След по-малко от месец ще се проведе срещата на върха, която ще отбележи половин век дипломатически отношения между Европейския съюз и Китай. Колкото повече наближава денят на срещата, толкова по-трудни стават отношенията между тях, а в момента изглежда, че надеждите за рестартиране, които се породиха след обявените глобални мита от Доналд Тръмп, се изпариха.
Европейската комисия реши на 20 юни да изключи китайски дружества от обществени поръчки в ЕС за медицински изделия на стойност над 5 милиона евро. Тази мярка следва заключенията от разследване на Брюксел. Мярката има за цел да стимулира Китай да прекрати дискриминацията си срещу търговски дружества от ЕС.
По данни на Комисията обществените поръчки на медицински изделия
в световен мащаб на стойност над 11 трилиона евро годишно,
затова са важна бизнес възможност за европейските компании.
Пазарът на обществени поръчки в ЕС остава един от най-отворените в света, но неговите компании не се радват на същото отношение в някои страни.
Например китайският износ на медицински изделия за ЕС се е увеличил повече от два пъти между 2015 г. и 2023 г. и никога не са му създавани пречки. Според доклад на Комисията обаче
Пекин е проявил дискриминация в 87% от договорите
за обществени поръчки за медицински изделия с участие на европейски компании.
Китайската търговска камара към ЕС реагира веднага и изрази „дълбоко недоволство“, осъждайки „едностранните и дискриминационни мерки“, наложени от ЕС. Според Пекин продуктите и доставчиците от ЕС не са обект на дискриминационно третиране на пазара на обществени поръчки в Китай, както твърди Брюксел.
Аргументът на китайската страна е, че
конкурентоспособността на тяхното производство се корени
в системната ефективност, динамиката на отворения пазар, иновациите и квалифицираната работна сила, а не в несправедливите държавни субсидии.
В същото време Китай се стреми да получи отстъпки от САЩ, като използва статута си на световен доставчик на редкоземни елементи. По данни на Международната енергийна агенция Пекин контролира 87% от световния капацитет за рафиниране на редкоземни елементи.
Пекин и Вашингтон постигнаха наскоро
нoвo тъpгoвcĸo cпopaзyмeниe за ycĸopявaнe нa дocтaвĸитe
нa peдĸoзeмни eлeмeнти и мaгнити oт Kитaй ĸъм aмepиĸaнcĸи индycтpии.
B зaмянa CAЩ щe oтмeнят чacт oт ĸoнтpoлa въpxy изнoca, вĸлючитeлнo зa coфтyep зa пoлyпpoвoдници, и щe oблeĸчaт няĸoи тъpгoвcĸи oгpaничeния. Cдeлĸaтa вĸлючвa и 90-днeвнo тapифнo пpимиpиe, в paмĸитe нa ĸoeтo CAЩ нaмaлиxa тapифитe oт 145% нa 30%, a Kитaй — oт 125% нa 10%.
Пекин, който доминира в световните доставки на критични минерали, през април започна
да изисква лицензи за износ на седем редкоземни метала
и свързаните с тях магнитни материали в отговор на всеобхватните мита на Тръмп върху китайския внос.
Вашингтон обяви на 10 юни, че са се споразумели с Китай, че доставките на редкоземни елементи трябва да бъдат ускорени, но Пекин започна да изисква допълнителни инспекции и химически тестове и анализи от трети страни на продукти, които не са включени в първоначалния контролен списък.
В началото на юни китайския министър на търговията Ван Уентао се срещна с еврокомисаря по търговията и икономическата сигурност Марош Шефчович в Париж и Китай се съгласи да ускори одобренията за лицензи за износ на редкоземни елементи за някои европейски компании.
Появи се и
идея за създаване на специален канал за ускорено издаване
на лицензи за износ за „надеждни“ фирми.
Въпреки това Търговска камара на ЕС в Пекин предупреди, че напредъкът е „недостатъчен“ и продължават сериозните смущения във веригите за доставки за много компании на Стария континент.
Редица aвтoмoбилни пpoизвoдитeли от Европа се оплакват, чe
oгpaничeниятa нa Kитaй зa изнoc нa peдĸoзeмни елементи
и мaгнити ще дoвeдaт дo зaбaвянe нa пpoизвoдcтвoтo им, а на някои от тях може да се наложи да го ограничат и да освободят работници.
На срещата на Г-7 в Канада на 17 юли председателката на Комисията Урсула фон дер Лайен обвини Китай, че се опитва да извива ръцете на Запада чрез ограниченията си за износ на редкоземни елементи в опит да наложи господството си.
Тя призова западните съюзници
да се подготвят за „решителна икономическа конфронтация“ с Пекин,
като определи търговските тактики на Китай като част от по-широка стратегия за принуда и нелоялна конкуренция. Еврокомисарят по индустриалната стратегия Стефан Сежурне пък предупреди, че блокът е готов да използва инструменти за търговска защита, ако е необходимо.
Въпреки острия тон на еврочиновниците, очакванията са, че срещата на върха между ЕС и Китай, която ще се проведе на 24-25 юли в Пекин, да бъде доминирана от въпроса за редкоземните елементи.
При управлението на предишния американски президент,
Джо Байдън, Брюксел имаше интерес да се държи здраво за САЩ
и да го подкрепя срещу Китай, защото наистина бяха съюзници.
При Тръмп обаче ситуацията е различна. Той показва понякога открито неприязънта си към Европа, мени мнението си постоянно и отношението му не е като към съюзник, а като към треторазряден подчинен.
Затова
Брюксел няма особен интерес да се конфронтира с Пекин,
което не означава, че трябва да се примири с някои непочтени китайски търговски практики, като например свръхубсидирането на електромобили от страна на държавата.
Европа вече осъзна, че е трябва сама да се погрижи за отбраната си и за подкрепата за Украйна, време е да осъзнае и, че сама трябва да защитава търговските си интереси.
