Само няколко месеца след закриването на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) парламентът отново се изправи пред въпроса трябва ли страната да има специализиран антикорупционен орган. Темата се върна с изключителна спешност, след като новото мнозинство около „Прогресивна България“ прие да подкрепи проекта на служебния кабинет на Андрей Гюров за създаване на нова комисия. Причината не е само политическа, а и финансова, защото над 250 милиона евро по Плана за възстановяване и устойчивост зависят от това дали България ще изпълни ангажиментите си за ефективна борба с корупцията по високите етажи на властта.
На извънредно заседание на 14 май временната парламентарна комисия по правни въпроси одобри на първо четене законопроекта за противодействие на корупцията сред лицата, заемащи публични длъжности. Той бе внесен още в първия ден на 52-рото Народно събрание от служебното правителство и получи подкрепа от „Прогресивна България“, ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. ДПС гласува против, а „Възраждане“ отказа да участва във вота.
Ситуацията изглежда парадоксална. В началото на годината именно ГЕРБ-СДС, с подкрепата на ДПС, БСП и ИТН, прокараха промените, довели до закриването на КПК. Тогава аргументът беше, че борбата с корупцията не се нуждае от специализирана структура с извънредни правомощия. Функциите на комисията бяха разпределени между ГДБОП и Сметната палата, а политическите критики към органа бяха свързани с твърдения, че той е използван като инструмент за натиск срещу опозицията, тост „бухалка“.
Днес обаче същите политически сили подкрепят възстановяването на тази комисия, макар и в различна форма. Основната причина е натискът от Брюксел. България е получила отсрочка до края на май, за да приеме закона, а до 5 юни той трябва да бъде обнародван в „Държавен вестник“. Ако сроковете не бъдат спазени, страната рискува да загуби стотици милиони евро европейско финансиране.
Нов модел или повторение на старата схема
Новият законопроект предвижда съществена промяна в структурата на комисията. Вместо досегашния модел с трима членове, избирани от парламента, новият орган ще има петима комисари, излъчени от различни институции. Един ще бъде избран от Народното събрание, един ще бъде назначен от президента, по един ще излъчват Върховният касационен съд и Върховният административен съд, а последният ще бъде определен от Висшия адвокатски съвет. Идеята е така да се намали политическото влияние и да се гарантира по-голяма независимост.
Председателят няма да е постоянен. Ръководството ще се сменя на ротационен принцип всяка година, а изборът ще става чрез жребий между членовете. Мандатът на комисарите ще бъде петгодишен и без право на повторно избиране.
Законопроектът допуска комисията да започне работа дори и при непълен състав, ако са избрани поне трима членове. Най-сериозният спор обаче остава около разследващите й функции. Новата комисия ще разполага със собствени разследващи инспектори, които ще могат да събират доказателства и да водят разследвания по случаи на корупция. Според Министерството на правосъдието това е задължително, защото в националния план за реформи по Плана за възстановяване държавата е поела ангажимент да създаде структура, която концентрира аналитични, оперативни и разследващи функции. Но критиците на проекта предупреждават, че така се създава предпоставка за повторение на старите проблеми.
Надежда Йорданова от „Демократична България“ заяви, че подкрепя новия механизъм за формиране на комисията, но остава резервирана към разследващите ѝ правомощия. Според нея предишната комисия се е „изродила в бухалка“, използвана за политически натиск.
Подобни опасения се засилиха след серия шумни разследвания през последните години. Сред тях бяха случаите с кмета на Варна Благомир Коцев и заместник-кмета на София Никола Барбутов. И по двете дела се появиха твърдения за натиск върху свидетели и използване на спорни доказателства. Това доведе до сериозни критики към начина, по който КПК упражняваше правомощията си.
Политически обрат и борба за европейските средства
Политическите противоречия около комисията разкриват и колко е ниско доверието в институциите. През последните години почти всички големи партии са заемали противоположни позиции по въпроса. „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ първоначално настояваха за засилване на антикорупционния орган, а впоследствие сами заговориха за неговото закриване заради съмнения, че е политически зависим. ГЕРБ и ДПС първо защитиха закриването му, а сега подкрепят възстановяването му под натиска на европейските условия.
Лидерът на ДПС Делян Пеевски беше сред най-активните критици на старата комисия. Според него тя е била използвана за политически цели и е обслужвала определени кръгове. От своя страна представители на ПП-ДБ твърдяха, че комисията е действала избирателно и не е разследвала реално случаи, свързани с управляващите.
Така дебатът за новата КПК се оказва не само юридически, но и политически. Въпросът вече не е дали България трябва да има антикорупционен орган, а дали е възможно да бъде създадена структура, която да работи независимо от онези, които са на власт.
Поддръжниците на законопроекта твърдят, че без специализиран орган държавата няма как да покаже реален капацитет за противодействие на корупцията. Според тях разпокъсването на функциите между различни институции е довело до липса на ефективност и координация. Освен това приемането на закона е пряко свързано със защитата на европейското финансиране и международния имидж на държавата.
Противниците обаче предупреждават, че създаването на нова комисия няма автоматично да доведе до по-малко корупция. Те смятат, че без дълбока реформа в прокуратурата и съдебната система всяка подобна структура рискува да се превърне в инструмент за политическо влияние.
В крайна сметка парламентът е изправен пред труден избор. От една страна стоят европейските изисквания и необходимостта от достъп до жизненоважни средства по Плана за възстановяване. От друга е общественият скептицизъм, натрупан след години на скандали, политически обвинения и съмнения за избирателно правосъдие. Именно затова истинският въпрос не е просто дали антикорупционната комисия трябва да бъде съживена, а дали този път България може да изгради институция, която действително да служи на закона, а не на политическата конюнктура?
