Точно според очакванията на икономистите и пазарите, Европейската централна банка не промени лихвените проценти на еврозоната на редовното си съвещание за паричната политика на 29 и 30 март, продължавайки да прецизира реакцията си на икономическите последици от войната в Иран. Въпреки повишаващите се разходи за енергия, които тласкат инфлацията в еврозоната значително над целевата стойност, ЕЦБ запази лихвата по депозитите на досегашните 2% – нивото, на което е от юни 2025 година.
В публикуваното си на 30 април решение за паричната политика Управителният съвет посочва, че ЕЦБ запазва трите си основни лихвени процента непроменени: депозитната -2%, за операциите по рефинансиране – 2.15%, и за краткосрочните грантирани заеми овърнайт – 2.40 процента. Портфейлите по програмите за покупка на активи APP и PEPP намаляват с премерени и предвидими темпове, тъй като Евросистемата вече не инвестира повторно главниците от ценните книжа на падеж. Централните банкери констатират, че въпреки че постъпващата информация е като цяло съвместима с предишната оценка на паричните стратези, инфлационните перспективи, рисковете за инфлацията и рисковете за растежа са се засилили.
Управителният съвет е ангажиран с определянето на парична политика, която да гарантира стабилизиране на инфлацията на целевото ниво от 2% в средносрочен план. Войната в Близкия обаче доведе до рязко повишение на цените на енергията, което качи инфлацията и повлия на икономическите настроения. Последиците от войната за средносрочното инфлационно равнище и икономическа активност ще зависят от интензивността и продължителността на ценовия шок на енергията и мащаба на неговите косвени и вторични ефекти. Колкото по-дълго продължава войната и колкото по-дълго енергийните разходи се запазват високи, толкова по-силно ще е вероятното въздействие върху по-широката инфлация и икономиката.
Управителният съвет подчертава, че е в добра позиция да се справи със сегашната несигурност. Еврозоната навлезе в този екстремен период с инфлация около целевото ниво от 2%, а икономиката показа устойчивост през последните тримесечия. Дългосрочните инфлационни очаквания остават добре стабилизирани, въпреки че онези в по-краткосрочен план са се повишили значително. Управителният съвет ще следи отблизо ситуацията и ще взема решения въз основа на публикуваните данни за всяка среща поотделно и не се ангажира предварително с конкретна траектория на лихвените проценти.
Управителният съвет е готов да коригира всички свои инструменти в рамките на своя мандат, за да гарантира, че инфлацията се стабилизира на целевата си стойност от 2% в средносрочен план и да запази безпроблемното функциониране на трансмисията на паричната политика.
Икономиката на еврозоната разочарова анализаторите: БВП на блока се е увеличил с едва 0.1% през първото тримесечие след 0.2% ръст през последните три месеца на 2025 година. Инфлацията пък е скочила до 3% през април от 2.6% през март, най-вече заради по-високите енергийни разходи. Базовият инфлационен индекс, измерен чрез потребителските цени без енергията и храните, се е понижил до 2.2% на годишна база от 2.3% през миналия месец.
Енергията е поскъпнала с 10.9% на годишна база през април от 5.1% през март. А дефлационният натиск върху цените на стоките изглежда е започнал да отшумява бавно с 0.8% ръст след 0.5% през миналия месец. Внимателно следеният ценови индекс на услугите се е увеличил с 3% през март – леко охлаждане от мартенските 3.2%, със забележката, че великденските празници вероятно са изкривили това число.
На пресконференцията след края на съвещанието на Управителния съвет на ЕЦБ на 30 април шефката на институцията Кристин Лагард посочи, че икономиката на еврозоната „определено се отклонява от базовия сценарий“ на банката и че паричните стратези са обсъждали различни опции, включително и за повишаване на лихвените проценти. Тя подчерта, че „влошаването на нагласите на световния пазар може допълнително да намали търсенето“ и че „рисковете за инфлацията са възходящи“. Лагард смята, че предвид съществавущата голяма степен на несигурност тя и колегите й ще трябва да преразгледт всички въпроси на следващото заседание и че „предвид позицията, в която се намираме, шест седмици ще бъдат подходящият срок за оценка на развитието (на ситуацията).“
Нарастващите опасения за настъплението на инфлацията, засилват прогнозите, че ЕЦБ ще повиши лихвите няколко пъти тази година, като първоначалната стъпка ще бъде през юни. Финансовите пазари вече предвиждат лихвуни увеличения през през юни и юли, последвани от поне още едно през есента, на база на предпоставката, че централните банкери ще се стремят бързо да спрат всяка потенциална инфлационна спирала, не на последно място заради критиките, които отнесоха за мудната си реакция в края на 2022-а.
Все пак, всеки цикъл на повишаване на лихвите вероятно ще бъде много по-благоприятен отколкото през 2022 г., когато ЕЦБ трябваше да повиши основния си лихвен процент с общо 450 базови пункта за период от една година, за да спре неконтролируемия растеж на цените. Ценовият натиск е много по-слаб сега, вторичните инфлационни ефекти все още не са видими, пазарът на труда е по-благоприятен, лихвите вече са по-високи и икономическият растеж е близо до нулата. Което означава, че европейските парични стратези трябва да пипат внимателно, за да не допуснат рецесия. Второто тримесечие вече изглежда мрачно поради войната, а БВП на Германия може да се све.
И другите големи централни банки – „Банк ъф Джъпен“, Федералният резерв, „Банк ъф Канада“ и „Банк ъф Ингланд“, също оставиха лихвените проценти непроменени тази седмица, въпреки че изразиха опасения за ценовия ръст. Но „ефектът на спомените“ от инфлационните преживявания само преди няколко години може да работи срещу централните банки. Това беше първият голям инфлационен шок от десетилетия, така че потребителите може да реагират по-бързо този път, особено след като работниците понесоха голямо намаление на реалните заплати от случилото се през 2021/2022 година.
„Опитът с инфлацията е толкова скорошен, че предприятията ще повишат цените по-рано, отколкото през 2022 г., и дори работниците ще се опитат да си осигурят по-високи заплати по-рано, което вероятно ще ускори развитието на инфлацията“, коментира Лоренцо Кодоньо от LC Macro Advisors.
