Министър Искра Михайлова подписа заповед, с която спря изпълнението на общия устройствен план на Царево. Това се случи няколко дни след като екоорганизации се заканиха да сезират Брюксел за поредната опасност природен парк „Странджа“ да бъде застроен, а граждански организации в единадесет града на страната излязоха на протест пак по този повод. Разбира се, министерската разпоредба е само временна административна мярка, тъй като все още се чака да приключи процедурата по изменението на въпросния план. Това пък бе обещано от министъра на регионалното развитие и благоустройство Десислава Терзиева. Както и изработването на нова екологична оценка.
Министър Михайлова е обосновала заповедта си именно с липсата на екологична оценка, защото това създава
потенциална опасност за унищожаването на защитени зони
в природния парк. В същото врече обаче експертите на ведомството направили анализ на ситуацията и стигнали до извода, че при сегашната неясна ситуацията не било възможно и развитието на региона да продължи, не пропусна да отбележи екологичната началничка. Според нея най-добрият вариант бил пълна актуализация на общия устройствен план, издаване на нова екологична оценка и спиране на стария план до приемането на новия.
Скандалът около устройствения план, който Общинският съвет на Царево е приел още преди шест години, пламна отново преди месец, когато стана ясно, че се прави подготовка общо 6000 дка да бъдат извадени от територията на природния парк във връзка с предвиденото изграждане на единадесет нови вилни зони, на три селища и на голф игрище. Очерта се перспективата многогодишните съдебни спорове и обрати по делото срещу застрояването на Природен парк „Странджа“ да приключат в полза на инвеститорите. Това позволява скандалното решение на Върховния административен съд от 15 януари тази година, с което на практика се даде зелена светлина за строителството по крайбрежието на парка.
Гражданското недоволство обаче принуди преди седмица трима министри да дават обяснение защо възникна напрежението и да се чудят какви точно обещания за промяна да дават, че да спрат поредната вълна от протести в страната. Нещо повече – те поеха ангажименти да направят всичко възможно забърканата от скандалноизвестния бивш кмет на Царево Петко Арнаудов каша да бъде оправена.
Това обаче очевидно не се харесва на
мераклиите да бетонират „Странджа“
и по всяка вероятност те също са решили да предприемат контрамерки, като „впишат“ нов играч в пейзажа на конфликта. Това май е обяснението на реакцията на партията на зелените (с председател Васил Симов), която подаде колективен иск по Закона за отговорността на държавата и общините за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове и бездействие. Обект на жалбата са Министерството на регионалното развитие и Министерството на околната среда и водите.
Като повод за този иск е използвана заповедта на министър Терзиева за промяната на току-що влезлия в сила Общ устройствен план на Царево. Според Зелената партия тя нарушавала основните права на собствениците на земи не само в Царево, но и в Лозенец, Синеморец и Малко Търново. Екоактивистите са на мнение, че частичната промяна на плана на практика означавало изработване на нов. А в този случай са валидни и всички изисквания, които съпровождат новата процедура. Това предполага отново определяне на фирма изпълнител и нови срокове за обжалвания както на самия избор, така и на самите процедури по промяната. От партията смятат, че тези действия заедно с времето, необходимо за публично обсъждане, за конкурс за избор на изпълнител, който ще изработва екологичната оценка и процедурите по влизането в сила на т.нар. частично изменение на Общия устройствен план на Царево, ще отнемат най-малко три години. Действията, предприети от Министерството на регионалното развитие за промяна на плана, според тях всъщност били начин да не се изпълни съдебното решение на Върховния административен съд (от 15 януари), което открива възможности за застрояване и в което се казва, че „общите устройствени планове, съгласно Закона за устройство на територията, са необжалваеми“.
Може би за да обяснят,
меко казано, „странното си поведение“
зелените партийци смятат, че най-обезпокоителното в случая било, че „под натиска на меркантилни зелени организации“ се създава изключително тревожен прецедент. Те признават, че действително законът регламентира, че е възможна частична промяна на Общия устройствен план, но никъде в него не било казано,че това трябва да стане два дни след влизането на плана в сила. Логиката на законодателя била, че обществото, технологиите и приоритетите през годините се променят и допуска възможността за промяна на плана.
Заобикалянето на закона пък, твърдят зелените, показвало липсата на държавност и създавало порочни практики. Така, според тях, за всеки устройствен план 300 души в София и по още 30 в Пловдив, Бургас и Русе ще влияят на живота на стотици хиляди жители в един или друг защитен район. Те смятат, че министърката в желанието си да тушира протестите на еколозите забравя един основен факт – планът на Царево, освен че засяга едва 0.42% от територията на парк „Странджа“, регламентира възможността няколкостотин собственици на частни земи и гори да могат съгласно конституцията да се разпореждат със собствеността си.
Хората на Симов коментират, че министър Терзиева дори не подозирала мащабите на този казус, тъй като зоните НАТУРА са 36% от територията на страната и в тях са включени 700 000 частни парцела, собственост на 1.2 млн. собственици, на които е отнето правото да владеят земите си. Според тях „прибързаните“ действия на Министерството на регионалното развитие, Министерството на екологията и Министерството на инвестиционното проектиране са създали поредната недомислица и вместо да се спазва законът в пълната му цялост, отново – по български, се правели промени на парче. От партията смятат, че тези действия отново не уреждат трайните обществени отношения, не спомагат за опазване на околната среда, но за сметка на това обричат цял един регион от страната на застой.
Може би правата на някои собственици ще бъдат ограничени (без да коментираме кои са те и как и срещу какви суми са придобили огромни терени по крайбрежието). Но пък в този случай не се ли изправяме пред опасността – ,“неизбързвайки“, да задълбочим непоправимата ситуация, която вече съществува и може да се види по протежението на по-голямата част от черноморската ни ивица…?!
И още нещо. Задължително правим уговорката, че най-малко искаме да сме адвокати на министрите. Те просто се опитват да се измъкнат най-безболезнено (а може би и безполезно) от кашата. Но категорично не сме съгласни бетон да залее най-красивите местности на България. А ако добавим чистотата на въздуха, влиянието на тази лакомия върху водния баланс и т.н. и т. н…
И не е ли крайно време не всеки пореден парламент да променя Закона за устройство на територията и Закона за черноморското крайбрежие – в зависимост от нечие „задание“, а в тези нормативи да залегнат категорични правила за опазване на природата. И най-важното – ясно да бъдат формулирани механизмите за контрол, които сега са просто пожелателни…?!
