Международните одиторски компании и всички дружества, чиито отчети те проверяват и заверяват, са изправени пред огромни предизвикателства. Те са свързани с промени в изискванията на международните одитни стандарти (МОС) и с въвеждането на нов международен стандарт за финансово отчитане (МСФО), а също така и с прилагането на новото законово изискване отчетите на всички предприятия от обществен интерес (ПОИ) да бъдат проверявани и заверявани едновременно от две одиторски компании. За някого това може да изглежда в рамките на нормалната практика. Всъщност това усложнява значително живота на компаниите.
Преди всичко едновременното спазване на всички тези нови стандарти и правила със сигурност ще увеличи разходите на одитираните дружества за такива цели. И крие опасност за хаос в отчетността на цели сектори, тъй като целият частен финансов сектор – банки, застрахователи, дружества, управляващи пенсионни фондове, инвестиционни посредници, всички компании регистрирани на фондовата борса, и всички големи дружества с частен и държавен капитал подлежат на одит.
Ще се опитаме да опишем възможните проблеми, като се спрем на предизвикателствата, свързани с всяка една промяна. На първо място ще започнем с
двойния одит
Той бе въведен като законово изискване от последното Народно събрание през 2016-а – въпреки предупрежденията за възможните проблеми и от различните браншови организации от финансовия сектор, и от мениджъри на различни одиторски структури. Идеята на този одит е две компании едновременно да проверяват и заверяват отчетите на едно дружество, за да се постигне по-голяма безпристрастност и контрол при представянето на финансовото състояние на одитираното дружество. Още при разглеждането на въпросната законова промяна експертите в тази област обърнаха внимание на факта, че подобна мярка не гарантира постигането на заложените цели. Но пък крие опасност в одитните доклади на двамата проверяващи да има сериозни разминавания в отчитането на важни финансови параметри, дължащи се примерно на разлики в методиките, с които си служат. Това би довело по-нататък до разлики в окончателните одиторски доклади, включително и в одиторските заключения дали предприятието е действащо, или не. Разминаванията в одиторските доклади пък може да нанесе доста сериозни репутационни щети на проверяваната фирма и на нейния бизнес.
В случая същественото е, че въобще не е ясна процедурата и сроковете, в които проблемът с такива разминавания ще се решава. Някой трябва да каже кое от двете становища е правилното и да направи това в приемливи срокове. Вече има
тревожни примери за разминавания
заради различно тълкуване на одиторските стандарти. Той може да бъде намерен в доклада за резултатите от прегледа на балансите на застрахователните дружества. Внимателният му прочит показва, че два екипа експерт-счетоводители на една и съща одиторска компания третират по различен начин онези текстове от МСФО 13, които определят дефиницията за активни и неактивни капиталови пазари. А от това дали финансовите инструменти, закупени от едно дружество – акции, облигации и т.н., се търгуват на активен или неактивен пазар, зависи как ще бъде определена реалната стойност на тези активи. Заради различните тълкувания на въпросните текстове в МСФО 13 капиталът на една от оценяваните български застрахователни компании бе намален с над 47 млн. лв. и коефициентите й за платежоспособност и адекватност се сринаха под изискваните от надзорната регулация минимуми. Наложи се управляващият комитет, който ръководеше прегледа на балансите, да предприеме мерки за отстраняване на тези несъответствия в тълкуванията на МСФО 13 и да коригира резултатите на въпросния застраховател. Примерът е доста стряскащ, ако допуснем, че заради предстоящите двойни одити подобни несъответствия се превърнат в масово явление. Кой ще ги коригира и отстранява, и то в приемливи за дружествата срокове? И кой и как ще гарантира коректността на такива корекции? Пирамидата от въпроси май става доста висока…
По правило това би трябвало да е отговорност на Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Само че разполага ли тя със съответния експертен потенциал, с правилници и процедури за бързо и адекватно разглеждане на подобни проблеми? Едва ли. А те могат да възникнат още през следващата година, тъй като двойните одити ще започнат да се прилагат при проверката и заверката на отчетите за 2017-а. Ситуацията допълнително ще се усложни от въвеждането на
редица промени в международните одиторски стандарти
Става дума за МОС 700 "Формиране на мнение и докладване върху финансови отчети", МОС 701 "Комуникация на ключови одиторски въпроси в доклада на независимия одитор", МОС 705 "Модификации на мнението, изразено в доклада на независимия одитор", МОС 706 "Параграфи за обръщане на внимание и параграфи по други въпроси в доклада на независимия одитор", МОС 720 "Отговорности на одитора относно друга информация в документи, съдържащи одитиран финансов отчет", и МОС 570 "Действащо предприятие". Най-общо и накратко казано, тези промени въвеждат многобройни нови изисквания към одиторите за изготвяне на допълнителни документи и оповестявания към вътрешните одиторски служби на самите предприятия, както и към органите (ако такива има), които надзирават дейността на въпросните фирми.
Въвежда се изрично задължение одиторите да идентифицират в докладите си онези области от дейността на фирмата, които съдържат най-голям риск за финансовата й стабилност. Според промените в МОС 720 одиторът е длъжен да отрази в доклада си "наличията на несъответствия на "другата информация" (финансова или нефинансова), която не се изисква по закон или по приложимата счетоводна рамка, не е част от финансовия отчет, но e част от общия поток публикувана информация за дружеството".
Друго ново изискване пък задължава одиторите в докладите си да изразяват становище "съответства ли докладът за дейността на предприятието на финансовия отчет за същия отчетен период и изготвен ли е докладът за дейността в съответствие с приложимите законови изисквания". Освен това одиторите изрично трябва да заявят "дали в резултат на придобитото познаване и разбиране на дейността на предприятието и обстановката, в която то работи, са установили случаи на съществено неправилно представяне в доклада за дейността и да посочат характера на неправилно представяне".
По отношение на компаниите, чиито ценни книжа се търгуват на капиталовия пазар, одиторите имат ангажимент изрично да посочат дали
системите за вътрешен контрол
на фирмата, чиито отчети заверяват, работят ефективно.
Специално за одитните комитети на компаниите експерт-счетоводителите, които заверяват отчетите и балансите им, ще трябва да подготвят допълнителни доклади, които да съдържат информация по няколко важни елемента. Сред тях са заключения за установени събития или състояния, които биха могли да породят съществени съмнения относно способността на предприятието да продължи да функционира като действащо предприятие; посочване на всички значими пропуски в системата за вътрешен финансов контрол и/или счетоводната система, както и да се отграничат всички съществени въпроси, свързани с действително или предполагаемо неспазване на законови и подзаконови актове или на устава.
За нуждите на надзорните органи пък одиторите ще изготвят доклад, в който ще посочат дали са открили съществено нарушение на законовите, подзаконовите или административните разпоредби, които засягат условията за лицензиране или които регламентират по някакъв начин дейностите на фирмата. В тези доклади ще трябва да присъства и мнение дали има съществена заплаха, или съществено съмнение относно работата на одитираната фирма като действащо предприятие.
Не може да бъде пропуснато и
предизвикателството с новия МСФО 9
Може би това е най-важният стандарт за финансова отчетност, който засяга дейността най-вече на банките. Той въвежда нови правила за оценка на риска от просрочия на вземания на кредитните институции и съответно на провизиите, заделяни от банките по тези вземания. До влизането на този стандарт в сила (от началото на 2018-а) начисляването на провизии се прави едва след като просрочието е настъпило. С прилагането на новия стандарт кредиторът ще трябва да оцени риска такова просрочие да настъпи в бъдеще и съобразно този риск да провизира вземането си още при самото му възникване. Специално когато става дума за кредит, оценката на риска и провизирането ще стават при самото отпускане на заема, съобразно финансовото състояние на дружеството, перспективите му за развитие и възможностите му да работи като действащо предприятие. Последното означава дружеството да е на печалба. Този нов стандарт изисква напълно нов подход при корпоративното кредитиране от страна на банките, въвеждането на нови модели за оценка на риска и съвсем нови методики, които прилагат одиторите за оценка на кредитните портфейли и на другите вземания. Защото именно одиторите определят размера на провизиите, които банките трябва да начисляват.
Прилагането на всички тези нови правила изисква огромна подготовка както за одиторите, така и за одитираните от тях дружества. Всеки пропуск в процеса на тази подготовка създава риск от възникването на хаос в докладите на експерт-счетоводителите при проверката и заверката на балансите и отчетите, както и в допълнителните доклади, които те трябва да предоставят на вътрешните одитни комитети на дружествата и на надзорните органи. А подобни грешки повличат след себе си заплахата от неправилни управленски решения и надзорни мерки, чийто отрицателен ефект може да бъде голям. Затова предизвикателството с прилагането на новите изисквания към експерт-счетоводителите е огромно.
