Остава около месец до началото на Световното първенство по футбол, което започва на 11 юни. Интересно е да си припомним участниците в Мондиала. Турнирът ще се проведе съвместно в шестнадесет града – единадесет в САЩ, три в Мексико и два в Канада. Това ще бъде първото Световно първенство по футбол, което се организира от три държави, както и първото, в което ще участват 48 отбора – увеличение спрямо предишните 32.
Започваме с Група „А“.
Мексико (заедно със САЩ и Канада, една от страните домакини на турнира) ще се изправи срещу Южна Африка, Корея и Чехия. Квартетът изглежда разочароващ, но изключително равностойно съчетан. Първият мач на първенството ще е между Мексико и Южна Африка на 11 юни в 22 часа. Мястото е стадион „Ацтека“ (Estadio Azteca) в Мексико Сити, столицата на Мексико, който е с капацитет за 87 523 зрители. След ремонта му през 2026 г. вече е пзонта като стадион „Банорте“. Наричан е „Колосът на Санта Урсула“.
Първата група на Световното първенство по азбучен ред се оказа една от най-озадачаващите по отношение на крайното класиране. Поне няма консенсус относно резултата от него. Има съмнения относно четирите отбора, включително този, който най-често е посочен като фаворит по чисто формални причини: те ще играят на собствен терен, което обикновено помага на подобни турнири.
Тези, които искат да вярват, че мексиканците са способни на нещо сериозно, трябва първо да погледнат последните им резултати. И те наистина са доста добри. След като претърпяха неуспех на предишния турнир (не успяха да се класират за груповата фаза в Катар през 2022 г.), Мексико спечели две поредни Златни купи на КОНКАКАФ, регионалното първенство за Северна и Централна Америка, и например в приятелските мачове през март завършиха наравно с Португалия и Белгия, демонстрирайки солидно, макар и не особено вълнуващо, представяне. Тези, които се съмняват в тези резултати, трябва да разгледат по-отблизо мексиканския отбор. И на практика няма за какво да се хванат.
Все още няма алтернатива в атака на 35-годишния Раул Хименес, който е отбелязал десет гола във всички официални мачове за английския „Фулъм“ този сезон. Ядрото на халфовата линия е Едсон Алварес от „Фенербахче“, който изглежда не представлява интерес за „големите“ клубове. Защитните стълбове са Жоан Васкес от „Дженоа“ и Сесар Монтес от „Локомотив“. Те са прилични, опитни играчи, но не от типа, от които бихте очаквали чудеса или подвизи. От талантливите младежи, които загатват за чудеса, единственият, който е попаднал в отбора на треньора Хавиер Агире, е 17-годишният вундеркинд Жилберто Мора. Това е трудолюбив отбор без очевидни слабости или силни страни.
В това отношение Чехия, която се класира за Световното първенство до голяма степен благодарение на късмет, след две поредни дузпи в плейофите срещу ирландците и датчаните, изглежда малко по-интересна.
Например, помислете за следния факт. Под ръководството на 74-годишния ветеран Мирослав Коубек, назначен за старши треньор в края на миналата година, чехите са усвоили изкуството на изпълнението на статични положения. Според Opta, те са отбелязали осем гола от статични положения през 2026 г., повече от всеки друг отбор в света. Това се дължи главно на внушителния ръст и уменията за игра с глава на редица играчи – Патрик Шик, Томаш Соучек, Томаш Хора и Ладислав Крейчи. Корнерите и свободните удари на чехите вече са сериозна заплаха. Плюс това, те имат Павел Шулц, който все още не е особено известен играч, но сезонът му в „Лион“ намекна, че отборът най-накрая е намерил топ плеймейкър, способен да предизвиква контраатаки. А в системата на Коубек контраатаките са също толкова важни, колкото и статични положения.
Националният отбор на Южна Корея редовно участва в световни първенства
и въпреки че не е постигнал нищо забележително след четвъртото си място на Световното първенство през 2002 г., на което е домакин заедно с Япония (резултат, честно казано, отчасти поради „домашното“ съдийство), те не са кой знае какво присъствие. През 2018 г. корейците бяха елиминирани в груповата фаза в Русия, но успяха да повлекат и германците със себе си. През 2022 г. те стигнаха до плейофите в Катар. Няма индикации, че представянето им по северноамериканските терени ще са фундаментално по-лоши от тези в Русия или Катар.
Южнокорейският отбор често се свързва с екипна работа и изключителна работна етика, но съставът им може да се похвали с много първокласни играчи.
Това включва дрибльорът на „ПСЖ“ И Канг-ин, централният защитник на „Байерн“ – Мюнхен Ким Мин-дже, пъргавият и неуморен халф на „Уулвърхемптън Уондърърс“ Хванг Хи-чан и, разбира се, Сон Хюн-мин. Ветеранът нападател, който толкова дълго се отличаваше в английската Висша лига (EPL), е отминал разцвета си, но дори играейки в американската лига, той е доказал, че все още е способен да намира позицията си и да стреля с двата крака.
Отборът на Южна Африка е най-трудният за оценка в тази група.
Има малко играчи от европейски клубове (публиката знае само за нападателя на „Бърнли“ Лайл Фостър) и потенциалът им може да се прецени почти изключително от мачове срещу африкански противници. В тях Тебохо Мокоена понякога се очертава като олицетворение на модерен полузащитник, доминиращ целия терен, Темба Зване – като превъзходен плеймейкър, Евидж Макгопа – като креативен голмайстор, а Ронуен Уилямс – като вратар с нерви. Но на Световното първенство те са изправени пред далеч по-големи предизвикателства, дори в тази далеч не толкова трудна група.
