До 2030 година 30% от българските домакинства да бъдат газифицирани е една от целите на новата енергийна стратегия. В нея е заложено още и разширяване на хранилището "Чирен", както и изграждане на поне второ газово хранилище. Това съобщи заместник-министърът на икономиката и енергетиката Иван Айолов по време на участието си в "Международен екологичен конгрес". Петото издание на форума е посветено на екологичните и енергийни основи на устойчивото развитие.
Едни от водещите предимства на природният газ, които изтъкват експертите, са високият коефициент на полезно действие при парниково изгаряне, директната доставка до мястото на потребителя възможност за непрекъснат и ефективен контрол на потреблението. Специалистите в областта на енергетиката определят горивото, като едно от основните средства за постигане на нисковъглеродна и конкурентна икономика.
"Увеличаването употребата на природен газ от крайно потребление има принос за трансформацията към зелена икономика и постигането на целите на Европейският съюз до 2030 година. Тези цели са намаляване на емисиите на парникови газове с 40%, постигане на 27% дял на възобновяеми източници в крайното потребление и продължаване на усилията за енергийната ефективност", обясни Айолов. В становището на България по тези три точки е, че рамката за ограничаване на парниковите газове може да постави Европа в неконкурентна позиция, защото държави с голяма икономика не са част от протокола от Киото. Защитаваме позицията и че всяка държава сама трябва да решава колко точно да е делът на енергията от възобновяемите източници. За да се постигне пък устойчивост и енергийна ефективност трябва да се прилагат "ниско емисионни решения". Като такива Айолов изтъкна използването на местни въглища, разработването на нови находища на природен газ, както и отговорното развиване на ядрената енергетика.
По време на конгреса бе засегнат и въпроса с употребата на "зелена енергия", разгледан в контекста на създалите се проблеми в енергийния сектор у нас. "Към края на 2012 г. ние постигнахме целта от програмата "Европа 2020". Реализирани бяха 16.3% енергия от възобновяеми източници, при положение, че от страната ни изискваха 16%. С това си навлякохме един казус, който сега се мъчим да решаваме като фокусници", каза земестник -министърът на енергетиката. Айолов допълни още, че от 2007 г., когато е бил планиран този процес, експертите са предлагали паралелно да се изграждат големите фотоволтаични паркове и малки балансиращи групи от типа на газова генерация. "За съжаление обаче, този процес се разви като "разграден двор" и стигнахме до ситуацията днес", заяви Айолов .
Отношение по въпроса взе и експертът по енергийна политека и модератор на конгреса Славчо Нейков. Според него ситуацията е резултат от лошо планиране и регулиране. "Регулирането е държавна задача. Компаниите и бизнесът не могат да бъдат обвинявани, че са активни. Планирането също е стратегическа задача. От тук се получават проблеми, които превърнаха чистата зелена енергия в мръсна дума", заяви експертът.
Семинар за проблемите за опазването на околната среда и устойчивото развитие, организиран през 1997 г., дава началото на настоящия форум, който през 2006 г. прераства в Международен конгрес. Съорганизатори на събитието тази година са Министерство на околната среда и водите, на икономиката и енергетиката, Европейският делови конгрес, Институт за енергиен мениджмънт, Овергаз, Българска мрежа на Глобалния договор на ООН, Българска стопанска камара и Българската асоциация "Природен газ".
Мая Иванова
