Бизнес активността в еврозоната неочаквано се е свила за първи път от края на 2024 г. поради резкия спад в сектора на услугите, причинен от войната с Иран, оказваща натиск върху потребителите. Предварителната оценка на общия индекс PMI, следящ частния сектор на блока и изчислен от S&P Global, се е понижил до 48.6 пункта през април от 50.7 през март, потъвайки под 50 – числото, което разделя растежа от спада. Анализаторите прогнозираха, че PMI ще слезе до 50.1 точки.
Подобна е тенденцията и в Германия, където промишленият бранш държи фронта, докато секторът на услугите се е свил. Във Франция пък производството е надминало очакванията с най-силното си представяне от 2022 г. насам и спад на услугите. Ценовият натиск е продължил да се засилва в целия регион.
„Еврозоната се сблъсква със задълбочаващи се икономически проблеми от войната в Близкия изток, което представлява голямо главоболие за политиците“, посочи в изявление на 23 април Крис Уилямсън – главен бизнес икономист в S&P Global Market Intelligence. И добави: „Междувременно все по-широко разпространеният недостиг на доставки заплашва да забави допълнително растежа, като същевременно ще окаже по-голям натиск върху цените през следващите седмици.“
Изненадващата слабост ще разтревожи Европейската централна банка (ЕЦБ), която се очаква да запази без промяна лихвените проценти на еврозоната на официалното си съвещание на 29 и 30 април. Въпреки че регионът вече е живял с инфлация далеч над целевите 2% годишно, политиците очакват повече данни за това колко устойчиво ще се окаже сътресението на цените. Пазарите предвиждат две лихвени увеличения до края на годината.
По-високите разходи за енергия, които са причина за инфлационния ръст, също оказват натиск върху производството, което се очакваше да набере скорост преди избухването на конфликта. Стотици милиарди евро разходи за отбрана и инфраструктура, особено от Германия, ще помогнат за смекчаване на удара. Някои правителства се задействаха също с помощи за най-уязвимите на резкия ценови скок на различни стоки, като бензина.
През март ЕЦБ прогнозира, че БВП на еврозоната ще нарасне с 0.9% през 2026 г. и с 1.3% през 2027 г., въпреки че неотдавна официални лица заявиха, че блокът на еврото вероятно ще попадне между този резултат и неблагоприятния сценарий, предполагащ по-дълга война, носител на по-слаб растеж.
Уилямсън предупреди, че мрачното настроение в средите на бизнеса е довело до най-ниското ниво на доверие от края на 2022 г., а данните от 22 април показват, че потребителските нагласи са пострадали по подобен начин. Той е обезпокоен също и от прекаления оптимизъм за относителното превъзходство на производителите. Защото, според него, растежът на сектора е „съпътстван от леко ужилване, тъй като търсенето на стоки се стимулира от натрупването на запаси, в резултат на усилията на компаниите да си купят стоки и суровини преди по-нататъшни увеличения на цените или недостиг на доставки“.
Що се отнася до инфлацията, Уилямсън посочва, че производствените разходи и продажните цени са скочили не само в отговор на по-високите разходи за енергия, но и като отражение на по-широкия ръст на цените на стоките и несъответствието между търсенето и ограниченото предлагане. „Ако се изключи пандемията от КОВИД-19, това е най-големият скок в ценовия натиск, който сме регистрирали от 2000 г. насам“, отбелязва той.
Индексите PMI се следят отблизо от пазарите, тъй като окончателните оценки се публикуват в началото на месеца и са показателни за тенденциите и повратните точки в икономиката. Като мярка за обхвата на промените в производството, а не за дълбочината, бизнес проучванията понякога могат да бъдат трудно съпоставими директно с тримесечния БВП.
