Управляващите ще направят нов опит за ограничаване на кешовите плащания, след като предишните няколко законодателни инициативи в тази посока бяха отхвърляни в парламента. Сега предложението е забраната да влиза в сила стъпаловидно: до средата на тази година да бъдат разрешени кешови плащания до 10 хил. лв., а от 1 август летвата да падне до 5 хил. лева. От началото на 2018 г. да са разрешени плащания в брой до 3 хил. лв., а от началото на 2019 г. да няма плащания в брой над хиляда лева. Ограниченията ще важат и за плащания в чуждестранна валута, като таванът е левовата им равностойност. За плащанията по договор банковият път е задължителен.
Обхванатият от сънливост парламент не реагира на проектираните промени. Единствено извънпарламентарната „Нова Република“ категорично се противопостави на внесените в 44-ото НС законодателни предложения. Нейните депутати застават зад тезата, че тези текстове ще са в полза на монополисти и на олигархията, в ущърб на почтения бизнес и на гражданите. Само няколко месеца след като представители на "Нова Република" в 43-ото Народно събрание спряха опита за лобистки поправки в полза на банки и финансови институции, които според депутатите целят да ограничат гражданите и бизнеса да се разплащат в брой и да плащат такси и комисиони за банкови преводи почти за всяка по-значима сделка, подобно предложение отново е внесено и в сегашното Народно събрание. Показателно за работата му е внасянето именно на тези законодателни промени още в първите седмици, и то без задължителната оценка на въздействието и без обществено обсъждане на тези проблемни текстове. За отбелязване е, че Министерският съвет внася промените, засягащи разплащанията в брой, и отново го прави „през задния вход” – не като самостоятелен законопроект, а през преходните разпоредби на друг закон, които въобще не кореспондират с промените в него.
„Абсолютно недопустимо се прави опит в средата на годината – от 1 август 2017 г., двойно да се намали прагът за разплащане в брой от граждани и бизнес на 5 хил. лв., като ограничението от 2018 г. вече ще е 3 хил. лв., а след това – 1000 лева. Излиза, че съвсем скоро човек няма да може дори един смартфон, компютър или телевизор да си купи нормално, а ще трябва да направи това с банков превод, заплащайки съответните такси и комисиони на банките“, коментира Мартин Димитров. „А какво се случва с хората в малките населени места, където банковата мрежа не е добре развита и те желаят да продадат земеделската си продукция например?“, пита той.
Министерският съвет обаче привежда най-изтъркания аргумент – такава е европейската практика.
Това не отговаря на истината, защото няма единна европейска практика по въпроса. Не съществува абсолютно никакъв лимит за кешови плащания в Германия, Австрия, Словения, Унгария, Литва, Латвия, Кипър, Малта и Исландия. Според официална статистика 70% от плащанията в Германия се извършват в брой. Във Великобритания не съществува лимит за кешово плащане. В Швеция няма ограничение на плащанията с банкноти, като търговците са задължени да информират отговорните органи при будещи съмнения плащания над 15 000 евро. В Холандия няма кешови ограничения, като търговците информират институциите само при съмнителни транзакции.
Резонен обаче е мотивът, че България изостава (в рамките на Евросъюза) в разплащанията с банкови карти. "Ние правим с 10-15 пъти по-малко транзакции през търговски терминали (ПОС терминали) в сравнение със средното за Европа – каза Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на платежния оператор "Борика – Банксервиз" (БОБС). – Като човек, който се занимава с тази дейност, за мен е важно да се ускорят темповете на безналичните плащания, светът върви натам. В този смисъл усилията на правителството е в унисон с нашите цели. В тази област трябва малко да се поевропейчим", обясни Вичев.
Какво става на Запад? Ограничаването на плащанията в брой и премахването на банкнотите с високи деноминации (ЕЦБ премахна банкнотата от 500 лв.) са част от борбата срещу кеша. Интересно е обяснението на главния редактор на списание „Форбс“ Стив Форбс за тези стремления. Той твърди, че истинската причина за тази борба е налагане на контрол от страна на правителствата върху техните граждани. "Премахването на кешовите плащания води до загуба на поверителност", предупреждава той .Навлизането на правителствата и на банките в личното пространство по принцип не е добро решение. Но пък от гледна точка на противодействие на тероризма това е един важен лост.
Блиц
Търпят големите фокусници, а тормозят гражданите
Любомир Дацов, член на Фискалния съвет
Г-н Дацов, как могат да се квалифицират мерки като ограничаването на преките разплащания – като борба със сивата икономика, европейски повей или излишно притесняване и оскъпяване на живота и загуба на възможност за поверителност в действията на хората?
– От една страна, е много вредно, защото правителството вече е навсякъде и не оставя почти никакво пространство на хората. Другата част от политическия момент се състои във въпроса: "Колко вярваш на правителството?" Натрапено е чувство за липса на каквато и да е гъвкавост, да си роботизиран постоянно и за всичко контролиран.
Да разбирам ли, че сте против тези крайно ниски летви за кешовите плащания?
– Абсолютно съм против. Тази мярка е резонна от гледна точка на сивата икономика, но това означава, че се борят с нея на ниското ниво. Но защо въвеждате мерки, които са влизане в личното пространство, а големите компании са оставени на спокойствие. Достатъчно е да се вгледате в дела им на печалбите, които плащат. Всяко нещо в живота е на плюс и минус, т.е. на баланс.
Мярката е важна. С 1000 лв. един телефон не можеш да си купиш…
– Да, глупаво е да не можеш да си платиш кеш.
А повей от Брюксел ли вкарваме в платната?
– Не бих казал. Това, което се обсъжда в Европейския съюз, не е насочено толкова към намаляване на касовите плащания, колкото към финансовите факири, които се занимават с трансфериране на доходи. Тоест там мислят предимно за големите пари и големите ефекти. Не мога да разбера защо при нас акцентът се поставя върху това да контролираш само масата, гражданите. Не може да се поставя всеки един гражданин в тази позиция – да му бъде "намерено нещо".
Въпросът тук излиза от финансовата си характеристика…
– Да, въпросът е имаш ли, или нямаш комфорт в една такава държава. И дали вярваме, че държавната администрация е неполитизирана и не се занимава в изпълнение на поръчки по посочване.
Така че мярката, която смятат да наложат, изисква да се направят още много други неща, за да усещат гражданите, че са равнопоставени, а не само те да са постоянно на административен прицел. Ако премиерът ти кара с 200 км в час по неотворена още магистрала и всички ръкопляскат, а ти, ако караш със сто вместо с 80, да носиш пълната вина и отговорност. Няма как при това положение да не си против ограниченията. Въпросът не е частно икономически, той е обществено-политически.
В чисто личен аспект как приемате новите мерки?
– Мен не ме засягат, защото 90% от плащанията ми са през банкови карти. Но е по-добре да имаш право на избор, а не да си задължен, и то на такива ниски нива.
