Марк Карни се завърна в Канада от глобалната среща на политическия и бизнес елит в Швейцария в сряда, 21 януари, без да се срещне с Доналд Тръмп, след като произнесе ключова реч, в която обвини президента на Съединените щати, без да го назовава по име, за разкъсването на основаната на правила международна система.
Канадците се събудиха на 20 януари с поредното фалшиво изображение, заляло социалните им мрежи. Американският президент публикува в Truth Social режисирана снимка, на която разговаря с европейски лидери, а на заден план се вижда карта, генерирана от изкуствен интелект, показваща американското знаме, наложено върху Канада, Гренландия и Венецуела.
Впрочем, нищо необичайно за отношенията на Канада с президента Тръмп, които през последната година бяха многократно подлагани на изпитание. Разликата този път обаче е в реакцията на Канада. Чувствата на шок и обида отстъпиха място на решимост и нова готовност страната да се справи с провокативните, дори заплашителни искания на администрацията в Белия дом.
Премиерът на Канада Марк Карни очерта пътя напред на 20 януари, като предупреди, че по-силните държави използват „икономическата интеграция като оръжие“, „митата като лост за натиск“ и „веригите за доставки като уязвимости, които да бъдат експлоатирани“.
Макар да не назова Съединените щати пряко в речта си на Световния икономически форум в Давос, канадският лидер определи ситуацията като глобален „разрив“, а не като преход, добавяйки, че „средните по сила държави трябва да действат заедно, защото ако не сме на масата, ще бъдем в менюто“.
Ангажиментът на Канада към отбраната
Канада е похарчила близо един милиард долара за укрепване на южната си граница. И ще похарчи още милиарди през следващите години за защита на северната си граница.
Карни повтори в Давос, че Отава стои „твърдо зад Гренландия и Дания и напълно подкрепя уникалното им право сами да определят бъдещето на Гренландия“, като добави, че Русия остава най-голямата заплаха за сигурността в Арктика.
„Работим с нашите съюзници в НАТО, включително страните от Северната и Балтийската осморка, за допълнително укрепване на северните и западните флангове на алианса – включително чрез безпрецедентни инвестиции в надхоризонтни радари, подводници, самолети и присъствие на войски на сушата и върху леда“, заяви той.
През последните месеци Канада подчертава по категоричен начин новия си ангажимент към отбраната, и по-специално към сигурността в Арктика.
Едно от първите действия на Карни като министър-председател беше да поеме ангажимент за над 4 милиарда долара за система от „надхоризонтни“ радари, които да осигурят ранно предупреждение за заплахи в Арктика. Той се ангажира също и с по-голямо и устойчиво военно присъствие в региона за години напред.
Но при управлението на Тръмп отбранителните и стратегическите цели на Канада станаха по-сложни. Страната споделя една от най-дългите сухоземни граници в света със Съединените щати и една от най-големите морски граници с Гренландия.
В продължение на десетилетия Канада осъществява съвместни отбранителни операции и планиране както с НАТО, така и с NORAD (Северноамериканското командване за въздушно-космическа отбрана), включително мисия на NORAD в Гренландия тази седмица.
NORAD потвърди в изявление, че самолети, опериращи от бази в континенталните Съединени щати и Канада, ще бъдат разположени в Гренландия, за да „подкрепят различни отдавна планирани дейности на NORAD, надграждайки трайното отбранително сътрудничество между САЩ и Канада, както и Кралство Дания“.
Ще бъде ли това достатъчно?
Остава открит въпросът дали този вид сътрудничество и новите военни разходи ще бъдат достатъчни за администрацията на Тръмп.
Това е въпрос, който американският посланик в Канада се опита да избегне по време на радио интервю миналата седмица. Посланикът Пийт Хукстра беше попитан за CJAD 800 Radio в Монреал дали САЩ „ще трябва да действат“, ако решат, че Канада не може адекватно да защити арктическите си граници.
Хукстра отговори, че въпросът е „почти изцяло хипотетичен“, като добави, че „индикациите от канадското правителство са, че то иска много тясна координация и сътрудничество със Съединените щати по въпросите на северната част на Канада“.
Канадските власти не отричат, че в момента обмислят дали да изпратят войски в Гренландия като символичен жест в подкрепа на нейния суверенитет. Това решение придава допълнителна тежест на речта на Карни в Давос, в която той заяви, че съществува и трети път – такъв, при който „силата на легитимността, почтеността и правилата ще остане силна, ако изберем да ги използваме заедно“.
Четете още: Канадският премиер Марк Карни обяви края на основания на правила световен ред в Давос 2026-а
