Тройна защита на потребителите при онлайн преводи и разплащания ще бъде въведена с новия Закон за платежните услуги и платежните системи. Това съобщи подуправителят на Българската народна банка, ръководещ управление "Банково", Нина Стоянова пред финансовия форум "Иновации". Стоянова посочи, че новата – втора директива за платежните услуги в рамките на вътрешния пазар (по чието транспониране се работи от края на 2016-а), ще бъде въведена именно с този закон. До средата на годината се очаква проектът да бъде изпратен в Министерството на финансите, за да го внесе в Министерския съвет, а той – в Народното събрание. Срокът, в който трябва да бъдат въведени директивите в страните членки на ЕС, е 13 януари 2018 година.
В директивата са заложени редица изисквания към доставчиците на платежни услуги (банки, платежни институции и дружества за електронни пари) за плащанията, извършвани по електронен път и в интернет среда. Идеята е да се увеличи сигурността на потребителите. За потвърждение на идентичността им при плащане ще се изискат допълнителни данни.
"Използване на поне два елемента за идентификация при извършване на плащане, категоризирани като знание (нещо, което само ползвателят знае), притежание (нещо, което само ползвателят притежава) и характерна особеност (нещо, което характеризира ползвателя), които са независими, така че нарушаването на един елемент не влияе на надеждността на останалите, а процедурата е разработена по начин, който защитава поверителността на данните за установяване на идентичността“, обясни Нина Стоянова.
От тези три елемента в практиката към момента най-често прилагани от доставчиците на платежни услуги са ПИН кодовете (нещо, което само ползвателят знае) и еднократни динамични кодове за потвърждаване на дадено плащане, генерирани от токен устройства или получени чрез съобщение през личния мобилен телефон или имейл (нещо, което само ползвателят притежава). Относно третия елемент, касаещ характерна особеност на клиента – нещо, което характеризира ползвателя, може да бъде посочена идентификацията чрез биометрични данни – като например пръстовият отпечатък или разпознаването на ириса.
Налагането на допълнителните защити подуправителят обясни с тенденцията за нарастване на обема на електронната търговия, електронните плащания и появата на иновативни платежни услуги.
"Все по-осезаема е необходимостта от предоставяне на електронни услуги както от частните компании, така и от публичните органи", допълни Нина Стоянова.
В контекста на дигитализацията на банковите услуги главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова прогнозира, че банкирането ще се промени съществено.
"Банките разработват дигитални канали и затова ще са им необходими компании за финансови технологии. Бъдещето на банките и финтех компаниите е в партньорството помежду им, в симбиоза, от която ще се спестят разходи, а ще спечели крайният клиент", смята Петя Димитрова. Тя допълни, че плановете на финансовите институции са това да се случи до три години.
"Дигитализацията не е цел, а средство да предложим на нашите клиенти достъп до финансови услуги във всяка част от денонощието. Дори да няма изцяло дигитална банка в България, институциите в страната предлагат достатъчно разнообразни мобилни услуги, онлайн платформи и банкомати с различни функции, които максимално да улеснят потребителите", констатира главният изпълнителен директор на "УниКредит Булбанк" Левон Хампарцумян. Той обаче предупреди, че широкото навлизане на технологиите не означава автоматично, че всеки може да се занимава с финансово посредничество.
"Финансово посредничество се прави с капитал, с репутация и с международна мрежа. Транзакционният бизнес, към който са се насочили някои технологични компании, е само малка част от банкирането", допълни Хампарцумян. Според него е архаично да се търси свръхрегулация за личните данни.
"При регулации за финтех компаниите ще бъде защитен крайният потребител", смята изпълнителният директор на СИБАНК Кристоф Де Мил. Той заяви, че когато се появят нови играчи на пазара, услугите трябва да се ползват безопасно. Мнението му подкрепи изпълнителният директор на "Банка ДСК" Диана Митева, която подчерта, че дигитализацията е само средство да се подобрят услугите за клиентите.
