Разследването на групата българи, спипани от ФБР в средата на март в Чикаго заради източване на кредитни карти, банкови измами и пране на пари, се разраства и открива все нови и нови подвизи, които са извършили нашенците. Установено е например, че босът на бандата Георги Мартов-Мицубишито се е сдобил с нови обвинения – за побои, отвличане и схема за източване на банки и магазини. При първото изслушване в съда тази пролет официално се потвърди, че ФБР е имало няколко „къртици“ в групата на Мартов. Те подслушвали и два телефона на Мицубишито. От един от предоставените пред съда записи става ясно, че Мицубишито е обяснявал на „къртицата“ как е поръчал жесток побой на мъж в България, тъй като му е дължал пари. В друг записан разговор Мартов се заканил, когато се върне в България, ще нареже на парчета неизвестен българин. Предоставени били и записи на разговори между Мартов и неговия човек в България Радослав Павлов, от който става ясно, че двамата са отвлекли мъж в Чикаго, защото завлякъл някакви мафиоти с 800 000 долара. При изслушването в съда Мартов бил притиснат с предоставените доказателства и си признал за повечето от тях.
Шефът на българската група официално се издържал от транспортната си компания Complexity Inc., заявиха пред съда адвокатите му, които вече няколко пъти подават искане клиентът им да бъде освободен под парична гаранция. Мартов издържа семейството си с доходите от тази фирма, в която работят 50 независими собственици на камиони. Проверка в регистрите на Департамента по транспорт обаче показала, че от миналата година тя е извън бизнеса. В същото време обвинителите в Чикаго твърдят, че всяка седмица Мартов е получавал от дясната си ръка в България Радослав Павлов номера на откраднати кредитни карти. Мицубишито запазвал за себе си около 20 на сто от източените пари. Агентите на ФБР са засекли, че през 2011 г. Мартов е пращал в България по 200 000 долара седмично. При ареста на Мицубишито ФБР откри и иззе от дома му 13 пистолета и пушки. Установено е, че междувременно Мицубишито се е пристрастил към болкоуспокояващото Vicodin и наскоро създал плантации с марихуана и да върти бизнес с трева.
Тъй като разкритията на ФБР за престъпната дейност на групата българи се множат, адвокатите така и не успяват да се запознаят с доказателствата по случая. Те трябва да прегледат подробно 21 000 записани телефонни разговора между членовете на бандата, множество снимки, видео и други материали, преди да внесат искове, молби и други съдебни документи. Следващото изслушване на групата е на 26 юни, когато в чикагския съд със сигурност ще се появи и Радослав Павлов, дясната ръка на Мартов в България. Неговата екстрадиция се отлагаше близо три месеца, защото американските власти не бяха пуснали искане до Софийския градски съд за изпращането му в САЩ. В началото на тази седмица най-сетне СГС допусна екстрадиция на Радослав Павлов. В Чикаго заедно с останалите от групата той ще бъде разследван и съден по обвинение за участие в престъпна група за източване на кредитни карти и за пране на пари. Павлов отказа незабавна екстрадиция, която по закон може да бъде изпълнена в срок от 24 часа по негово желание. Той обаче не само отказа тази екстра, но дори изобщо не пожела да отпътува за САЩ.
На заседанието в СГС защитата на Павлов поиска отлагане на делото, за да бъдат предоставени нови доказателства по случая, както и официален превод на 11-ата поправка на Американската конституция. Тази поправка, ратифицирана на 7 февруари 1795 г., се отнася до защитата на гражданите на определен щат срещу съдебно преследване от други щати и държави. Поправката гласи буквално следното: Съдебната власт на Съединените щати не може чрез тълкуване да се разпростира върху каквито и да било искове, основани на общото право или правото на справедливостта, и заведени или възбудени срещу който и да било от Съединените щати от граждани на друг щат или от граждани или поданици на чужда държава.
По какъв начин преводът на 11-ата поправка ще помогне на Павлов, не е ясно, но защитата е в правото си да го изиска. Съдът обаче отряза адвокатите, като заяви, че предоставените доказателства са достатъчни, за да се направи извод за предполагаемите престъпления.
Любопитен момент в заседанието бе, че стана известно как Радослав Павлов е бил арестуван. Оказа се, че 36-годишният аферист е задържан от агенти на ДАНС, но след като вече е беседвал с агент на ФБР, пристигнал специално за това чак от Щатите. В присъствието на представители на българската агенция, фебереецът разпознал Павлов по гласа му, който е записан в десетки СРС-та по българската група в Чикаго. Така агентът от ФБР установил, че Павлов е част от групата и арестът му е бил наложителен.
Този детайл, неизвестен досега, даде шанс на защитата на Павлов да атакува повдигнатите обвинения срещу клиента им. Адвокатите поискаха да разберат как точно е бил разпознат гласът на нашенеца – дали само по слух от агента под прикритие, или с техническо средство. Доказателствата за идентификацията на Павлов не са достатъчни, за да се твърди, че именно той е провел посочените пред СГС два телефонни разговора, обяви защитата. Според адвокатите към момента доказателствата са само пръстови отпечатъци и снимка.
Съдът обаче не уважи и това искане на адвокатите на Павлов. Същото стори и с останалите. А защитата постави под съмнения редица обстоятелства, върху които се гради искането на американската страна за екстрадиране на Радослав Павлов. Тя се позова на факта, че доказателствата за престъплението, за което се иска екстрадиция на българския гражданин, са описани в документите като две телеграфни измами. От допълнителния обвинителен акт обаче става ясно, че всъщност обвинението се основава на два телефонни разговора. Освен това беше изтъкнато, че от доказателствата и от обвинителния акт към искането за екстрадиция не става ясно директно на територията на коя страна е извършено деянието, за което Павлов е обвинен. Що се отнася до категоричността на доказателствата, според българските адвокати на Павлов обвинителният акт и клетвените показания на прокурор и разследващ не са достатъчни, за да се докаже, че именно клиентът им е извършителят.
Съдебният състав културно изслуша доводите на защитата и в крайна сметка реши, че екстрадирането на Павлов за САЩ е наложително. Прокуратурата посочи, че той е набирал куриери, на които давал скиминг устройства, които пък ги слагали на банкомати по целия свят. Източените данни те връщали на Павлов, който пък ги препредавал в САЩ на Георги Мартов. След това започвали източванията на банкови сметки. Само една от които е била на стойност 200 000 долара. Това било правено най-вече в Чикаго, в Илинойс. А обратно в България се връщали други траншове с пари, най-големия от които бил 5600 долара, обясниха от държавното обвинение. Според обвинението е видно, че деянието е осъществявано по цял свят, като центърът на дейността на групата е в САЩ. В документите по делото е посочено, че Радослав Павлов е работил като помагач в схемата, конкретизирано е и че е развивал тази дейност в България.
Според СГС обаче обвинителният акт достатъчно ясно описва деянието, за което в САЩ се води наказателно преследване. По отношение на гаранциите дали Павлов няма да бъде привлечен и по други деяния, съдът посочи, че договорът на екстрадиция между България и САЩ е достатъчно доказателство и Павлов ще бъде екстрадиран единствено по посочените обвинения.
„Българите са трудолюбиви хора“
В средата на април стана известно, че българското консулство в Чикаго и шерифът на района Кук Каунти, където са живели повечето от арестуваните нашенци, са си съдействали по разкриването на мрежите за точене на кредитни карти в Чикаго. Според детектив Джеймс Хенели от отдела за борба с финансовите престъпления към шерифството е била осъществена видеовръзка по skype със служби в България по въпроса. Сътрудничеството доведе до някои чудесни следи и следствени методи, които използваме и днес благодарение на българската полиция, твърди детектив Хенели. Според публикация в електронното издание в Чикаго BG VOICE детективът е заявил, че точенето на карти е лесно престъпление, „ако знаеш какво правиш“. Детектив Джеймс Хенели твърди, че повечето от устройствата, с които измамниците точат информация от кредитните карти, могат да се купят от интернет за неколкостотин долара. Според Хенели точенето на кредитни карти е водещото престъпление сред криминално проявените в българската общност в Чикаго. Въпреки това детектив Хенели смята, че тези престъпления не са специалитет само сред българската общност и те не влияят на доброто име, което българите имат сред институциите в Чикаго. „Няма такова схващане – като се каже точене на карти, значи са българи. Никога не е било така. Българите са трудолюбиви хора, които идват тук и опитват да си уредят живота“, цитира сайтът шериф Хенели.
Коментар
Шерифът от Чикаго сигурно е прав за нашите съграждани в САЩ. Той обаче едва ли може да си даде сметка колко далеч от истината са неговите констатации, ако ги пренесем на наша територия. Ако детектив Хенели имаше възможност да постои няколко години в България, щеше да се сблъска с един истински абсурд. Как е възможно страната, родила компютърния гений Джон Атанасов, в сравнение с останалите развити държави да не е мръднала от мястото, от което слепият дядо Йоцо седи и гледа железницата? Нашенските престъпници по света овладяват такива технологични върхове, че могат без проблем да пробият в най-високо-технологичната област, каквато е банковата. А в същото време ситуацията в държавата ни не се променя към по-добро. Сигурно в основата на този абсурд е балканският ген, над който братята сърби се смеят горчиво: всичко у нас е в хаос, само престъпността е организирана…
