Тихо и кротко в сряда започна извънредният месец на бюджетната равносметка. Тоест – правителството и парламента трябва да теглят чертата и да пресметнат как се оправяме с бюджета за 2022 г., който – както прекрасно знаем – бе сглобен за отрицателно време и в условията на неизбежна самоотбрана, както се казва на наказателно-правен жаргон. От една страна – притиснати от все още задълбочаващата се криза заради пандемията. От друга страна – пришпорени от поредните изтичащи крайни срокове за предаването на Националния план за възстановяване. От трета страна – обладани от собствения си партиен и кастов егоизъм, заради който дори собствените си носове вече не виждаме.
В крайна сметка обаче чудото се случи и продължава да се случва. Да, в правителството, в парламента и в държавната администрация не работят само ангели и херувими, но в крайна сметка… ние си ги избираме и ние им плащаме заплатите и осигуровките. Така че, ако някой има някакви претенции към законодателната и изпълнителната власт, нека най-напред се погледне в огледалото и си отговори на въпроса "Заслужаваше ли си да продам гласа си на тия кретени само за 50 лева?" Пък после – ако все още не го е срам и страх, може да събере една торба камъни и да атакува парламента откъм най-ниските прозорци.
Да обясняваме на драгия читател какво е милионер си е чиста проба интелектуална обида. Да си припомним обаче какво означава буфосинхронист си е полезно, защото – откъдето и да го погледнем – главните изпълнители на българската политическа сцена открай време са си били точно такива – комедианти, които на фона и в ритъма на предварително записана чужда музика, имитират истинско изпълнение. Естествено, не всички, но мнозинството от тях – със сигурност.
Помните ли, навремето имаше една класация за най-мързелив и най-работлив депутат. Говорим за 2004 година. Каквото и да си спомнят днес някои корифеи, препитаващи се като медийни експерти и политолози, тази класация беше измислена от "Клуб – журналисти срещу корупцията" и си беше полезна, защото средностатистически в ранглистите попадаха средно по 130 народни представители.
между постепенно залязващата пандемична криза и все по-сигурно изгряващата криза заради руската инвазия ъчинен вен за отрицателно време видят как дойде В рамките на юни следва да бъде обсъдена и гласувана актуализацията на държавния бюджет за 2022 г. Въпреки че предложението субсидията на партиите да е „лев за глас” е своеобразен евъргрийн за българските политически формации, в края на декември сериозни дебати по темата нямаше. Не се очакват такива и сега, като финансирането на партиите не е актуален въпрос нито за управляващите, нито за опозицията.
Данните са обобщени от екип на Института за развитие на публичната среда. И са публикувани в сайта "Отворен парламент", но като няма кой да чете…
А би трябвало, защото положението е повече от срамотно.
Междувременно през април Сметната палата публикува годишните финансови отчети на политическите субекти. От данните става ясно, че общо 124 (от 127) от тях са подали в срок своите документи. Институт за развитие на публичната среда следи темата за партийното финансиране в развитие. И тази година екипът ни събра, обработи и анализира информацията от финансовите отчети на партиите в страната. В поредица от публикации ще фокусираме вниманието върху приходите на партиите, техните разходи, даренията, които получават и набирания членски внос.
Приходите според законодателството
Собствените приходи и държавната субсидия са двата основни източника за финансиране на политическата дейност, според Закона за политическите партии.
Собствените приходи биват: от членски внос, от недвижими имоти на партиите, от дарения и завещания от физически лица, от лихви по парични депозити в банки и доходи от ценни книжа, от стопанска дейност.
Право на държавна субсидия имат партиите и коалициите, излъчили представители в Народното събрание (НС). Субсидия получават и партиите, получили повече от 1% подкрепа на последните парламентарни избори. Размерът ѝ се определя от Закона за държавния бюджет всяка година. Към настоящия момент той възлиза на 8 лв. на получен действителен глас.
Партийните приходи през 2021 г.
Партиите, подали отчетите си за 2021 г., декларират набрани общо 38 391 735 лв. Кои са източниците на тези средства, показва следващата графика:
Разпределение на приходите на политическите партии през 2021 г.Субсидия (47.04%)Дарения (27.64%)Членски внос (12.83%)Средства на кандидатите (6.27%)Други (6.22%)
Държавната субсидия се запазва като основен източник на приходи – 47% (или 18 058 424 млн. лв.) от всички постъпления в партийните каси идват именно от нея. Тук следва да отбележим, че през 2021 г. общо 13 политически субекта (някои от които коалиции от партии) са получавали субсидия. Но точно проследяване на държавната помощ не може да се направи през информацията във финансовите отчети, тъй като те не съдържат специфична графа за нейното отчитане. Именно заради това, екипът ни следи и данните, публикувани от Министерство на правосъдието в тази насока.
Почти една трета от партийните бюджети през 2021 г. е формирана от дарения – 28 % от всички приходи или 10 611 845 млн. лв. Членският внос на симпатизантите пък носи 13 % от партийните попълнения – или 4 925 090 лв. Значителният дял на даренията се дължи в голяма степен на проведените през 2021 г. три избора за народни представители, както и изборите за президент и вицепрезидент. Традиционно участниците в кампании активно набират средства от свои симпатизанти и това дава отражение върху техните годишни приходи.
Основната част от показаните приходи е формирана от партиите и коалициите, които са били част от парламента през 2021 г. Настоящите 7 парламентарно представени субекта например са отчели постъпления от 28 038 000 лв. или 73 % от общите партийни приходи за миналата година.
Следващата графика показва разпределението на приходите именно на седемте партии и коалиции в настоящия парламент:
Приходите за 2021 г. на седемте партии и коалиции в 47-мото Народно събрание
– Субсидия – 55.97%,
Дарения – 24.36%,
Членски внос – 8.34%,
Средства на кандидатите – 7.58%,
– Други – 3.75 на сто.
Видно е, че субсидията има най-съществена роля – тя представлява 56% от приходите им или 15 694 000 лв. Даренията възлизат на 6 829 000 лв. (24%), като тук отново трябва да посочим ролята на многото (четири) предизборни кампании през 2021 г.
Същевременно от декларираните данни става ясно, че извънпарламентарните партии са отчели общо 10 353 735 лв. приходи. Източниците основно са били дарения – 3 782 845 лв. (37%), членски внос – 2 587 090 лв. (25%) и субсидия – 2 364 424 лв. (23%). Високият дял на субсидията се дължи на факта, че през 2021 г. работеха 4 парламента. Така част от партиите, които са извън настоящия 47-мото НС, са получавали държавна помощ при участието си в предишни народни събрания. По-долу може да видите подробно разпределение на приходите на извънпарламентарните партии:
Приходите за 2021 г. на извънпарламентарните партии:
– Дарения – 36.54%,
– Членски внос – 24.99%,
– Субсидия – 22.84%,
– Средства на кандидатите – 2.73%,
– Други – 12.91 на сто.
Както вече споменахме, през 2021 г. се проведоха четири предизборни кампании. Въпреки това от подадените за изминалата година финансови отчети, става ясно, че 54 партии (от всички 124) или 44% от регистрираните политически субекти на българската сцена, не са декларирали никакви приходи. Това практически показва, че те не са развивали никаква дейност. Вероятно ще покажат някаква активност около задаващите се догодина местни избори.
Данните от годишните финансови отчети на партиите показват от една страна значителната роля на държавната субсидия за формирането на техните приходи. От друга, очевидно в изборни години формациите у нас успяват да мобилизират значителни по размер дарения (за които ще представим повече подробности в последващ материал). Остава открит въпросът защо толкова много партии нямат дейност като не успяват да съберат дори членския си внос.
Реформите на партийната субсидия останаха за друг път
На пръв поглед в публичното пространство изглежда, че въпросът за партийните субсидии е от особено значение за парламентарно представените (и не само) партии. Този техен интерес се засилва особено с приближаването на всеки вид избори, защото от подобен дебат се извличат политически дивиденти. В последните години споменаването на темата се усилва и покрай приемането на републиканския бюджет. Но както стана видно от обсъжданията в Народното събрание преди гласуването на Бюджет 2022, помощта за партиите остана извън основния фокус. Дали това се дължи на очакването за година без избори, или пък причините са други, не става ясно. Позицията си по темата преповториха единствено от Има такъв народ.
Политическото говорене за държавната субсидия обаче, се ограничава изключително върху нейния размер. Няма реални намерения за въвеждане на нова система за партийно финансиране практически. Липсват и дебати за изработването на механизми, които да обвързват основанието за получаване и размера на субсидията с функциите, които изпълняват партиите.
Субсидията през 2021 г.
Според Закона за политическите партии, право на държавна субсидия имат партиите с не по-малко от 1% подкрепа на последните парламентарни избори, както и всички коалиции, излъчили народни представители. В резултат на трите избора, проведени миналата година, общо 13 политически субекта (някои от които коалиции от партии) са получавали държавна субсидия.
Размерът на тази помощ обаче не е обвързан с обективен критерий, а зависи само от волята на депутатите. През 2021 г. сякаш удобно за всички субсидията се задържа на 8 лв. на получен действителен глас. Така по данни на Министерство на правосъдието през миналата година държавата е отделила 18 943 750 лв. за партийни субсидии. Тук трябва да отбележим, че от Има такъв народ
на действителен глас. Също толкова, но за периода 4-и април – 30-и юни, са
(част от коалицията „Изправи се! Мутри вън!“). И двете формации са заявили, че не желаят да получат пълния размер на помощта, тъй като ще се съобразят с мнението на гласувалите в референдума от 2016 г. (един от въпросите тогава, бе за намаляването на субсидиите на 1 лв. за глас).
Четири парламента работиха през миналата година. Така през 2021 г., най-много средства са получавали формациите в 44-ото Народно събрание – 5.88 млн. лв., следвани от тези в 46-ото с 5.1 млн. лв. Пълната информация за получените от парламентарно представените партии субсидии може да видите в инфографиката по-долу:
Ако „класираме” политическите субекти, то ще видим, че през 2021 г. най-много държавно финансиране са получили от ГЕРБ (вкл. и в коалиция със СДС). Техните приходи възлизат на 6.5 млн. лв. Следват БСП (като коалиция от партии) с 4.3 млн. лв. и ДПС с 2.5 млн. лв.
Така например „реалната дневна ставка” за ГЕРБ възлиза на 17 915 лв. При БСП тя е 11 700 лв., а при ДПС – 6 940 лв. Това са и трите партии, участвали във всички народни събрания през 2021 г.
През изминалата година се проведоха три кампании за парламентарни избори. От отчетите на партиите за тях става ясно, че в голяма степен субсидията се използва за финансиране именно на предизборните надпревари. За
– за вотът през юли 2021 г. участниците са вложили общо 7.4 млн. лв., а в този за парламент през ноември – 7.3 млн. лв. Като основен източник на приходи се очертава държавната субсидия с дял от около 60%. Тя формира например 88-92% от средствата за кампаниите на партия Възраждане и между 70% и 100% от тези на ДПС.
Ще има ли реален дебат за партийното финансиране?
Както посочихме по-горе, единственият критерий за получаване на държавна помощ, въведен от законодателя, са гласовете, привлечени от формациите на изборите. Така субсидията се възприема по-скоро като „награда” за изборни резултати. Това стимулира партиите да бъдат активни главно по време на предизборни кампании, които както стана ясно, финансират именно със субсидията.
По този начин партиите нямат интерес да изпълняват други присъщи за политическото представителство задачи. Най-видна е липсата на подготовка на партийни активисти. Тя се проявява особено по време на избори, когато именно тези активисти трябва да попълват съставите на секционните избирателни комисии. Сред примерите за присъщи на политическите партии дейности биха могли да бъдат също научноизследователска работа в сферата на държавното управление, подготовка на управленски програми и идейни платформи, гражданско образование за определени групи от населението и т.н.
Освен липсата на обективен критерий при определяне на размера на субсидията, сериозен дефицит са и несъществуващите разходни норми за нея. Никъде в законодателството не се изисква от партиите да отчитат какъв процент от субсидията отделят за за заплати и осигуровки на своите активисти. Няма изискване да се посочват и дяловете на административните разходи, които се покриват с държавни средства на годишна база или на външните услуги например.
Субсидията не се отчита самостоятелно във финансовите документи на партиите и не може да се проследи за какво конкретно се използва тя.
При дебатите за Бюджет 2022 обсъжданията по същество за субсидията липсваха, а размерът ѝ за тази година се запази. Все пак в свое изказване финансовият министър и вицепремиер Асен Василев изрази мнение, че трябва нов механизъм за определяне на държавната помощ. Василев поясни, че той трябва да е базиран на необходимата „минимална издръжка на партийни офиси и сътрудници в 28 града, както са 28-те области. И дотам”.
Това обаче не е достатъчно. Темата за помощта, която партиите получават от държавата, трябва да се разглежда само в контекста на необходимостта от цялостна реформа на партийното финансиране.
Държавната помощ следва да се обвърже с обективен критерий. Такъв например може да бъде размерът на средната работна заплата – за да имат стимул народните избраници да работят за подобряване на икономическите условия в страната. Необходимо е също така въвеждането на механизми за по-голяма прозрачност при разходването и отчитането на субсидията.
В тази връзка и не на последно място следва внимателно да се набележат дефицитите в Закона за политическите партии и в него да се въведе дефиниция за присъщите на партиите дейности. В последващи публикации екипът ни ще представи подробности около приходите и разходите на политическите партии за 2021 г. и спецификите на тяхното отчитане.
