След след като Корпоративна банка и "Креди Агрикол България" възстановят нормалната си дейност от 21 юли, ще мине поне половин до една година, през която ще се наместват на пазара. От тях ще влизат и излизат привлечени средства и вземания. Едни клиенти ще теглят депозити и ще погасяват кредити, като ги рефинансират от други банки – както направи например "Булгартабак", други клиенти ще вкарват депозити и ще вземат заеми. Едва след като този преходен период приключи, ще може да бъдат оценени каква е пазарната позиция на двете банки, техният потенциал за развитие и ще може да бъде направена реална оценка, която да послужи при преговори с потенциални инвеститори за продажбата им. Но преди да стигне дотам, има много други условия. Ако приемем, че одиторите установят, че понесените от Корпоративна банка загуби са в размер на 650 млн. лв., вероятно между 350 до 400 млн. лв. ще бъдат вкарани в нея под формата на капитал. Какво ще е съотношението на Фонда и ББР като акционери е съвсем отделен въпрос. Необходимата на банката оперативна ликвидност, която може да достигне един или два милиарда лева, ще бъде осигурена под формата най-вече на дългосрочни депозити и кредитни линии. Част от нея може да бъде дадена и под формата на подчинен срочен дълг, който обаче не може да надхвърля 50% от собствения капитал.
Цялата схема на финансиране трябва да осигури бързо възстановяване на неизползваните от Корпоративна банка и "Креди Агрикол България" ликвидни средства, както и капитал, който впоследствие да позволи на двете банки да са продаваеми. Целта след време е Фондът за гарантиране на влоговете и ББР да излязат от стабилизираните банки без загуби или с минимални такива.
Тук е моментът отново да обясним, че пари на данъкоплатците няма да бъдат използвани за стабилизирането на Корпоративна банка и "Креди Агрикол България". Парите на Фонда за гарантиране на влоговете са натрупани от вноски на търговските банки в България и там няма нито лев, даден от граждани или от държавни институции.
Парите на ББР са привлечени средства най-вече от международни финансови институции. Вярно е, че 99.995% от капитала й е собственост на Министерството на финансите, но само акционерният й капитал, който наистина може да се разглежда като пари на държавата и оттам и на данъкоплатците, е 601 млн. лв. и до тези пари хазната може да има достъп само ако продаде банката. Казваме всичко това, за да няма спекулации, че с пари на гражданите се спасяват КТБ и дъщерята й "Креди Агрикол".
