Разсекретяването на стенограмата от срещата на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС) при президента Росен Плевнелиев на 29 юни 2014-а се превърна в поредната мегаманипулация, на която е подложено българското общество. Повечето медии упорито се опитват да внушат, че въпросната стенограма от срещата ще хвърли светлина върху истината за фалита на Корпоративна търговска банка. Дори лидерите на някои политически партии като Корнелия Нинова така я наричат – "стенограмата за КТБ".
Всъщност истината е съвсем друга. И тя се съдържа в стенограмата от 14 юли 2014 година.
Искането за разсекретяване на стенограмата от 29 юни 2014-а бе направено от главния редактор на сайта "Биволъ" Атанас Чобанов. През 2016-а той получи отказ от главния секретар на президентството, но Чобанов обжалва в Софийския административен съд. Магистратите уважиха жалбата и отмениха отказа на главния секретар на президентството, което означава, че обществото трябва да получи свободен достъп до въпросната стенограма. След това възникна обстоятелството, че президентът Радев е решил да иска съгласието на участниците в заседанието, за да даде или не гласност на стенограмата. Предшественикът му Плевнелиев обаче отказа. И докато всички обсъждат реакциите на политиците, малкото препъникамъче се оказа Сезифов камък, който се затъркаля отново надолу. На заден план остана главното. А именно, че тази стенограма
не е свързана с фалита на КТБ
Точно това написа в открито писмо до президента Радев бившият управител на БНБ Иван Искров, при чието управление през 2014-а бе фалирана КТБ. Искров ясно е посочил, че в стенограмата от 29 юни не се коментира случилото се с КТБ. Това става на второто заседание на КСНС при президента на 14 юли 2014-а. Нещо повече, бившият гуверньор призовава, ако идеята е да бъде оповестена истината около КТБ, да бъде разсекретена и тази втора стенограма. Думите му бяха потвърдени в телевизионно интервю, дадено от премиера по онова време Пламен Орешарски, който също имаше решаващо участие във въпросните събития от 2014-а.
Истината е, че на
29 юни 2014-а КСНС е обсъждал
ситуацията в банковата система и предоставянето на ликвидна подкрепа на една голяма банка, както и вариантът да бъде обявена банкова ваканция.
След приключване на заседанието на КСНС на 29 юни 2014-а президентът Плевнелиев излиза с официално изявление в което се казва: "Политическите партии и институциите, участващи в днешните консултации, декларират своята решителност и готовност за осигуряване на необходимия ресурс и осъществяване на всички необходими мерки за гарантиране на банковата стабилност в страната. Парите на гражданите и фирмите, вложени в банковите институции в България, са сигурни и гарантирани. Банките ще продължат да работят в нормален режим. България е член на Европейския съюз, валутният борд е непоклатим и ще бъде запазен до влизането на България в еврозоната. 1.95583 български лева са и ще бъдат равни на 1 евро, докато сменим българския лев с евро. Разполагаме с достатъчно резерви, средства и механизми, за да се справим с всички опити за дестабилизация, като заставаме зад всяка банка, подложена на атака."
В това изявление няма нито дума за Корпоративна търговска банка, която е затворена на 20 юни. И след чието затваряне започна дирижирано теглене на депозити от още четири-пет банки, като целта явно е била да се стигне до период на "банкова ваканция".
Казаното от президента на 29 юни рязко контрастира с изявлението му след заседанието на КСНС на 14 юли. В него тогавашният държавен глава заявява:
"Не се постигна консенсус
по това дали в казуса с Корпоративна търговска банка да се спазва сегашното законодателство, или да се предвиди нов специален закон. Имаше дълги дебати на тази тема. Искам да уверя нацията, че съществуващото българско законодателство във финансовия сектор, такова, каквото е, е добре работещо, синхронизирано с добрите европейски практики и разполага с абсолютно ясни механизми за действие. Въпросът беше дали в добавка към съществуващото законодателство да има и специален закон по казуса с КТБ. Тук политическите сили и институциите в лицето на БНБ, правителството основно, Министерство на финансите, както и някои други институции, очевидно в следващите дни ще продължат да търсят сходство в позициите си. За мен това не е никакъв проблем поради факта, че в България има съществуващо законодателство, модерно, ясно е разписано какво се прави, когато една банка изпадне в несъстоятелност. Ако не се постигне консенсус за приемане на нов специален закон, важи едно добре разписано и според мен абсолютно адекватно и разумно законодателство, което ще трябва да се спазва."
Както се вижда, когато на заседанието на КСНС се обсъжда казусът за Корпоративна банка, президентът отчетливо посочва този факт. Изявлението му е изпълнено с подтекст и издава предварителни добре синхронизирани действия, водещи към постигането на определената цел. Но вероятно точно заради тази своя позиция Росен Плевнелиев препоръчва стенограмите да не се разсекретяват.
Защото, ако специално втората стане обществено достояние, ще се разбере, че той е бил против преструктурирането на Корпоративна търговска банка и е поддържал тезата за пълния й и безответен фалит. Което трябва да отправи погледа ни назад към политическата ситуация през 2014-а. Към правителството на Орешарски, което предложи Пеевски (дирижирал задкулисно срива на КТБ заради личната му вендета към нейния собственик) за шеф на ДАНС. Към финансовия министър Петър Чобанов – отказал рефинансиране на КТБ в критичния момент (заради което бе възнаграден с един депутатски мандат от ДПС впоследствие). Към поведението на експрезидента Плевнелиев да угоди хем на ГЕРБ, хем на приятелския си капиталски кръг.
Че е имало проект за спасяване на КТБ
подготвен от БНБ и от Министерството на финансите, става ясно от прессъобщенията на самата Централна банка. Но дори и там не вярваха, че той ще се случи, познавайки нагласите и зависимостите на основните политически играчи. В официално изявление на управителя на БНБ Иван Искров от 11 юли 2014-а, публикувано на сайта на БНБ, четем следното: "Българската народна банка съвместно с правителството се концентрираме върху преструктурирането и оздравяването на "добрата част" на Корпоративна търговска банка с оглед защита интереса на всички нейни вложители."
И като се концентрираха, трябваше с повече европейски подход да решат проблема. Но започвайки азбуката, гуверньорът стигна до средата и се огъна.
В прессъобщението на БНБ от 22 август 2014-а пък четем: "Както е известно, на 14 юли 2014 г. при президента на Република България се състоя среща, на която участваха представители на основните парламентарни политически сили в 42-рото Народно събрание, предишното правителство и БНБ. На тази среща не бе подкрепено предложението на БНБ и правителството за приемане на Закон за преструктуриране на КТБ, разработването на който се налагаше поради липса на законодателство за преструктуриране на банки в България. Предлаганото преструктуриране на КТБ, предварително консултирано с Генерална дирекция „Конкуренция“ на Европейската комисия на среща, проведена в Брюксел на 8 юли 2014 г., представлява утвърден и работещ през последните години европейски модел, който само преди дни беше приложен в подобен вариант отново и в Португалия при спасяването на „Банко Еспирито Санто” – втората по големина банка в тази страна.
Следва да се отбележи, че предложеният модел не предвиждаше използване на публични средства за изплащане на влоговете над гарантирания размер, а създаване на жизнеспособна институция, която да продължи да обслужва своите клиенти.
Отхвърлянето на предложеното преструктуриране на дейността на групата КТБ не позволи на 21 юли да бъде подновено пълноценното обслужване на клиентите на банковата група КТБ, въпреки че на по-ранен етап мнозинството представители на парламентарните сили бяха се ангажирали с подкрепа за отварянето на КТБ на 21 юли (дата, която не бе избрана едностранно от БНБ, а бе резултат на съгласие между политическите представители, правителството и БНБ)".
От всички тези официални съобщения, а не от субективни коментари на политици и експерти се вижда че имаше и разработен закон за преструктурирането на КТБ, чието прилагане можеше да защити всички нейни кредитори.
В съобщението ясно е посочено, че той не предвиждаше ползването на публични средства. И е факт, че именно политиците, които отказаха да го приемат, нанесоха най-голяма щета на част от кредиторите на КТБ.
Ако бъде публикувана стенограмата от 14 юли 2014-а, сега ще се види кои политически партии са се противопоставили на предложението на БНБ и с тези свои действия са ощетили хиляди фирми и граждани. Мнозина ще се досетят и ще "навържат" сценария и сценаристите с целите, които те преследваха и отчасти постигнаха. И тогава ще стане безпощадно ясно, че основна вина за тягостните месеци на очакване вложителите да получат достъп до парите си в КТБ, както и за необратимото заличаване на тази банка, носят – ако не всички, то по-голямата част от парламентарно представените партии в България. Теза, която в."БАНКЕРЪ" защитава още от 20 юни 2014-а.
