Решението на коалицията „Продължаваме промяната – Демократична България“ да се раздели на две броени дни след изборите на 19 април стресна част от избирателите им. Симпатизанти на обединението се питат в социалните мрежи дали поотделно двете политически сили ще са толкова конкурентоспособни.
Ако зад решението стои идеята за по-ясен идеологически облик и повече нови избиратели, е разбираемо, но би било необяснимо, ако е породено от споровете за реденето на листите. Първите публични разногласия бяха именно по тази причина – ДСБ и „Да, България“ номинираха Явор Божанков за включване в тях, но ръководството на ПП категорично отказа той да бъде част от общите списъци с кандидати.
Последва и спорът с решението на Асен Василев да стане депутат от Пловдив-град заради по-големия брой получени лични преференции, вместо да влезе от Хасково. Така Манол Пейков от „Да, България“ остана извън парламента.
Решението на ръководствата на двете партии е едно от най-значимите политически събития в началото на новия парламентарен сезон. Въпреки че обединението е трета политическа сила, резултатът му на изборите е 408 846 гласа и общо 37 депутатски мандата. То бе единственото, което не изгуби избиратели и дори се радва на „бонус“ от 63 000 нови поддръжници. Именно затова последвалото институционално разделение поражда съмнения дали става дума за добре обмислена стратегия или за прибързано решение, което може да има негативни последици.
Странно е и че решението за създаване на две самостоятелни групи идва след като Ивайло Мирчев и Божидар Божанов предложиха подписването на ново коалиционно споразумение.
Лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев аргументира решението с необходимостта да се отразят различията в политическите профили на двете формации. Според него част от избирателите възприемат ПП като по-центристка или дори лява, докато други виждат в „Демократична България“ по-ясно изразена дясна позиция. Тази разлика, твърди той, е довела до загуба на потенциални гласове и до появата на малки партии-конкуренти в десния спектър. От тази гледна точка разделянето на парламентарните групи може да се тълкува като опит за по-ясно политическо разграничаване и разширяване на електоралната база.
Този аргумент обаче има своите ограничения. Избирателите са дали подкрепата си за обща коалиция, а не за отделни парламентарни субекти. Следователно промяната на формата на представителство след изборите може да се възприеме като отклонение от първоначалния политически мандат. В условията на ниско доверие към институциите подобни действия лесно пораждат съмнения за вътрешни противоречия, дори когато официално те се отричат.
От страна на „Демократична България“ реакцията е категорична. Лидерът на ДСБ Атанас Атанасов определя разделението като „сериозна политическа грешка“, която създава рискове за развитието на страната. Подобна позиция изразява и съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов, който подчертава, че са положени усилия за запазване на единството.
В парламентарната практика размерът и единството на групите имат пряко значение за влиянието им. По-големите групи разполагат с повече време за изказвания, по-силно присъствие в комисиите и по-голяма тежест при формирането на дневния ред. След разделението „Продължаваме промяната“ ще има 16 депутати, а „Демократична България“ – 21. Макар сборът да остава същия, разделението намалява колективната тежест, която би имала една обединена група от 37 народни представители. Това е конкретен, измерим ефект, който трудно може да бъде компенсиран само с неформална координация.
Като алтернатива „Продължаваме промяната“ предлага създаване на „парламентарен съюз за общи действия“. Този механизъм предвижда съвместни законодателни инициативи, координационни срещи и общи позиции по ключови въпроси. На теория по този начин може да се запази политическото партньорство, но на практика не гарантира „дисциплина“ при гласуванията. Формалното разделение означава, че всяка група може да взема самостоятелни решения, което увеличава вероятността от разминавания.
Допълнителен проблем е начинът, по който е взето решението. По информация от участници в срещата не е проведено гласуване на общия форум, а предложението е било представено от Асен Василев. Това поставя въпроси какви са били отношенията в коалицията.
Още по-показателно е обстоятелството, че след срещата не бе направено общо изявление, а представителите на двете формации излязоха поотделно с различни акценти.
Контекстът на решението също е важен. То идва само ден преди първото заседание на новото Народно събрание, когато се очаква партиите да демонстрират стабилност и готовност за управление. Вместо това публичното пространство е доминирано от новини за вътрешни разногласия. Което неизбежно отслабва позицията на тези две парламентарни групи в преговорите с други политически сили и намалява доверието в способността им да действат в екип
В същото време трябва да се отбележи, че политическият съюз между двете формации не е напълно прекратен. Те заявяват намерение да се явят заедно на президентските избори и да си сътрудничат на местно ниво, включително в частичните избори в столичния район „Средец“. Това показва, че стратегическото партньорство се запазва, пък било то и в променена форма. Дали обаче тази двойствена конструкция – разделение в парламента и сътрудничество извън него, ще се окаже устойчива?
Историческият опит в други европейски държави показва, че подобни хибридни модели рядко са дългосрочно успешни. Коалициите, които се разделят институционално, често постепенно губят способността си да действат координирано. Това води до ерозия на доверието сред избирателите и до отслабване на политическото влияние.
В крайна сметка оценката на решението ще зависи от неговите практически резултати. Ако двете парламентарни групи успеят да действат синхронизирано, да избягват конфликти и да реализират общи политики, разделението може да се окаже управляемо. Ако обаче се появят разминавания, конкуренция или публични спорове, негативният ефект ще е неизбежен.
На този етап наличните факти по-скоро подкрепят тезата, че става дума за политическа грешка. Разделението намалява институционалната тежест, създава впечатление за нестабилност и поставя под въпрос доверието на избирателите. Именно затова предупрежденията на „Демократична България“ не звучат като преувеличение, а като трезва оценка на риска.
