нас би могъл да попадне в подобен разлом на морални и духовни ценности.
По време на пресконференцията, продължила повече от час, освен че представи новото звучене на „Танхойзер“ и го свърза със съвременността, Пламен Карталов използва случая да сподели гордостта си от постиженията на българското оперно изкуство и от високата оценка, която то получава в световен мащаб.
„Софийската опера е средищна точка на европейско културно влияние. С нашите действия и поглед към бъдещето, ние предизвикахме интерес към оперното и балетното изкуство къде ли не по света. Всички тези наши действия са истински културен поход и подвиг„, подчерта Карталов и акцентира на показаните тази година спектакли на Софийската опера и балет в Полша, а след 37 години пауза – и на сцената на Болшой театър.
Виржиния Томова
