Навремето Уинстън Чърчил е казал: "Твърди се, че демокрацията е най-лошата форма на управление, но по-добра не е измислена." Хубаво е да се сещаме за тези думи на британския политик всеки път когато на дневен ред излезе темата: "За или против валутния борд в България." Защото паричната система на страната ни е преживяла през последните 150 години всякакви валутни режими – от златния стандарт, през плановата икономика, до свободното пазарно определяне на валутния курс. И всички те са се провалили катастрофално. Единствено системата на валутния борд, или на т. нар. паричен съвет, въведена през юли 1997-а, засега осигурява непоклатимата стабилност на националната ни валута. И тя е толкова устойчива, че може да работи дори ако еврозоната рухне и еврото – валутата, към която е привързан левът, изчезне. Защото ако някой е забравил – чл.29 на приетия през юни 1997-а Закон за БНБ, в който са вградени правилата за Валутния борд, все още пише следното: "Официалният валутен курс на лева към германската марка е 1 лев за 1 германска марка. Когато законно платежно средство във Федерална република Германия стане общата валута на Европейския съюз – еврото, официалният валутен курс на лева към еврото се определя по официалния курс, по който германската марка се е конвертирала към еврото." С други думи, ако еврото изчезне, нашият лев ще си остане привързан към германската национална валута в съотношение едно към едно, без да е нужно да бъде пипан този закон.
Темата за валутния борд
става актуална, защото само след три месеца ще се навършат 20 години от неговото въвеждане и през целия този период той функционираше успешно. Обикновено точно такива годишнини са повод за равносметка за ползите и недостатъците от прилагането на една система. А в случая тя до голяма степен определя хода на икономическото развитие на страната. Дискусията по тази тема през всички тези години не е прекъсвала, само се е усилвала и е затихвала. В края на февруари финансистът Красимир Ангарски и бившият премиер Иван Костов коментираха поредните предизвикателства, пред които валутният борд изправя страната ни. Веднага трябва да напомним, че това са двамата финансисти, които заедно със Светослав Гаврийски и с Муравей Радев работиха основно за въвеждането на Валутния борд в страната. Красимир Ангарски в началото на 1997-а бе министър без портфейл в служебното правителство на Стефан Софиянски и ръководеше групата от експерти, която преговаряше с МВФ и отговаряше за подготовката на нормативните документи, с които бе въведен валутният борд. Светослав Гаврийски пък по онова време бе министър на финансите в служебното правителство на Стефан Софиянски, а когато то предаде управлението на редовното правителство на Иван Костов, стана управител на БНБ. Под негово ръководство Централната банка започна да изпълнява изискванията на новия Закон за БНБ, с който бе въведен валутният борд.
Сега Ангарски вече смята, че валутният борд пречи на икономическото развитие на страната. "Търпим ограниченията на борда от 20 години, а те водят до загуба на растеж, на вътрешен продукт и до ниски доходи. Вече идва момент, когато трябва да предприемем действия. Най-важната последица е, че националната банка не може да рефинансира банките в страната", посочи Ангарски. Според него бордът трябва да бъде запазен единствено ако България бързо се присъедини към еврозоната.
Иван Костов пък обясни на конференция през февруари в Българската академия на науките, че ако няма скорошна перспектива за влизане в еврозоната, България трябва да се откаже от валутния борд. В противен случай страната ще продължи да изостава твърде много в икономическото си развитие.
В думите на двамата експерти има много истина. Но не е и цялата истина. Когато се води дебат по такива важни теми като запазването или смяната на действащия паричен режим в една държава, важно е безпристрастно да се разгледат всички аргументи "за" и "против".
Недостатък на валутният борд
е, че той лишава БНБ от възможността да води собствена парична политика. Тя следва паричната политика на Европейската централна банка, която е емитент на еврото – това е валутата, към която е привързан левът. В този смисъл БНБ е лишена примерно от възможността да насърчава българската икономика и износ чрез определяне на най-благоприятните за развитието й лихвени равнища. Или чрез целеви финансирания чрез банките за някои структуроопределящи сектори – най-вече експортно ориентираните. В този ред на мисли БНБ не може плавно да девалвира валутата ни спрямо долара, еврото или швейцарския франк, за да подкрепи износа или да направи българските стоки по-конкурентоспособни на българския пазар спрямо вносните. В това отношение ние не можем да ползваме изброените по-горе предимства на паричната политика, с които разполагат например Полша, Чехия, Унгария и Румъния за стимулиране на собствените си икономики.
И по отношение на лихвените равнища, както вече казахме – заради валутния борд, и при тях следва политиката на ЕЦБ. Това означава, че БНБ не може да запази по свое усмотрение нисък основен лихвен процент, за да стимулира икономиката, ако ЕЦБ предприеме увеличение на своите лихви. В момента БНБ дори не определя основния лихвен процент – това прави пазарът, тя само го обявява. И отново заради валутния борд БНБ не може по свое усмотрение да увеличи лихвените равнища, примерно за да възпрепятства увеличението на инфлацията, ако ЕЦБ не вдига лихвените си равнища.
Валутният борд показа още един съществен недостатък, който се прояви в средата на 2014-а при кризата с Корпоративна търговска банка. Неговият закон забранява на БНБ да изпълнява класическата роля за една централна банка – като кредитор от последна инстанция. Този й статус би позволил Централната банка да може да налее неограничено количество пари в кредитна институция, подложена на ликвидна атака. Именно липсата на тази възможност не позволи на БНБ да се притече на помощ на Корпоративна банка и в резултат тя бе поставена под специален надзор, а след това бе обявена в несъстоятелност. Докато ЕЦБ излива огромен ресурс за подкрепа на банковите системи на Гърция, Италия, Португалия и Испания. По този начин не само поддържа тяхната стабилност, но и допринася за устойчивостта на държавните им бюджети.
Предимствата на валутния борд
са, че чрез стабилността на националната валута гарантира сигурност на вложенията на инвеститорите и на покупателната способност на населението. Ключът е в това, че по закон всички капитали в страната трябва да се поддържат в национална валута, а една нейна обезценка в дългосрочен план би поставила под сериозна заплаха всяка инвестиция. Освен това отмяната на валутния борд и връщането към политиката на свободно плаващ курс на лева би съживило валутния риск за бизнеса на всички търговски дружества – и на вносителите, и на износителите. А управлението и хеджирането на този риск ще доведе до допълнителни разходи за фирмите.
Излизането от валутния борд ще върне валутния риск и в бизнеса на банките. А според европейския регламент за капиталова адекватност този валутен риск трябва да се покрива с допълнителен капитал. Подобни увеличения ще са допълнителна тежест за банките, която те ще пренесат върху цената на кредитите за клиентите си и по този начин ще възникне цялостен негативен ефект върху конкурентоспособността на бизнеса. В момента заради режима на валутния борд всички тези рискове не съществуват, не се изчисляват и не се покриват с капитал за позициите на банките в евро и левове. Но тези позиции съставляват 99% от банковите активи и от активите на търговските дружества.
Възстановяването на плаващия валутен курс на лева може да доведе и до
някои проблеми от данъчно естество
Те са свързани най-вече с осчетоводени, но нереализирани печалби от курсови разлики. Ако те бъдат признати като част от облагаемия финансов резултат на дружествата, те могат да доведат до декапитализацията им, защото ще се плаща данък върху приход, който само е осчетоводен, но не е влязъл реално в сметките на банките и фирмите. Този проблем възникна в края на 1996-а и началото на 1997-а и решаването му изискваше екстрена промяна в данъчните закони. Обаче сега едва ли ще е възможен подобен ход заради членството ни в ЕС.
Чрез валутния борд се гарантира устойчивост на покупателната способност на населението. Позабравиха се времената преди средата на 1997-а, когато доходите на хората рязко намаляха заради обезценяването на националната валута.
Не на последно място по значение е, че валутният борд предпазва БНБ от политически натиск, който е неминуем и на който бяхме постоянни свидетели до 1997-а, за финансиране на определени бизнеси или за поддържането на определени икономически политики (често абсолютно погрешни) на управляващите партии. В този смисъл валутният борд е една от невидимите защити срещу политическата корупция.
Що се отнася до липсата на възможност за стимулиране на конкурентоспособността на икономиката чрез паричната и лихвената политика, това може да се преодолее чрез структурни реформи, които подобряват бизнес климата. В това отношение валутният борд се явява като катализатор за такива реформи. Без него партиите ще са склонни да притискат БНБ да решава икономическите проблеми чрез паричната политика, а не като правят реформи. А практиката е показала, че това води до катастрофални последици. Затова в България е по-добре валутният борд да бъде запазен, независимо от всичките му недостатъци.
