Въпреки пандемията и невъзможността да се пътува, Бенджамин Грант – автор на проекта Daily Overview, даващ възможност благодарение на спътниците Digital Globe да се види земята от птичи поглед, отбеляза подобаващо в края на седмицата Световния ден на аудивизуалното наследство. В мрежата от няколко дни могат да бъдат видени 15 уникални снимки – птичи поглед към 15 обекта в Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.
Сред тях са градовете Бразилия, Дамаск, Берн, Маракеш, Неапол, Палманова в Северна Италия, Венеция; операта в Сидни, пирамидите в Гиза, Сундарбан (най-голямата по площ мангрова гора на света) в Бангладеш, огромното скално образование Улуру в Националния парк „Улуру-Ката Тюта“ в Австралия, Гранд Каньон в щата Аризона, Етна, големият призматичен извор в най-стария национален парк в света – „Йелоустоун“, националният парк „Вахтнайокутъл“ в Исландия.
Припомняме, че откакто от 1972 г. организацията на Обединените нации за образование, наука и култура – ЮНЕСКО се стреми да опази важни за света културни и природни феномени, записвайки ги в Списъка си на световното наследство, тя вече е включила в него 1121 обекта.
Ето защо не е изненадващо, че към момента никой не се наема да прогнозира кога всичките 1121 обекта в Списъка на световното наследство ще могат да бъдат видени от птичи поглед.
Засега Бенджамин Грант само разказва какво го е вдъхновило да направи снимките. Това са признанията на астронавти, очаровани от шанса да видят Земята от високо. Усещането е неописуемо – изведнъж гледащият си дава сметка както за красотата, така и за уязвимостта и крехкостта на света около себе си. Според проучвания на психолози перспективата от птичи поглед увеличава шанса да възприемаш картината, която виждаш, като красива, а освен това прави по-силно осъзнаването на гледащия, че той е свързан по необясним начин с всички живи същества около себе си. Ето защо Грант се надява, показвайки няколкото обекти в Списъка на ЮНЕСКО, да повиши интереса и любопитството не само към тях, но и към всички останали културни и природни ценности, важни за световната култура. Такива са българските 7 културни обекта – съответно Боянската църква, Рилският манастир, Ивановските скални църкви, Казанлъшката гробница, Мадарският конник, Старият град Несебър, Свещарската гробница, и двата природни – национален парк „Пирин“ и природен резерват „Сребърна“.
Но дали, видени от птичи поглед, българските обекти в ЮНЕСКО ще очароват гледащия или напротив – ще го натъжат, оставяме въпросът отворен. Така или иначе никой обект на територията на страната не е включен в проекта на Бенджамин Грант и не е чествал специално Световния ден на аудиовизуалното наследство.
От друга страна Българската национална филмотека (БНФ) отбеляза празника достойно – тя стана най-новият партньор на платформата European Film Gateway, където бяха качени пет български филма от националната ни колекция. В Европейския филмов портал (EFG) могат да бъдат видени 38 филмови архива, предоставящи свободен достъп до над 53 000 филмови заглавия и над 600 000 изображения. Филмовият портал е свързан с Europeana – уеб порталa на Европейския съюз, който дава достъп до над 58 милиона дигитализирани произведения на изкуството, книги, артефакти, аудио и видео от цяла Европа.
Българската и световната общественост вече имат достъп до 43 български заглавия – документални и игрални филми, реклами и 33 кинопрегледа, обхващащи периода 1913-1943 година. Те могат да бъдат видени на следния линк: https://www.europeanfilmgateway.eu/search-efg/bnfa
Сред рекламите е и такава, посветена на Шуменско пиво от 1933 г., сред документалните филми – лента на Александър Жеков за „Балканската война”(1912-1913 г.), сред игралните – „Любовта е лудост” (1917 г.) на пионера на българското кино Васил Гендов.
Достъпни са и архивни документални кадри от последиците след зловещия атентат в църквата „Св. Неделя“ през 1925 г. и разрушенията от бомбардировките над София по време на Втората световна война.
В документалния филм „Нашето море”(1929 г.) може да се види българското черноморско крайбрежие през 20-е години на миналия век – Созопол, Несебър, Поморие, река Ропотамо, детски и младежки летни лагери по плажовете, светски събития на Българския морски сговор.
В кинопрегледите на фондация „Българско дело“ от периода 1941-1944 г. е документиран променящият се бит на хората в условията на започваща война. Официалните хроники запечатват цар Борис III, Богдан Филов, а документалният филм „О, Добруджански край” (1940) е посветен на присъединяването на Южна Добруджа към България.
