Необходим е граждански комитет за наблюдение, който да следи как се изпълняват проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост.
Това обяви Радостина Славкова от сдружение "За Земята”, по време на видеоконференция, провела се днес, 28 април, и засегнала темата за напредъка и перспективите пред одобрения Национален план за възстановяване и устойчивост. Събитието бе организирано от Климатека, сдружение "За Земята” и WWF България.
На първо място Славкова отбеляза, че в сегашния си вид Планът е със значителни подобрения в сравнение с предишните варианти. Но независимо от това, е важно да има граждански комитет за наблюдение неговото изпълнение с участието на екологични организации. Такъв комитет вече функционира в други държави като Чехия, Естония, Унгария, Гърция, Кипър, Испания и Португалия – даде пример Славкова.
Тя предложи той да се заложи като бъдеща мярка, тъй като в момента тече обществено обсъждане на Консултативния съвет за Европейската зелена сделка. Крайният срок за изпращане на мнения е до 5 май.
Предвижда се към Консултативния съвет да се създадат ресорни подкомисии: 1. Комисия за енергиен преход; 2. Комисия за устойчива мобилност; 3. Комисия за енергийна ефективност и преодоляване на енергийната бедност; 4. Комисия за таксономията и устойчивите финанси; 5. Комисия за развитие и прилагане на иновациите кръговата и биобазирана икономика; 6. Комисия за адаптация към климатичните промени, опазване и възстановяване на биоразнообразие и интегрирането на решения, базирани на природата; 7. Комисия за публичност и комуникации на посланията за зеления преход, декарбонизацията, зелената сделка и климатичните промени.
Според Радостина Славкова, ако и гражданският сектор активно участва при следенето как се изпълняват проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост е напълно възможно още преди крайния срок – 1938 г., заложен от авторите на плана, страната ни да спре да използва въглища. Славкова подчерта, че това е важно, тъй като по цял свят учените климатолози препоръчват до 1930-а година никъде да не се ползват въглища, за да се спре глобалното затопляне в границите до 1.5 градуса.
Като спорна реформа Славкова определи създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищни региони“. Според нея то е потенциал за корупционни практики, тъй като принципно и сега дружествата в минно-геоложкия сектор имат задължение да отделят средства за социален фонд за рекултивация, с който изпълняват принципа „замърсителят плаща“. Славкова вижда проблем в механизма да се използват европейски средства за „Фонд за справедлив преход“, тъй като така два пъти се плащат средства за една и съща дейност.
Като друг проблематичен момент Славкова открои Фонда за декарбонизация. Тя посочи, че за него се говори отдавна – още при разписването на Националната дългосрочна стратегия за обновяването на националния сграден фонд. Но и в момента по него има доста неизвестни – не е извършена предварителната подготвителна работа – тепърва ще се прави нов анализ по приетите мерки за енергийна ефективност и ще се правят предложения за законодателни промени. Това е причината да се очаква, че Фондът ще започне работа едва към края на 2024 г. и от него гражданите няма да могат да ползват средства за съфинансиране при енергийното обновяване на панелните си жилища.
От друга страна към края на 2024 г. ще заработи и Социалният климатичен фонд, като тук неясните въпроси са как двата фонда ще си взаимодействат и как ще се допълват. Не на последно място е неясно и кой ще ги управлява.
Неизяснени въпроси има и при предстоящите промени в Закона за управление на етажната собственост. Те се въвеждат с цел разписването на правата и задълженията на професионалните домоуправители, които ще трябва да поемат по-голямата административна тежест при участието си в проектите за повишаване на енергийната ефективност. Не е ясно обаче как ще се взимат разрешенията за така нареченото саниране от страна на собствениците – колко голям консенсус ще е необходим при подобни решения.
Освен това от гледна точка на проектите за енергийна ефективност ще е важна и дефиницията за енергийна бедност. Тя е важна и за бъдещата работа на климатичния социалния фонд, пред който ще кандидатстват енергийно бедни предприятия. Като положителна реформа Славкова отбеляза, че една от подкомисиите по Зелената сделка – тази – за енергийната ефективност и преодоляването на енергийната бедност – директно ще се занимава с дефинициите.
В същото време Славкова предупреди, че има твърде малко информация по темата как на сметките за енергия ще се отразят проектите за насърчаване на използването на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ).
Като любопитен момент в предвижданите реформи Славкова открои, че в момента се предвижда собствениците да могат свободно да избират изпълнителите на мерките за енергийна ефективност. Това според нея означава, че ЕРП-ата ще имат договор с различни компании, които ще фигурират в списък, от който собствениците ще могат да избират с кого да работят. Проблемът е, че част от ЕРП-ата вече имат свои звена и могат сами да реализират енергоспестяващи дейности, което означава, че собственикът, в някакъв смисъл, ще е ограничен в избора си.
Славкова коментира като положителна мярка планираното „обслужване на едно гише“, но подчерта, че преди да се предостави цялостната услуга „енергийно обновяване на жилищата“, да се направи повторно енергийно обследване, което да потвърди постигнатите енергийни спестявания. От сдружение "За Земята” предлагат в бъдещите 28 регионални центрове на едно гише да могат да се правят и обучения за енергийни одитори. По думите на Славкова такива обучения не са правени от близо осем години, а са важни, защото експертите, които правят енергийните обследвания, могат да кажат чрез каква комбинация от мерки собствениците на различните сгради могат да постигнат най-сериозно намаляване на сметките за ток.
Като плюс във финалната версия на Националния план за възстановяване Славкова отбеляза възможността за саниране да кандидатстват и нови сгради, а не както беше предвидено в предходната версия – само сградите, включени в списъка на чакащите на сайта на Българската банка за развитие.
За съжаление обаче все още липсва форма на подкрепа за саниране на еднофамилни жилищни сгради. За тях като цяло в рамките на цялата страна има една единствена процедура за преференциални кредити и то само за общини, намиращи се в Южна България. Схемата за Северна България все още не се предлага.
По отношение схемата за единични ВЕИ-мерки, Славкова отбеляза като радостно, че е увеличен капацитетът на фотоволтаичните системи за домакинствата от 3 до 10 киловата, като има възможност и за доплащане, ако собствениците желаят да инсталират още по-голяма или по-добра система.
Експертката приветства възможностите за използване на батерии за съхранение на енергия и от страна на еднофамилните къщи. По тази мярка може да се кандидатства от цялата страна с едно единствено ограничение – енергийно бедните от 21 общини, които получават подобна подкрепа по оперативна програма. В същото време Славкова отбеляза като проблем, че все още липсва регулаторна рамка за батериите, както и че не е ясно коя ще е финансовата институция – консултант, която ще работи за тяхното въвеждане. Тези консултанти трябва да могат да отговорят на въпроси от типа дали когато батерията дава енергия към системата, трябва да се възприема като производствена мощност и дали тогава и за нея ще важат същите принципи като при останалите подобни структури.
До момента не е ясно и каква технология ще бъде използвана при батериите – дали те ще бъдат от никел или ще бъдат литиево-йонни, или ще бъдат от съвършено различен материал.
Неизяснен е въпросът и защо е необходимо да се създава държавно предприятие за батерии, а не публично-частно. Дали причината е желанието за гарантирано получаване на европейските средства или с цел спазване на крайния срок на изпълнение – до 2026 година.
Не на последно място Славкова постави въпроса и какво ще се случи с батериите след шестата им година.
По отношение на използването на биологични продукти за производството на биогаз, Славкова алармира, че това крие рискове да започнат да се отпускат субсидии за насърчаване използването на обработваеми площи. Тя имаше предвид да започне да се отглежда захарно цвекло и някои видове царевица специално с цел произвеждането на биогаз от техния отпадък. Това не бива да се допуска, защото при самото изгаряне на отпадъка се наблюдават същите проблеми като при изкопаемия газ и реално атмосферата се затопля.
И по отношение на зеления водород Славкова коментира, че той не е универсално решение за всички сектори и индустрии, заради което може да се използва само там, където директната електрификация не е възможна.
А по най-важния въпрос дали Зеленият преход ще доведе до повишение на сметките за ток, Славкова отбеляза, че те и без него са щели да се повишат с 50 процента, но с него очакванията са скокът да бъде по-безболезнен. Освен това Зеленият преход цели гражданите сами да започнат да произвеждат енергията, която им е необходима, или ако не могат сами да го направят, то да се включат в енергийни кооперативи и благодарение на тях в дългосрочен план да могат да намалят и сметките си за ток, и водородния си отпечатък.
