Искаше ми се преди наближаващите празници да напиша нещо позитивно за капиталовия пазар в България. Но събитията от последните седмици направиха тази задача изключително трудна.
След срещата на европейските лидери преди две седмици финансовите пазари опитаха да отиграят едва ли не разрешение на дълговата криза, при положение че взетите решения бяха, меко казано, безмислени. Няма да се спирам на купищата недомислици, които видяха бял свят в онзи петъчен ден, но не мога да не присъдя по един Златен скункс на идеолозите на две от най-покъртителните недоразумения, които обединена Европа е създавала.
Една от статуетките заслужи бюрократът, убедил европейските лидери по време на срещата, че е нужно създаването на още един спасителен фонд тук (този път наречен стабилизационен механизъм), при положение че финансирането на първия зацикли безславно още след измъченото набиране на първите един-два милиарда от планираните над 400!!!
Другата награда се полага на идеята Европа да заобиколи собствените си закони, като всяка държава от еврозоната внесе пари в Международния валутен фонд, който от своя страна ще върне тази сума под формата на иначе забранената помощ за затъналите в дълг периферни икономики. Дори да забравим проблемите със законосъобразността на подобна мярка, нейният механизъм много наподобява способа на един приказен герой, който успял да се изтегли от блатото, хващайки се за …. косата.
Естествено, гореспоменатите спасителни мерки най-накрая стигнаха до логическия център в мозъка на повечето инвеститори и ентусиазмът им постепенно секна. А след като стана ясно, че единствената причина пазарите да поскъпват са предстоящите празници и някои спорни данни за пазара на труда в САЩ, борсовите индекси поеха уверено надолу в началото на седмицата, за да намерят крехка подкрепа три дни по-късно.
Приблизително такъв сценарий следваше и българският пазар, където защитата на ключовата психологическа граница от 300 пункта при водещия индекс SOFIX се пази с цената на всичко. Доколко успешни са обаче подобни опити да се върви срещу пазара, предполагам скоро ще разберем.
Междувременно погледите на местните инвеститори ще бъдат насочени към събитието на годината, а именно – първата от много време истинска борсова приватизация. Естествено, става дума за обещаните по 33% от капитала на ЕВН Електроразпределение АД и ЕВН Електроснабдяване АД.
С тази продажба започва триетапният маратон за приватизация на държавните участия в трите електроразпределителни дружества в България. През следващите месеци се очаква и борсовият дебют на ЧЕЗ и Е.ОН.
Една птичка пролет не прави, но е знак за промяна. Дано е за добро.
nbsp;
Гено Тонев,
портфолио мениджър,
УД Юг Маркет фонд мениджмънт АД
nbsp;
