Наскоро пред погледа ми попадна поредната телевизионна реклама на компания за бързи кредити. Тези реклами вече станаха по-нагъсто от банковите. И за това си има обяснение – дружествата, занимаващи се с този бизнес, са в пазарно настъпление. Те се опитват в максимална степен да усвоят онези пазарни сегменти, от които банките буквално се отказаха, когато затегнаха изискванията към длъжниците по повод на прегледа на качеството на активите. Става дума за хората с доходи по граждански договори или от наеми, за тези, които по някаква причина не могат да докажат висока платежоспособност, изпитват някакви финансови затруднения. Говорим за лицата, защото става дума не само физическите лица – за гражданите, а и за юридическите – за фирмите. Те също попадат в групата на кредиторите, които не са банки фирми за бързи заеми, за факторинг и за лизинг.
Колко е голям и колко бързо расте пазарът
на тези кредитори? Според регистрите на БНБ у нас 176 фирми се занимават с предоставяне на заеми и с лизинг. И още 26 кредитни кооперации предоставят подобни услуги. Отделно от тях още 173 подобни компании са прекратили дейността си по различни причини.
От статистиката на Централната банка става ясно, че общият размер на заемите и на лизинга, предоставен от всички действащи подобни дружества към края на септември 2016-а (за четвъртото тримесечие на миналата година данни все още няма), са общо около 5.7 млрд. лв. – 2.42 млрд. лв. са отпуснали фирмите за кредити, а 3.28 млрд. лв. – лизинговите компании. За период от една година заемите, предоставени от кредитните компании, нарастват с над 15%, а услугите, предоставени от лизинговите дружества – с 10 процента. А за същия период в банковото кредитиране е отчетен спад от 2.16 процента. С други думи, пазарът на небанковото кредитиране и лизинговите услуги, макар и да е десет пъти по-малък от банковия и на него да работят изключително много играчи (някои от тях са дъщерни дружества на банки), расте много бързо и участниците на него са доста агресивни. Това се вижда не само от рекламите им из медиите, но и от общата статистика. Точно тя показва, че специално компаниите за кредити (за лизинговите фирми това е обичаен бизнес) активно навлизат в
предоставянето на заеми за фирми
– най-вече за малки и средни и за такива, които по ред причини не се вписват в изискванията на банките. Сравнението на данните за период от една година е показателно: макар и да е все още незначителна част от бизнеса на фирмите за кредити (около една шеста), заемите за търговски дружества нарастват с близо 11%, докато при банките те намаляват – с около 3.2 процента.
Става въпрос за финансиране, предоставяно най-вече за оборотни средства на дружества, които не могат да докажат със счетоводни документи, че имат задоволително финансово здраве. По тази причина те просто не могат да преминат през цедката на кредитния риск на банките.
Не са малко и случаите по-малките фирми да се обръщат към компаниите за кредитиране, привлечени от по-кратката и улеснена процедура за отпускане на заеми, защото парите, за които кандидатстват, са им нужни в рамките на ден-два. А ако ги поискат от банки, това ще отнеме повече време. Това се отнася най-вече за дружества, които до момента не са работили с банков кредит или имат затруднения с обслужването му.
Развитието на този бизнес – на фирмите за кредитиране, от една страна, е положително явление, защото той предоставя алтернативен достъп до пари на широк кръг лица, които по ред причини не могат да ги получат от банките. В същото време разширяването му и в сферата на по-големите заеми за граждани – вече има фирми, които отпускат финансиране до 90 хил. лв., а и в кредитирането на фирми, е свързано с доста рискове. Ще напомним какви сериозни вълнения предизвика през 2016-а фалитът на две кредитни кооперации, както и агресивното събиране на вземания от предоставени от фирми за кредити заеми на граждани – през 2013-а и 2014-а. Тогава всички медии нададоха вой срещу т.нар. лихварски дружества и се посипаха унищожителни критики за липсата на контрол върху тях. После нещата пак се успокоиха, но най-вече защото услугата се масовизира и гражданите започнаха масово да ползват тези компании като алтернатива на банките.
Сериозните рискове обаче остават
Причината е, че, както вече казахме, клиентелата на компаниите за кредити не спада към кръга на най-платежоспособните. Това се отразява и в цената на услугите, които тези фирми предлагат. Макар Законът за потребителския кредит да регулира максималния размер на лихвата, която тези фирми могат да изискват от клиентите си по отпуснатите им кредити, нейният максимален размер – 40%, е доста по-висок от лихвите, прилагани по банковите заеми. При това регулацията се отнася само до потребителските кредити. А фирмите, чиято дейност коментираме, се занимават и с жилищно, и с фирмено кредитиране, но за тях този род ограничения не са ясно разписани. Освен това въпросният таван от 40% важи само за редовно обслужваните заеми. Ако са просрочени, лихвите, които трябва да плащат длъжниците, излитат рязко нагоре. А проблеми с редовното плащане на задължения към такива компании явно има. Достатъчно е да кажем, че според статистиката на БНБ само необслужваните кредити в балансите им са за 426.5 млн. лева. А на каква сума като цяло са заемите с просрочия въобще не е ясно. Според някои неофициални информации проблемните вземания на тези дружества достигат до 35% от всички кредити, които са отпуснали.
При това състояние на нещата съществува опасност, ако бизнесът на дружествата за кредити продължи да се разраства с досегашните темпове, след време да обхване много широки слоеве от населението и от малките фирми, които по правило реагират изключително болезнено на всеки опит за по-агресивно събиране на проблемните вземания.
За да бъдат намалени рисковете от сериозно обществено напрежение, свързано с бизнеса на въпросните фирми, е добре той да бъде подлаган на по-чести и обстойни проверки от Комисията за защита на потребителите.
Добре е да се помисли дали не е редно и предоставянето на фирмени кредити от тези компании да бъде подчинено на по-строги законови регулации. А що се отнася до кредитните кооперации – през 2016-а се заговори за необходимостта дейността им да бъде уредена със специален закон. Когато се вихреше скандалът с фалита на двете кредитни кооперации в Кюстендил и в Дупница, много депутати се ангажираха да съдействат за приемането на съответната законова регламентация. Но след това или забравиха за този ангажимент, или времето не им стигна. Лошо ще е, ако следващите подобни фалити изпреварят добрите намерения.
