Когато преди повече от три десетилетия започнаха глобалните конференции на ООН за климата – COP, учените и дипломатите спокойно се побираха в един хотел. Днес това е непостижимо. Срещите са се превърнали в гигантски политически и икономически форуми, които за две седмици събират десетки хиляди участници. Там се срещат държавни лидери, представители на корпорации, лобисти, активисти, холивудски знаменитости и експерти. Мащабът е такъв, че подготовката за COP30 в Бразилия, която се провежда между 16 и 21 ноември, струва около 5 милиарда реала (около 900 млн. долара), като държавата е вложила и още 6 милиарда в инфраструктура и сигурност.
С 56 118 регистрирани делегати COP30 е втората най-голяма среща след COP28 в Дубай. Бразилия води с 3805 участници, следвана от делегациите на Китай и Нигерия.
Градът-домакин в сърцето на Амазония – Белем, се превърна в символ на противоречието, което преследва тази конференция.
Участниците се оплакват от надути цени на нощувките, често достигащи над 700 евро и екологичен скандал заради унищожаването на 10 000 дървета, за да се построи магистрала за климатична среща. Местни активисти възприемат това като болезнен парадокс и то в момент, когато светът губи 67 000 квадратни километра тропически гори, а Бразилия обещава да възстанови 18 милиона хектара до 2050 година.
На този фон COP30 започна с амбиция, която бързо се оказа по-скоро сбор от кухи обещания, отколкото набелязване на реални възможности. Представената с големи фанфари пътна карта „От Баку до Белем“ трябваше да очертае как светът ще осигури поне 1.3 трилиона долара годишно за борбата с климатичните промени до 2035 година.
Но речта на президента на COP30 Андре Кореа до Лаго, макар и на пръв поглед внушителна и силна, остави експертите разочаровани. Причината е, че липсват ясно заявени ангажименти. Освен това се оказа, че страните не могат да се спазарят дори за вече обещаните 300 милиарда долара от срещата в Баку миналата година.
Извън залите конфликтът между амбиция и реалност е още по-изразителен. Първата седмица беше белязана от масови протести. Амазонските производители на каучук преминаха през Белем, размахвайки традиционните поринги -инструмент, използван в миналото за събирането на латекс от дърветата, като символ на борбата си срещу обезлесяването и ликвидирането на препитанието им. В същото време вътре в залите присъстваха повече от 1600 лобисти на изкопаемите горива, което е рекорден брой в историята на COP. През последните пет години над 7000 лобисти са получили достъп до конференциите, точно когато екстремните климатични явления зачестяват, а петролните корпорации отбелязват невиждани печалби.
Ударен акцент тази година беше и почти пълната липса на участие от страна на Съединените щати на федерално ниво. След закриването на американския офис за климатична дипломация при администрацията на Доналд Тръмп, Белият дом не изпрати представители. Но пък американски политици решиха да присъстват неофициално.
Губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм ръководи алтернативна делегация от над сто избрани представители в рамките на Американския климатичен алианс. Той разкритикува политиката на Тръмп и настоя за амбициозни действия там, където федералната власт отсъства.
Глобалната среща за климата в момента е в разгара на втората, решаваща седмица, но вече е ясно, че разминаването между амбициозната реторика и реалната политическа воля е по-голямо от всякога. Бразилското председателство разпространи проектодокумент, който потвърждава ангажимента към Парижкото споразумение и предвижда по-чест мониторинг на климатичните цели, включително публикуване на годишни доклади. Същевременно обаче той отваря поле и за разногласия. Финансирането за адаптация към новите климатични условия, което страните от Глобалния юг искат да се утрои, намира място в текста, но без гаранция за политическа реализация. Разделът за „едностранните мерки“, като европейския механизъм на въглеродните граници, пък показва фундаментални различия между Китай и западните държави. Остава отворен и въпросът дали ще бъде изпълнено настояването на президента Лула да Силва за ясна пътна карта за постепенното отказване от изкопаемите горива.
Според дипломатически източници съпротивата срещу подобен документ е толкова силна, че е вероятно държавите да се задоволят с отлагане или с доброволна коалиция от желаещи.
От друга страна домакинът – Бразилия, засега трудно балансира между натиска на страни, като например Саудитска Арабия и Индия, за повече ангажименти от развитите икономики и настояването на Китай за дебат върху „нелоялните“ търговски механизми.
Не е лесно да се игнорират и все по-големите колебания вътре в самата система на ООН. Изтекъл документ, видян от дипломатически кръгове, издава, че има съмнения дали сегашният модел на COP не е достигнал своите граници. Скептиците твърдят, че глобалните срещи стават все по-скъпи, а бюрокрацията около тях все по-тромава.
И докато активистите настояват за ограничаване на влиянието на представителите от индустрията на изкопаемите горива, Бразилия призовава страните да се въздържат от нови обещания и да изпълнят старите. Предлага се дори създаване на специален съвет, подкрепен от ООН, който да проверява изпълнението на ангажиментите от COP20 насам.
В крайна сметка COP30 се намира в критичен момент. Държавите обсъждат как световната климатична дипломация може да премине от безкрайни преговори към реално изпълнение. От резултатите досега може да се заключи, че истинският тест за успехите и провалите на COP30 няма да бъде в хилядите страници официални текстове, а в съотношението между обещания и действия. За съжаление тази пропаст действително изглежда по-дълбока от всякога.
