Обвиненият за пране на пари бивш партиен и парламентарен шеф Христо Бисеров нито ще бъде осъден, нито ще се раздели с незаконно придобитото си имущество. Прогнозата звучи като нищо ново под слънцето, но си има конкретни опори. Които нямат нищо общо с фойрверките, с които ни заслепяват държавните органи, призвани да разследват, осъдят и отнемат необяснимите богатства на Бисеров и доведения му син Ивайло Главинков.
Шумотевицата около повдигането на обвинения срещу двамата в края на миналата седмица беше съчетана с презентация на смесен екип от прокурори и експерти по конфискация, който започва разследване на произхода на имуществото на Бисеров и Главинков. Това сътрудничество ще бъде приложено за първи път, макар че би трябвало да е в действие още от края на юли, когато Законът за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество беше обнародван и влезе в сила. Че сътрудничество между прокуратурата и комисията по конфискация трябва да има, е несъмнено. И то е регламентирано в закона. Но резултатите от него са крайно съмнителни – за съжаление… пак по силата на закона – както този за конфискацията, така и Наказателния кодекс.
В стремежа си да се похвали председателят на комисията по конфискация Пламен Георгиев сътвори откровен гаф. Получихме сигнал (от прокуратурата) срещу г-н Бисеров и за първи път сформирахме съвместен екип заедно с прокуратурата. Това е една инициатива, която поехме заедно с главния прокурор Сотир Цацаров. Сключихме споразумение за създаване на съвместни екипи, обяви бившият прокурор и заместник-министър на правосъдието. Което поставя въпроса чел ли е Георгиев закона, по който работи ръководеният от него орган?!
Онова, което той отчита като своя и на главния прокурор инициатива, е всъщност тяхно задължение, на което е посветена цяла глава в закона за конфискация – Глава пета, озаглавена Взаимодействие с други държавни органи. В нея е посочено, че редът и сроковете за осъществяване на това взаимодействие се определят със съвместна инструкция на комисията, на председателя на ДАНС, на министъра на вътрешните работи, министъра на финансите и главния прокурор. Както и че прокурорите, на които е възложено да наблюдават досъдебни производства за посочените в закона престъпления, незабавно трябва да уведомяват комисията за тях. При това никъде в закона не е казано, че съвместен екип се сформира само в случаите, когато има данни за пране на пари, както обясни Пламен Георгиев.
Доколко този човек е на мястото си е отделен въпрос – Параграф 22 изказа съмненията си по него. Та и в случая същественото е, че нито съвместната, нито разделната дейност на прокуратурата и комисията ще доведат до реален резултат. От една страна, прокуратурата няма да докаже никакво пране на пари. Показателно е, че държавното обвинение говори единствено за извършени преводи по сметки на Бисеров и Главинков. Мълчи се обаче както за основанията за тези преводи, така и за произхода на средствата. Това незнание ли е, или прикриване? Мълчанието вече роди спекулации, че преводите по офшорните сметки на Бисеров са направили фундаменталистки групировки, сред които и Ал Кайда . И че сигналът за тях е дошъл в началото на октомври от Израел.
Анализът на липсата на резултати от делата за пране на пари през последните години сочи, че разследваните и обвиняемите лесно оборват аргументите на прокуратурата за престъпен произход на средствата. Те примерно представят договори със задна дата, че са управлявали чужди средства или че са взели парите назаем, а прокуратурата се чуди как да докаже т. нар. предикатно престъпление – т. е. престъплението, от което са спечелени мръсните пари, и връзката му с парите, които се изпират. В съдебната практика по тези текстове цари съзнателно поддържана каша, на което се дължи и липсата на осъдителни присъди за пране на пари, а са основание и за редовни критики на Европейската комисия в тази насока.
На този фон казаното от Пламен Георгиев звучи като енергична заявка за… провал: Екипът ще проследи финансовите потоци на Бисеров и на доведения му син Ивайло Главинков за последните десет години, ще се изпрати запитване до всички български банки и до някои в чужбина, за да се разбере движението на пари по сметките им, ще се проверяват доходите им, данъците, които са плащали, екскурзиите, на които са ходели, платените сметки. Ще се направи цялостен финансов профил, но ако не се установи незаконосъобразен източник на пари, тогава не можем да говорим за пране на пари.
Има обаче и трета дяволия, за която малцина се усещат. Заслушани в хвалбите за решителни действия, медиите пропуснаха най-същественото в думите на Пламен Георгиев. Той призна, че повечето производства за отнемане на необясними богатства биват спирани от гражданските съдилища до окончателното произнасяне на Върховния касационен съд (ВКС)по наказателните дела срещу лицата, чието имущество подлежи на отнемане. Някои съдилища все пак подхождат с разбиране, вземат окончателно решение и продължаваме да отнемаме имущество. Но този процес е силно редуциран, защото много съдилища спират дела и чакат произнасянето на Върховния касационен съд, заяви Георгиев.
Оказва се, че крушката си има и опашка. Пламен Георгиев посочи за първи път нещо, което малцина досега са знаели – че ВКС се готви да узакони заобикалянето на закона с тълкувателно решение на общото събрание на гражданската му колегия по искане на омбудсмана Константин Пенчев. Докато върховната инстанция не се произнесе за причинно-следствената връзка между влязло в сила решение и отнемането на имуществото, много съдилища в страната отказват да гледат делата на комисията. Те ги спират и чакат произнасянето на ВКС, заяви Георгиев.
Ако свържем казаното с ожесточената съпротива срещу въвеждането на този нов тип законодателство в последните години, както и с оповестената от червения депутат Борислав Гуцанов подготовка на законопроект, който да обвърже отново конфискацията на необясними богатства с наличието на влязла в сила осъдителна присъда, картинката се изяснява. Тя рисува схема за категоричен и последователен отказ от прилагане на най-силния антикорупционен закон у нас. И показва, че законът практически не е започвал да действа, тъй като потенциалните му клиенти се боят, че ако изпаднат в положението на Бисеров, ще трябва да обясняват произхода на необяснимите си богатства.
На пръв поглед инициативата на омбудсмана не би имала отношение и не би повлияла върху процедурата за конфискация на имущество на Бисеров и Главинков, тъй като опира до тълкуване на стария закон, а те ще бъдат проверявани по новия. Предметът на тълкуване е обаче толкова съществен, че неминуемо ще разпали спора за параметрите на гражданската конфискация в нашето законодателство. И ако ВКС реши, че отнемането на имущество(макар и по стария закон) става само ако се докаже връзката му с престъпната дейност, ще налее вода в мелницата на противниците на гражданската конфискация в сегашния й вид. А, както вече казахме, Гуцанов вече пише проект за отмяната й, преди още да е проработила.
