Бившият президент на Франция Никола Саркози беше осъден за заговор за финансиране на предизборната си кампания с помощта на правителството на полковник Муамар Кадафи и беше оправдан по други обвинения.
Съд в Париж призна в четвъртък (25 септември) Саркози за виновен в престъпен заговор за финансиране на кампанията си през 2007 г. със средства от правителството на тогавашния либийски диктатор полковник Муамар Кадафи. Бившият френски президент – консервативен политик, управлявал Франция между 2007 и 2012 г., бе оправдан по обвинения в корупция и незаконно финансиране на кампания.
Това не е първата присъда за него. Откакто напусна президентския пост, той вече е признат за виновен в корупция, търговия с влияние и нарушения на правилата за изборни разходи по други дела. Освен това бе лишен от най-високото отличие на Франция – Ордена на Почетния легион.
Но решението от 25 септември е може би най-тежкият удар върху наследството на бившия френски лидер, тъй като съдът постанови, че той е виновен за опит да достигне най-високия пост във Франция чрез пари от авторитарно правителство.
Председателката на съда, Натали Гаварино, заяви при прочитане на присъдата, че Саркози е позволил на най-близките си сътрудници, „действащи от негово име“, да „получат или да се опитат да получат“ финансиране от Либия. Саркози бе оправдан по други обвинения — незаконно финансиране на кампания, укриване на публични средства и пасивна корупция (за хора, заподозрени в приемане на пари или облаги). Това подсказва, че съдът не е бил убеден в тезата на прокуратурата, че такова финансиране реално е било осъществено.
Саркози, който вече е на 70 години и не заема публични длъжности, все още е уважавана фигура в десницата и запазва известно политическо влияние. По време на тримесечния процес той многократно отричаше да е извършил нарушение. В хода на делото не бяха представени доказателства за пряка сделка между него и полковник Кадафи, който бе свален и убит при въстание през 2011 година.
Прокурорите обаче обвиниха бившия президент, че е централна фигура в „корупционен пакт“ с либийски представители за прехвърляне на пари към кампанията му през 2007 г. чрез комбинация от банкови и парични преводи, офшорни сметки и фиктивни сделки.
Според прокуратурата схемата е нарушила френските изборни правила, които забраняват финансиране от чужда държава и налагат строг таван на разходите за президентски кампании. В замяна Либия е очаквала икономически сделки, дипломатическо признание и евентуално съдействие от Франция за отмяна на заповед за арест на високопоставен либийски служител, издирван заради взривен френски пътнически самолет през 1989 г. – атентат, при който загинаха 171 души.
Най-близките помощници на Саркози са пътували няколко пъти до Либия в периода 2005–2007 г., когато той е бил вътрешен министър и когато режимът на Кадафи се опитваше да излезе от международната изолация. Самият Саркози пък посети Либия малко след като беше избран за президент, а след това прие Кадафи на държавно посещение във Франция – визита, която предизвика силни критики, особено когато либийският лидер разпъна своята бедуинска шатра в градина в Париж.
Присъдата сложи край на дълго и сложно дело, продължило повече от десетилетие и белязано от множество обрати, включително и смърт само дни преди решението, на Зиад Такиедин, френско-ливански бизнесмен, който твърдеше, че е предал лично милиони в брой за кампанията на Саркози и който бе сред подсъдимите, въпреки че бе избягал във Ливан. През 2023 г. бившият президент бе разследван формално по подозрения, че се е възползвал от възпрепятстване на свидетел след обвинения, че негови съюзници са оказвали натиск върху Такиедин да оттегли показанията си.
Саркози категорично отричаше съществуването на какъвто и да е „корупционен пакт“, твърдейки, че обвиненията са повдигнати основно от хора, близки до Кадафи, търсещи отмъщение. Под негово ръководство Франция изигра ключова роля в ръководената от НАТО кампания от въздушни удари, довела до свалянето на Кадафи и смъртта му от ръцете на либийски бунтовници.
Адвокатите на Саркози също изтъкнаха, че започналото през 2013 г. разследване е открило малко следи за либийски средства в кампанията му и никакви категорични доказателства, че милиони са били изпратени, както твърдяха някои бивши либийски служители. Френският закон обаче не изисква прокуратурата да доказва, че корупционната сделка е била реализирана напълно, за да има присъда за заговор – достатъчно е да се докаже, че е постигнато съгласие.
От 1945 г. насам само още един бивш френски държавен глава е бил осъждан: Жак Ширак, който през 2011 г. бе признат за виновен в злоупотреба с публични средства, когато е бил кмет на Париж. Той получи условна присъда.
След като напусна поста, някои от делата срещу Саркози бяха прекратени, но други приключиха с осъдителни присъди.
През 2021 г. той бе признат за виновен, че е търсил информация от съдия по дело срещу него. Присъдата бе потвърдена на обжалване през 2024-а и той бе осъден на една година домашен арест с електронна гривна. Саркози носи гривната няколко месеца, но я свали тази година, след като навърши 70, което според френското законодателство му позволи да поиска условно освобождаване.
Също през 2021 г. той бе признат за виновен в незаконно финансиране на неуспешната си кампания за преизбиране през 2012 г., при която далеч надхвърли допустимите разходи във Франция. Това дело все още е в процес на обжалване.
Четете още: Бившият френски президент Никола Саркози ще носи електронна гривна
