На днешния ден можем да си спомним за Никола Мушанов, адвокат и български политик, един от водачите на Демократическата партия през първата половина на ХХ век. Той е бил начело на три правителства в периода между 1931 и 1934 година.
Никола Мушанов е роден на 2 април 1872 г. в Дряново.
Той завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 година. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна (1893-1896 г.) и адвокат в Русе (1897-1908 г.).
Мушанов се включва в Демократическата партия. Бил е министър на пародното просвещение (1908-1910 г.) и министър на вътрешните работи (1910-1911 г.) в първото и второто правителство на Александър Малинов.
В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, Мушанов е бил министър в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров.
Заедно с много други водачи на опозицията, които са срещу правителството на Българския земеделски народен съюз, той е изпратен в затвора през 1922 година. След освобождаването му остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор (българска политическа партия, съществувала от 1923 г. до забраната на партиите през 1934 г.).
През 1931 г. Мушанов влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве. На 12 октомври същата година оглавява правителството.
Основен въпрос за разрешаване във вътрешната политика на правителството на Мушанов е излизане на страната от икономическата криза. Опитите тя да бъде омекотена с външната помощ завършват с частичен успех – на проведената през 1932 г. конференция в Лозана. България получава разсрочка на плащанията си по репарационния дълг.
В началото на 1934 г. противоречията в Народния блок се засилват. Борбата е главно между Демократическата партия и земеделците. Последните не са доволни от министерските кресла, предоставени им в правителството, и от предприетите в селското стопанството мерки за излизане от кризата. На 15 май 1934 г. д-р Мушанов подава оставката на кабинета.
Четири дни по-късно е извършен Деветнадесетомайския преврат, като е създадено първото правителство на Кимон Георгиев.
През следващите години Мушанов се обявява против присъединяването на България към Тристранния пакт (военно-политическия съюз на Германия, Италия и Япония по време на Втората световна война). Мушанов участва в кампанията за спасяването на българските евреи.
Никола Мушанов участва в правителството на Константин Муравиев (министър-председател на България в 62-я кабинет, свален след Деветосептемврийския преврат 1944 г.). То прави последен опит да избегне настъплението на Съветския съюз срещу България. За участието си в това правителство е осъден от т.нар. „Народен съд“ на една година затвор. Помилван и освободен в навечерието на изборите през есента на 1945 година, той възстановява Демократическата партия. През 1947 г. Мушанов е интерниран в Търново, а през 1949 г. – в село Заград.
В началото на май 1951 г. Мушанов е арестуван и разследван за връзки със забранените опозиционни партии и последователи на Трайчо Костов, влиятелен политик от Българската комунистическа партия. Костов е активен участник в репресиите през 1944-1949 г. и един от създателите на т. нар. "Народен съд", но сам става жертва на режима и при една от чистките в БКП. След показен политически процес през 1949 г. е осъден на смърт и обесен на 16 срещу 17 декември същата година. Посмъртно е реабилитиран.
Никола Мушанов умира на 21 май в кабинета на лекаря на следствието на Държавна сигурност, като официалната диагноза е „разрив на сърцето“.
