Точно преди двадесет години, януари беше почти толкова горещ, колкото и сега. Разбира се, в преносен смисъл. Навярно малцина помнят какво се случи през първия месец на 1994 година. На 11 януари борци от пазарджишката охранителна фирма "Гардения" се стреляха на месо с хора на Иво Карамански от фирма CBR. В резултат паднаха четирима убити, поравно от двете страни. На 12 пък пред ресторант "Севастопол" на бул. "Раковски" хора на Карамански стреляха по Младен Михалев- Маджо. А за капак два дни по-късно барети и спецполицаи от БМБ се гърмяха като на филм в ж.к."Белите брези". В резултат две барети паднаха убити.
Кървавите инциденти, дали повод да се обяви, че в България е избухнала гангстерска война, доведоха до разгорещени страсти в парламента. Парламентарната група на СДС поиска да бъде изслушан вътрешният министър от правителството на Любен Беров Виктор Михайлов. Мнозинството от БСП, подкрепено от скандалната "Ера-3", изкусно врътна номер и предложи да се изслуша доклад на МВР за състоянието и тенденциите в престъпността само и само да не излязат на бял свят съмнителни връзки на висши полицаи с мафиотски групировки.
Така беше преди двадесет години. Днес обаче също се говори за гангстери. Композиторът Виктор Стоянов обяви, че мутренските времена се връщат. Повод за твърдението му са действията на депутати от "Атака", които нахлуха в "Нова телевизия", за да се саморазправят с него заради изразена пред камерите позиция. Тези хора пред камерите се държаха агресивно, представете си какво беше, като ги нямаше, шокиран каза Стоянов.
Дни преди този инцидент лидерът на партия "Атака" Волен Сидеров предизвика поредния си хулигански скандал, обиждайки служителка от френското посолство. Българин, който дръзнал да я защити, пък беше малтретиран. Връх на хулиганщината, предизвикала композитора Виктор Стоянов да се сети за онези мутренски времена, пък беше нападението на атакистите срещу полицай.
Все пак от 1994 г. досега има промяна. Тя е малка, но очевидна. Този път гангстерите са в парламента. Нещо, за което някогашните мутри дори и не са мечтаели. Повечето от тях успяха да се докопат до нашенския политически елит покрай общите трапези по кръчми, барове и казина, където празнуваха ударите си при заобикалянето на югоембаргото и колосалната контрабанда с горива в нашата западна съседка. Там мутри и елит се потупваха по рамената и се наливаха с уиски. А висшето ръководство на МВР пращаше редовите си полицаи да бдят за спокойствието на тези общи софри. Така полека-лека мафията се сдоби с добре охранявана държава.
По тази причина днес нито полицията е полиция, нито политиците ни – политици. Вярно е, че елитът вече не намирисва на контрабандно гориво и не е обут с бели хавлиени чорапки. Мирисът е далеч по-фин – сред повея на "Хюго Бос" от време на време пробива отвъдокеански аромат на офшорки. По марковите очила на други пък като студен блик проблясва уран 235 в разпад. Трети разхождат скъпи костюми, купени с ДДС-арски или лобистки пари.
Най-смешното е, че настоящите нови гангстери биват разобличавани от бивши или от хора, които в онези далечни години са ходили по ръба. Евродепутатът Слави Бинев, който беше замесен в масовия побой между борци и каратисти в "Дескрийм", отключил гангстерската война през ноември 1993 г., днес призовава делото срещу Волен Сидеров и спътниците му в самолета от София за Варна да се води като срещу организирана престъпна група. "Не мога да си представя, че шеф на парламентарна група може да се държи като застаряващ гангстер и да ходи с шайка около себе си", учудва се евродепутатът.
В тази ситуация коментарът на главния прокурор Сотир Цацаров, че предприетите мерки след атакистките изцепки са в защита на държавността, предизвиква противоречиви чувства и въпроси. Как може да я опази от самата себе си? Тази държава, която българските политици непрекъснато се опитват да ни пробутат, просто не е нашата. В държавата на гражданите се раждат все повече деца. В тази – не! В нашата Терминал 2 не е символ. В тази живеят три милиона пенсионери и още толкова вътрешни емигранти.
Греши композиторът Стоянов. Мутренските времена не се връщат. Те никога не са били на Терминал 2 и не са си тръгвали.
