От жегите ли, от пожарите или пък от друг някакъв природен катаклизъм, но напоследък главите на творческия елит в държавата ни сякаш прегряват. Като че вихрушка завъртя мозъците на радетелите на правата вяра у нас, та взеха да вадят скелети от гардероба. Но не за поука от грешките на прехода, а за… възхвала.
Като разтърсващо може би трябваше да бъде възприето интервюто на заместник главния редактор на в. Преса Валерия Велева с видния масон и личен душеприказчик на Илия Павлов Димитър Недков в списание BIOGRAPH. Целта на занятието очевидно е била не само да се възкреси името на Илия Павлов, но и образът му да бъде облян в – как да го кажем – светлина. Та като чете човек изписаните от Велева редове на възхвала към един от откровените босове на зараждащата се в началото на прехода у нас организирана престъпност, да може да се обърка и да помисли, че става дума едва ли не за голям български предприемач и филантроп от миналия век, карал влака на държавата.
Впрочем Велева не е самотна в опитите за възхвала на Павлов. И няма съмнение, че това възкресение на бандокрацията не е случайно. Наскоро друг герой на старото време – бившият шеф на бившето Шесто управление на Държавна сигурност Димитър Иванов, в едно публицистично предаване обилно осветли драгия зрител за личността на мулташкия шеф и съумя да го представи целия в бяло. Изводът от всичко това може да бъде доста озадачаващ – дали пък тепърва не предстои реализацията на нов проект, при който босовете от ъндърграунда, особено тези, кръцнали си опашките, няма да бъдат обявени за строителите на новото време.
Изглежда, точно такава е целта на мероприятието. Подобни словоизлияния заличават петната от истинската биография на първия реален мафиотски бос у нас и целят да забравим как момчето от борческата школа стана милионер за часове, превъплъти се в крупен бизнесмен, израсна на банкерското поприще (до опразването на две банки Балканбанк и Кредитна банка), препра купища червени милиони, отряза опашката на гущера и… загина геройски.
Всъщност едва ли моментът за подобни пиар акции е случайно избран. Не е за подминаване фактът, че именно сега масонското войнство у нас (разбирай ГОРД) на друг един известен воин на демокрацията – Слави Бинев, вече заявява откровен интерес към високи властови позиции. Не че от началото на прехода то някога е преставало да протяга пипала към властта и да настанява свои хора на ключови държавни постове. Какъвто бе случаят и с покойния вече Павлов – мир на праха му! Впрочем, трябва да признаем, че го прави все по-успешно през годините.
Тайните общества, които у нас на практика са си обикновени кръгове по интереси, от години превземат властта на абордаж и във всеки парламент, във всеки кабинет успяват да пласират свои хора. Обществена тайна е, че овладяването на ключови постове в съдебната система, прокуратурата и всички охранителни органи в страната също е част от стратегията им за надмощие. И макар в България да съществуват няколко масонски ложи, които уж не се понасят, те отдавна са пуснали корените си в цялата страна и се подчиняват на един и същи идеал – притежанието на върховната власт и заграбването на капитали и блага.
При братята Зидари няма леви и десни, сини и червени – всички са от партията на завоевателите. При тях солидарността е от особена важност за бизнеса, независимо дали масонът е политик, магистрат или обикновен разбойник…
По света масонството е общество на преуспели хора, които след като са уредили собствения си живот, се събират, за да помагат на другите. С ума, с имането си и с личния си пример на хора с извисен морал и ценностна система.
Така е по света, но у нас за ченгеджийската клика, която в повечето случаи оглавява тайните общества, въпросът опира единствено до влияние, власт и пари, но… само за лична облага. А за тази цел дори и посмъртно се налага да бъдат изпрани купища биографии. За което пък е нужен обслужващ персонал.
Следващата цел е: някой ден да влязат и в букварите…
nbsp;
*Игра с думите бандитизъм и демокрация, синтезираща метаморфозите на порочния български преход.
