През първите си сто дни на кормилото на Европейската централна банка (които се навършиха на 8 февруари) Марио Драги предприе безпрецедентни действия за овладяване на кризата на държавния дълг в еврозоната. Анализатори очакват Гърция да го тласне дори още по-дълбоко в неизследвана досега територия.
Само месец след като на 1 ноември наследи предшественика си Жан-Клод Трише, Драги започна да понижава базовата лихва на еврорегиона до сегашния рекордно нисък 1%; облекчи критериите за приемане на залози по заемите, отпускани от ЕЦБ на кредитните институции в общността и снабди банковата система на еврозоната с тригодишни кредити в размер на 489 млрд. евро с 1% годишна лихва. (Бел. ред. – На 29 февруари предстои нова тригодишна кредитна инжекция, която може да достигне още по-висока стойност). Освен това европейските централни банкери продължиха да купуват дългови книжа на закъсалите държави от общността, чието начало поставиха през май 2010-а. Досега са купени облигации за общо 219 млрд. евро, от които между 36 и 55 млрд. евро са инвестирани в гръцки дълг.
Тези инициативи надуха баланса на ЕЦБ с 15% от края на октомври 2011-а досега. А заемите позволиха на банките от еврорегиона да решат част от проблемите си – да увеличат капитала, да разширят кредитирането или да купят по-доходоносни активи. Основната цел на Драги, според изказването му на 27 януари пред Световния икономически форум в Давос, е била
да се предотврати голям кредитен срив
Мерките на новия шеф на ЕЦБ обаче постигнаха още един ефект – лидерите на общността получиха допълнително време за изграждане на защитна стратегия срещу пазарните спекуланти и се договориха да въведат в действие година по-рано (на 1 юли) постоянния спасителен фонд на еврозоната – Европейския стабилизационен механизъм (ESM), чиито кредитен потенциал е 500 млрд. евро. Държавните глави възприеха и идеята на Драги за фискален договор, който да ускори налагането на санкции върху държавите с висок дефицит, както и да включат изискването за балансиран бюджет в националните си законодателства.
Междувременно спасителната акция за Гърция продължава, германският канцлер Ангела Меркел не пропуска нито една възможност да убеди света, че ще направи всичко възможно, за да запази целостта и съществуването на еврото, а членовете на еврорегиона ще прехвърлят 150 млрд. евро на МВФ, за да попълнят хазната му.
Тези политики определено се харесват на инвеститорите –
залозите
подадени на уебсайта на борсата за онлайн търговия Intrade.com на 3 февруари показват 39% вероятност някоя държава да напусне еврозоната до края на 2013-а срещу цели 56.8% на 19 януари.
Индексът на агенция Блумбърг за европейските банки и компании за финансови услуги, в който са включени и акциите на германската Дойче Банк и италианската Уникредит, се е повишил с 18% от началото на годината досега, борсовият индекс Euro Stoxx 50 има около 9% ръст, германският DAX е скочил с 14.7% – над два пъти повече от 6.9-процентното поскъпване на щатския Samp;P 500през същия период. Правителствените облигации също привличат купувачи, а доходността на десетгодишните държавни ценни книжа на две от проблемните стопанства – Италия и Испания, е спаднала доста под критичните 7 процента.
Кратката отсрочка
която Драги осигури за Стария континент, със сигурност е съществена за Европа, но тя е още по-важна за развиващите се икономики, защото допринесе за стабилизирането на валутите и за съживяването на капиталовите потоци, заявява в интервю за Блумбърг заместник-управителят на Индийската централна банка Зубир Гокарн. Но Гокарн добавял, че тя в никакъв случай не е заместител на необходимото структурно решение. Подобно е мнението и на Стюарт Томсън – мениджър на портфейли в Ignis Asset Management в Глазгоу. Драги предприе правилни мерки в много труден момент, но не е решил проблемите, защото ликвидността не работи, когато има криза на платежоспособността, коментира Томсън.
Повече от ясно е, че трънливият път на Драги не е свършил. Самият той признава, че не е ясно дали кешовите кредитни инжекции на ЕЦБ ще стигнат до реалната икономика на еврорегиона. По сметки на икономисти от Ситигруп, основаващи се на официални данни на ЕЦБ, чисто 31% от банковия сектор на еврозоната е ограничил кредитирането през последното тримесечие на 2011-а и още 24% от него се очаква да направи същото през първите три месеца на 2012-а.
Ако след втория кредитен транш
на 29 февруари общият размер на кредитите достигне 1.2 трлн. евро (както предполагат повечето анализатори), европейските банки могат да спестят 120 млрд. евро за период от три години. Те ще спечелят от субсидията, защото годишната лихва по тригодишните заеми на ЕЦБ е 1%, докато средната годишна доходност на деноминирания в евро първокласен негарантиран банков дълг с различна срочност през миналата година е била 4.3%, сочат изчисления на Комерцбанк.
Това прилича много на безплатен обяд, коментира икономистът от германската Вест ЛБ Арнд Шефер и пояснява, че придобитите срещу 1% годишна лихва заеми могат да бъдат отпуснати на много по-висок лихвен процент на клиенти. По изчисления на Блумбърг щатските банки, включително и Моргън Стенли, Джей Пи Моргън Чейз и Голдмън Сакс, са спечелили 13 млрд. щ. долара от евтините заеми, които са взели от Федералния резерв след колапса на Лиймън брадърс холдингс през 2008-а и впоследствие са отдали на по-висока цена.
Така че със сигурност ще има кредитни институции, които ще ползват заеми от ЕЦБ , без да имат реална нужда от тях единствено с цел печалба. От друга страна, политиците окуражават европейските банкови групи да използват получените средства, за да купуват държавни дългови книжа и по този начин да понижават разходите на правителствата и да намаляват риска. Например италианска банка може да вземе назаем от ЕЦБ 1 млрд. евро при 1% лихва и да купи с тези пари тригодишни италиански ДЦК с годишна доходност около 3.6 процента. Тази търговска сделка carry trade ще повиши банковия приход с 26 млн. евро годишно.
Според проучване на Голдмън Сакс само 4% от анкетираните кредитни институции от еврозоната са казали, че ще използват заемите от ЕЦБ за увеличение на кредитирането на потребителите, 26% ще купуват с тях държавни облигации, а 56% ще рефинансират книжа на падеж. Кредитните институции от еврорегиона трябва да погасят дълг за над 600 млрд. евро през 2012-а.
nbsp;
