Както вече съобщи „Банкеръ“ (https://banker.bg/2026/02/22/czik-vaznagrazhdeniya/), Централната избирателна комисия утвърди заплащането на ангажираните в изборния процес за вота на 19 април – членовете на районните (РИК) и секционните (СИК/ПСИК) комисии, както и придадените към тях специалисти. На свой ред правителството прие решение за осигуряване на средствата, необходими за провеждането на предсрочните избори. Сумата възлиза (засега) на 65 млн. евро, от които над 35 млн. са предназначени за възнагражденията на сътрудниците на горепосочените структури на българската изборна администрация. Следва да се отбележи, че тези възнаграждения са съществено повишени в сравнение с предходните парламентарни избори през 2024 година.
Служебният премиер Андрей Гюров заяви, че тези средства представляват „не разход, а инвестиция“, което по принцип е вярно. Но също така е вярно, че критерий за успешността на всяка инвестиция е нейната възвръщаемост. Иначе казано, нормално е да се зададе въпросът, какво получават българското общество и в частност българските данъкоплатци срещу вложенията си в изборната администрация. Тези вложения могат да бъдат определени като стратегическа инвестиция, защото от официално установените изборни резултати се определя последващата конфигурация и ефективност на държавното управление.
Разбира се, не става дума за пряка финансова възвръщаемост, а за
задоволително качество на изборния процес
и на документалното отразяване на неговите (истински!) резултати. Също така е логично, след като възнагражденията се повишават, да очакваме и някакво подобрение на качеството на продукта. Ако нямаме убедителни доказателства за такава възвръщаемост, то трябва да се съгласим с огорчение, че наливаме и без това оскъдния публичен ресурс в каца без дъно. Или, още по-лошо, че плащаме, за да опорочават или крадат волята ни на върховен суверен. За съжаление, налице са сериозни основания за извода, че качеството на продукта, предоставян на обществото от изборната администрация е, меко казано, ниско, което е плод не само на ширеща се некомпетентност и небрежност, но и на съзнателни злоупотреби.
Години наред след поредните избори в публичното пространство се разпространяват факсимилета на безмилостно драскани, поправяни и преправяни секционни протоколи, от които е трудно да се разбере каква всъщност е волята на избирателите. Но и най-песимистичните предположения на критично мислещите граждани бяха надхвърлени от експертизите и последващото решение на Конституционния съд по повод резултатите от парламентарните избори през 2024 година. Ефектът от това решение бе наистина шокиращ – за пръв път от началото на прехода бе променен съставът на партиите, влизащи в Народното събрание. А ако такива заключения бяха направени на основата на проверка на около една четвърт от изборните секции, можем да си представим последиците от една цялостна проверка на резултатите.
Типичните грешки и
нарушения, извършвани най-вече от секционните комисии
(но с благодушната пасивност и дори закрилата от страна на районните избирателни комисии), са широко известни и добре документирани, поради което не се налага да ги описваме отново. Важно е да се напомни (за тези, които са позабравили), че голяма част от нередностите се дължат не на умора, невнимание, неподготвеност или елементарна неграмотност, а на съзнателни манипулации. Тази констатация е много важна, защото пак започна да се търкаля добре известното оправдание с недостатъчното обучение на членовете на СИК и най-вече с масираните им подмени в последния момент преди вота.
Тези промени в последния момент са факт, но няма сериозен анализ и мерки за преодоляване на причините за тях. Практически няма санкции за членове на изборната администрация, допуснали груби нарушения на Изборния кодекс. Нека припомним факта, че след последните избори три районни комисии отказаха да наложат санкции на председатели на секционни комисии, които не са активирали видеонаблюдението при броенето на бюлетините, с аргумента, че нито в Изборния кодекс, нито в указанията на ЦИК са предвидени конкретни санкции за подобно нарушение.
В действителност, нито законодателите, нито ЦИК са склонни да въведат реални и неотвратими наказания за посегателствата върху политическите права на гражданите, извършвани от изборната администрация. Така стигаме до дълбоката причина за ниската (меко казано) ефективност на българската изборна администрация.
Както в парламента, така
и в ЦИК действат законите на политическото мнозинство,
което по традиция създава и прилага изборното законодателство с оглед на тяснопартийна, конюнктурна изгода. Това е основополагащият порок на българската изборна администрация – принципът на квотното представителство на парламентарно представените политически партии в комисиите отгоре до долу и доминирането на партийния интерес при определянето на техния състав.
Тъй като почти всички български партии са в тежка криза, техните недъзи автоматично се пренесоха върху всички завладени от тях институции, включително върху изборната администрация. В зората на демокрацията основните партии предлагаха в комисиите добре подготвени и високо мотивирани (главно идеологически) представители. Днес те не са в състояние да осигурят толкова голям брой компетентни и съвестни лица, затова започнаха да компенсират автентичната мотивация с постоянно повишаване на възнаграждението (естествено, заплащано от данъкоплатците).
Една неприятна истина относно масовите промени в последния момент в секционните избирателни комисии е, че те се дължат не на внезапно възникнали лични обстоятелства, а на
комбинациите на местните партийни началници
да вкарат вътре свои хора, които срещу нелошо еднократно възнаграждение да изпълнят всякаква поръчка. Отделен, много сериозен проблем е, че при огромния обем на мръсните пари, отделяни за въздействие върху изборните резултати, разпространена практика е да се купуват не само избиратели, но и цели комисии. При това положение формалният статус на даден член на комисията като представител на партия Х или У се превръща в смокиново листо на реалното престъпно влияние.
Поради тези обстоятелства са необходими не козметични промени от рода на полагане на тестове за проверка на подготовката на членовете на комисиите, а цялостна реформа на принципите, върху които се изгражда изборната администрация. Трябва сериозно да се обмислят промени по посока на изграждане на постоянна изборна администрация с ядро от държавни служители, които носят ясно определена отговорност (каквато има в редица страни). Това трябва да се съпътства от изваждането на функцията на броене на бюлетините от секционните комисии чрез прехвърлянето й в териториални преброителни центрове и/или въвеждане на броене чрез сканиращи устройства.
До реализирането на подобна реформа, която изисква друго мнозинство в парламента, е желателно да се въведат санкции (на първо място материални) не само за прегрешилите членове на изборните комисии, а и за излъчилите ги партии, например, чрез глоби, удържани от получаваната от тя държавна субсидия.
А дано, ама надали. Гарван гарвану нито око вади, нито привилегии отнема.
