Съвместната работна група за програмиране одобри проекта на програмата за трансгранично сътрудничество между България и Република Северна Македония (РМС) за периода 2021-2027 година.
След тази с Румъния, това е втората трансгранична програма с участието на България, по която ще започнат официални преговори с Европейската комисия. Това обясни заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деляна Иванова след шестото заседание на Съвместната работна група за разработване на програмата. Заедно със Зоран Димитровски, заместник-министър на местното самоуправление на съседната страна, двата са съпредседатели на Съвместния програмен комитет за одобрение на проекта.
Индикативният бюджет на програмата е 31 152 400 евро, които са разпределени в три основни приоритета. Първият е постигането на по-зелен трансграничен регион. С близо 5 млн. евро ще бъдат подкрепени мерките за изпълнение на основната специфична цел – насърчаване на зелената инфраструктура, включително в градски региони, и намаляване на всички форми на замърсяване.
Вторият приоритет е насочен към подобряване на регионалната свързаност и насърчаване на икономическия растеж в трансграничния регион. Тус са предвидени близо 9,3 млн. евро. Средствата ще бъдат инвестирани целево в стратегическия проект за нов граничен контролно-пропускателен пункт между Струмяни и Берово на границата между България и Република Северна Македония. „Ще подобрим транспортната свързаност чрез откриването на нов граничен контролно-пропускателен пункт, който се планира вече повече от 20 години и считаме за общ приоритет“, коментира заместник-министърът. Липсата на инфраструктура, благоприятстваща предоставянето на услуги от интерес за общността и бизнеса, допълнително налага сериозни социални последици, включително по-голямо социално изключване и неравенство, както и предизвикателства пред предоставянето на услуги за отдих и пазарите на труда. Необходимостта от укрепване на регионалната свързаност и от улесняване на нарастващия трафик на хора и стоки между двете страни е водещият мотив за ускореното изграждане на КГПП „Клепало“. Ангажираността на българското правителство беше заявена в началото на март, когато беше определен съставът на българската част от Смесената експертна комисия за определяне на типа и параметрите на новия пункт. Кабинетът определи областният управител на Благоевград за бенефициер/възложител във връзка с подготовката и реализацията на ГКПП „Клепало“. Очаква се работата на комисията да започне с първо официално заседание до месец.
Изграждането на ГКПП между Струмяни – Берово има потенциала да окаже благоприятен икономически и екологичен ефект в региона, като поеме част от нарастващия трафик по съществуващите гранични пунктове. Преминаването през „Клепало“ ще спестява разстояние и време, и ще окаже благоприятни ефекти на околната среда с намаляване на концентрацията на вредни емисии.
Най-голям ресурс – малко над 14 млн. евро, са заделени за третия приоритет, който подкрепя интегрираното развитие на трансграничния регион. С него ще се насърчават интегрираното и приобщаващо социално, икономическо и екологично местно развитие чрез подкрепа за микро, малки и средни предприятия, и за устойчив туризъм в региона. „Ние ще инвестираме в конкурентоспособността на местния бизнес чрез засилване на зеления преход и въвеждането на практики на кръгова икономика в малките и средни предприятия. Днес наричаме това „зелен подход”, но утре ще бъде водещата предпоставка за икономическо развитие“, казва Иванова. Целта е да се подкрепят идеите на местните общности чрез подхода „отдолу-нагоре”. „Гъвкавостта на този инструмент е чудесна възможност за стимулиране на туристическия сектор и съживяване на обекти и традиции на културното наследство“, допълни зам.-министърът.
В обхвата на програмата са включени областите Благоевград и Кюстендил в България. В Република Северна Македония обхватът включва Североизточния, Източния и Югоизточния региони. В населените места от двете страни на границата живеят общо близо 950 хиляди души.
Сега, повече от всякога, се нуждаем от възможно най-много съвместни действия, за да гарантираме по-устойчиво и интегрирано развитие“, казва в заключение Деляна Иванова.
