Българските банки ще продължат ударно да чистят просрочени заеми. Тази година обаче на прицел ще са най-вече корпоративните необслужвани кредити, а не тези на домакинствата, предвиждат от Асоциацията на колекторските агенции в България. По нейна поръчка нeзaвиcимият инcтитyт зa мapĸeтингoви изcлeдвaния "Ипcoc Бългapия" е провел проучване на състоянието на задлъжнялостта. Според констатациите на анализаторите през 2017-а финансовите институции ще продадат пакети от лоши корпоративни заеми за 1 млрд. лева.
Тенденцията банките активно да препродават необслужваните си заеми се зароди преди около година. Подтикнаха ги стрес-тестовете и прегледите на капиталовата им адекватност. Така още в средата на 2016-та бяха продадени портфейли на три пъти по-голяма стойност, отколкото през същия период на предишната година – 609 млн. лв., при 221 млн. лв. за 2015-а.
"Ще станем свидетели на нарастване на продадения дълг вследствие на нови ниши – обезпечени и корпоративни портфейли", предвиждат събирачите на вземания. Според председателя на асоциацията Райна Миткова продажбите на портфейлите с просрочени корпоративни заеми ще се отразят здравословно и на банките, и на пазара.
"Готвят се нови траншове на "УниКредит Булбанк", Пощенска банка и обединената банка между СИБАНК и ОББ, но очакваме още сделки в корпоративния сегмент за чистене на балансите на кредитните институции от лоши кредити", каза заместник-председателят на асоциацията Милена Виденова. Освен изброените сделки се очакват поне още две, които ще осъществят една банка и една лизингова компания.
Освен лоши фирмени кредити през 2017-та банките ще продължат да продават и портфейлите си с лоши потребителски заеми. През изминалата година продажбите на подобни кредити достигнаха рекордни нива – 900.5 млн. лв. (за сравнение – година по-рано сумата беше 455.7 млн. лева).
Очертава се и през сегашната година банките да бъдат водещи при възлагането на продажби на лоши кредити в страната. В момента те формират около половината от този пазар, следват ги телекомите с 30% и фирмите за бързи кредити с 20 на сто.
"Възложителите на продажби на дълг в предишните две години бяха значително по-разнообразни в сравнение с 2016-а”, напомни Александер Грилихес, член на управителния съвет на секторното сдружение. По думите му лизинговите и застрахователните компании, както и ютилити фирмите вече не ползват толкова активно услугите на специализирани агенции за събиране на вземания.
На пазара на
междуфирмените задължения
също се наблюдава значителен ръст в обемите на възложени вземания. През изминалата година са продадени задължения на фирми за 146.3 млн. лв., година по-рано сумата беше 87.6 млн. лева. Само през първото полугодие на 2016 г. стойността на препродадените борчове е равна на тази през цялата 2015 година. А още по-съществен се оказва ръстът във второто полугодие на 2016 г., сравнен с този период на 2015-а. Достигнатите обеми на продадени вземания на бизнеса през 2016-а надвишават в пъти, възлаганото през 2013 г. – 18.8 млн. лева.
Най-проблемните сектори остават търговията на едро и дребно, строителството и операциите с недвижими имоти – в тази група влизат около половината от всички компании в затруднение, посочват експертите.
Нараства и средният размер на
необслужваните задължения на домакинствата
Тази тенденция се наблюдава от няколко години, но през 2016-та покачването е с 22%, отчита колекторската асоциация. През изминалата година средният дълг на българина е бил – 912 лв. при 747 лв. през 2015 година. В предишната – 2014 г. задълженията му са били средно по 485 лева.
"Ръстът на средния размер на индивидуалния дълг на българина на практика е почти двоен спрямо този, който отчетохме само преди две години. Това е ясен показател, че макар и по-рядко, потребителите задлъжняват със все по-значителни суми", коментира Райна Миткова.
"Подобрението в икономическата обстановка върна интереса на гражданите към тегленето на кредити и така станахме свидетели на ръст както в банковото, така и в небанковото кредитиране. Това от своя страна неминуемо води и до просрочия", допълни Миткова.
"На практика ниската финансова култура и като следствие – неумението да преценим дали можем да си позволим определена покупка, е причината за трудностите впоследствие да се изплащат този тип задължения. Това се вижда от типа на стоките и услугите, за които потребителите обичайно пристъпват към "бърз" кредит. В началото на списъка са заемите за изплащане на мобилни телефони, компютри и таблети, телевизори", каза Александер Грилихес.
Въпреки че българите задлъжняват със все по-значими суми, броят на хората, които не успяват да изплатят заемите си, видимо намалява през 2016-та, което се отразява и върху общия обем на необслужените вземания за периода, посочи Милена Виденова. Общият обем на възложените за събиране вземания през годината намалява при индивидуалните потребители, констатира проучването. През 2016 г. той е 1.67 млрд. лв. при 1.96 млрд. лв. година по-рано.
"Наблюдаваме промени в причините за просрочие при потребителите у нас. Намаляват хората, които не са погасили вноската по дълга си поради забавено възнаграждение от работодател, което е позитивен знак. В същото време напред излиза друга причина за просрочие – забравена неплатена вноска. Това също е добър знак, защото подобни просрочия се погасяват по-бързо и безпроблемно, тъй като потребителите не изпитват реални финансови затруднения", каза Райна Миткова.
Ситуацията в началото на 2017 г. обаче е по-различна – в асоциацията отчитат с около 10% по-ниски нива на плащане през януари и февруари в сравнение с година по-рано. Основната причина, според експертите, са студената зима и по-високите сметки за отопление, както и разходи за лекарства, свързани отново с по-студения сезон. Освен това редица сектори, силно обвързани с метеорологичните условия – като строителство, озеленяване, земеделие, са били буквално блокирани от ниските температури, съответно заетите в тях са останали с минимални доходи, което е довело до реални трудности да погасяват задълженията си. Очакванията на компаниите са плащаемостта постепенно да се подобри с покачването на температурите.
Без съществени изменения остава
профилът на длъжника
у нас, посочват авторите на изследването. Потребителят, който най-често задлъжнява, все още е млад човек, под 30-годишна възраст.
"Средностатистическият длъжник продължава да е от мъжки пол, все още предимно със средно образование и непостоянна работа. Оптимизмът, характеризирал 2016 г., обаче води до своеобразно разширяване на профила в това отношение – наблюдаваме по-голям брой длъжници, които имат и висше образование, и постоянен трудов договор. Обичайно това е млад човек, който наскоро е започнал първата си постоянна работа и не е преценил правилно съотношението между приходите и разходите си", обяснява Димитрова.
През 2016 г. най-голям брой "лоши" платци е имало в Стара Загора, в Благоевград, а едва на трето място се нарежда столицата. Най-съвестни през годината са били жителите на Враца и Русе. Зодия Близнаци е най-често срещаният длъжник през годината, а най-малко задлъжняват представителите на зодия Рак, отчитат събирачите на вземания.
